Съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната се повиши в края на второто тримесечие на годината до 88,1% от БВП в сравнение с 87,8% в края на първото тримесечие. Това сочат данните на Евростат, цитирани от БНР.
За целия Европейски съюз това съотношение се е увеличило от 81,3% на 81,5%.
Спрямо второто тримесечие на 2023 г. съотношението държавен дълг към БВП обаче намалява както в еврозоната (от 88,8% на 88,1%), така и в ЕС (от 81,9% на 81,5%).
Към края на второто тримесечие на годината отношението дълг към БВП е най-ниско в България (22,1% от БВП). Следват Естония (с 23,8%) и Люксембург (с 26,8%).
Най-високо пък е дълговото отношение в Гърция (163,6% от БВП), Италия (137%), Франция (112,2%), Белгия (108%), Испания (105,3%) и Португалия (100,6%).
България е сред 14-те страни членки, които отчитат намаляване на държавния дълг като процент от БВП през второто спрямо първото тримесечие на 2024 г. Тя обаче е и една от 11-те членки на ЕС, които бележат повишение на нивото на дълга спрямо второто тримесечие на 2023 г.
Евростат представи и окончателни данни за бюджетния дефицит и държавния дълг в ЕС и еврозоната през 2023 г.
През миналата година правителственият дефицит в ЕС се е разширил до 3,5% от БВП спрямо 3,2% от БВП година по-рано, а в еврозоната - до 3,6% от 3,5% от БВП през 2022 г.
Същевременно бюджетният дефицит на България се е свил през миналата година до 2,0% от БВП спрямо 2,9% през 2022 г.
През 2023 г. 23 страни членки на ЕС са отбелязали бюджетен дефицит, като само останалите четири са отчели излишък - това са Дания (излишък в размер на 3,3% от БВП), Кипър (излишък от 2%), Ирландия (от 1,5%) и Португалия (от 1,2%).
В десет членки на ЕС е отчетен бюджетен дефицит над европейския лимити от 3% от БВП.
През 2023 г. държавният дълг в ЕС пък се е понижил до 80,8% от БВП спрямо 82,5% година по-рано, а в еврозоната сефе свил до 87,4% спрямо 89,5% от БВП през 2022 г.
По този показател България отново е една от страните с най-нисък държавен дълг, въпреки че през 2023 г. той се е повишил слабо до 22,9% от БВП спрямо 22,5% през 2022 г.
По-ниски нива на дългове през миналата година са отчетени в Естония (20,2% от БВП), а малко по-високи в Люксембург (25,5%), Швеция (31,5%), Дания (33,6%) и Литва (37,3%).
През 2023 г. 13 членки на ЕС отчитат държавен дълг, който надвишава европейския лимит от 60% от БВП, като най-високи са нивата на дълга в Гърция (цели 163,9% от БВП), Италия (134,8%), Франция (109,9%), Испания (105,1%) и Белгия (103,1%).
През миналата година държавните разходи в еврозоната са били еквивалентни на 49,5% от БВП, а държавните приходи на 45,9%, като съответните нива за целия ЕС бяха 49% и 45,5% от БВП. Съотношенията на държавните приходи и разходи намаляха както в еврозоната, така и в ЕС в сравнение с 2022 г., показва още данните на Евростат.
Xa-x@v
на 22.10.2024 в 19:49:26 #4Сатрап бил пък всичко имаха хората.И още ползвате облагите от тогава
Xa-x@v
на 22.10.2024 в 19:46:49 #3При правешкия сатрап имаше кадри,сега няма нищо.До 10,15 години ще разберете Вълчо за какво става въпрос.Не осъзнавате за какво става въпрос.Един проЗ пример погледни средната възраст само на докторите и ще ти светна лампата,ако можеш да се сетиш.Ще е забавно,защото и с парички няма да има кой да те погледне,ако ти се наложи.Това минавало ли ти е през главата?
ВълкСчадъР
на 22.10.2024 в 17:08:19 #2А при правешкия сатрап беше най високия Мноооого хубаво беше при социализЪма
shtimpo
на 22.10.2024 в 14:14:38 #1Не публикувайте такива статии, че временно обитаващите парламента ще го приемат за предизвикателство и ще утроят усилията си по запускането ни в дългова спирала