Българската стопанска камара приветства намерението на управляващите за промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари и облекчаването на изискванията за деклариране на действителен собственик на юридическо лице, както и отпадането на задължението за фирмите да декларират в ДАНС своите планове за обучение на служителите си във връзка с прилагането на Закона. Това заявиха в свое становище до медиите по повод вчерашното решение на ГЕРБ.
От БСК посочват, че въпреки предупрежденията на работодателските организации, че тези изисквания са свръхрегулация и създават излишна административна тежест върху бизнеса, нормативната промяна е била приета без да бъде оценено въздействието й. В края на март бяхме свидетели на хаос и сред фирмите, и сред институциите във връзка с необходимостта от приложение на изискванията, напомнят от Камарата.
Те смятат за похвално, че проблемът е бил осъзнат от управляващите и вече има готовност за разрешаването му. От БСК обаче изразяват съжаление, че не виждат подобна готовност и по отношение на други регламенти, които също са проблемни за фирмите, като Наредба Н-18 (за касовите апарати). Те посочват, че все още не е ясно кога ще бъдат въведени промените в някои от конфликтните текстове, но дори това не би разрешило основните проблеми в Наредбата - свръхрегулация и достъп до чувствителна бизнес информация, промяна на статута на картовите разплащания, неясни дефиниции на софтуерите за управление на продажби.
Реалните разходи, които трябва да направи бизнесът за постигане на съответствие с изискванията на Наредбата, са в пъти по-големи от предварително предвидените от Министерството на финансите, изчисляват от Камарата.
Според тях изсветляването на икономиката и създаването на благоприятна бизнес среда няма как да бъдат постигнати чрез "безсмислени регулации, които водят до непредвидимост, несигурност и хаос, и по същество са удар основно върху белия бизнес, докато некоректните търговци ще продължат да оперират безпрепятствено и безнаказано".
По тази причина те призовават управляващите да преосмислят подхода си по отношение Наредба Н-18, както са го направили със Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Това ще е доказателство, че в българската политика надделява разумът, а не въвеждането на прибързани и необмислени регулации, заключават те.