Повишение с 60 лева на минималната работна заплата - от 710 на 770 лева от 1 януари 2023 година. Предложението на Министерството на труда и социалната политика бе посрещнато нееднозначно на провелия се в четвъртък Национален съвет за тристранно сътрудничество. В крайна сметка социалният министър склони на малко по-високо повишение - с 10 лева повече или 780 лева.
Бизнесът подкрепи предложеното от държавата увеличение. "В предложението има логика, която ние приемаме, но всъщност то се базира на начин за определяне на минималната работна заплата, който според нас е погрешен. А именно - определя се МРЗ за цялата страна, а не диференцирано по икономически дейности. В някаква степен това предложение, както и няколкото предложения в парламента, са вдъхновени от директивата на ЕК за адекватна минимална работна заплата, за която чухме редица подвеждащи твърдения.
От АИКБ подкрепяме предложението с препоръка да се съпоставя брутна минимална с брутна средна заплата или с брутна минимална, нетна минимална с прага на бедност, както е записано още в директивата. Не да се робува само на един показател", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Той отново изтъкна - макар и да остава най-ниска в ЕС, минималната работна заплата в България е на първо място в ЕС като размер спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението. Административното централизирано повишение на показателя също така създавало и абсурдната ситуация в бедните региони минималните нива на възнагражденията да се доближават до средните, което демотивира работниците.
От КРИБ пък подчертаха, че са за повишаване на доходите, но отново не по административно-централизиран модел, а по секторен принцип.
Очаквано, синдикатите бяха недоволни от предложеното от държавата повишение и от аргументите на работодателите. "Опитът да се внушава как ръстът на доходите като цяло и минималната работна заплата щял да доведе до инфлация, трябва да бъде пресечен. Инфлацията в ЕС, а в България 2/3 от нея, се дължи на външни фактори и това го знаете много добре. 1/3 от инфлацията в България пък се дължи на недобре развития пазар. Всичко, което беше направено тази година от бизнеса в много сектори заедно с работниците и синдикатите, доведе до немалко компенсиране на средната инфлация, но в никакъв случай не компенсира ръста на цените в малката потребителска кошница", контрира президентът на най-големия синдикат у нас - КНСБ, Пламен Димитров.
Ръстът на заплатите не повишава инфлацията, а напротив, разви нова икономическа теория той. "Не се повишава инфлацията, а напротив - с компенсирането на доходите поне до размера на инфлацията помага да се възстанови покупателната способност на хората, така че те да продължат да потребяват и да развиват икономиката."
"Увеличението, което ни предлагате, е 8,45%. Натрупаната инфлация при храните, която продължава да се увеличава за разлика от общата, която в последните месеци леко се успокои, е 26% от ноември 2022 до ноември 2023 година. Най-нискодоходните групи изразходват огромна част от месечните си доходи именно за храна", изтъкна на свой ред Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".
Синдикатите застанали редом до бизнеса, когато в началото на годината поискали компенсации заради рязко повишилите се цени на енергоизточниците, припомни тя. И призова бизнеса - да си припомнят получената подкрепа и да кажат "да" на адекватно повишение на минималната заплата.
С предложението за 770 лева МРЗ не се транспонира директивата на ЕК за адекватна минимална работна заплата, посочи на свой ред социалният министър Лазар Лазаров. От началото на новата година обаче започва процеса за нейното прилагане, сформира се работна група, а имплементирането на европейските изисквания следва да стане факт от октомври 2024 година.
Има и новина - с оглед на аргументите на синдикатите от Министерството на труда и социалната политика били склонни да ревизират предложението си за ръст на минималната заплата с 10 лева нагоре - до 780 лева, изрази добра воля шефът на социалното ведомство. Това би било повишение с 9,9% спрямо сегашните нива на МРЗ.
За база на това повишение се използват нивата на средната работна заплата от 2021 година, като 780 лева би представлявало 50% от нея.
Неадекватно е използват за изходна точка нивата от преди две години, възроптаха от своя страна от КНСБ и КТ "Подкрепа". Синдикалистите предлагат компромисен вариант - МРЗ да скочи на 770 лева от 1 януари и на 830 от 1 юли, като така би станала 50% от средната за 2022 година. Нещо, което обаче държавата не приема.
Малко над 300 милиона ще бъде нетният ефект върху държавната хазна от повишението със 70 лева от 1 януари, уточни още на въпрос на News.bg министър Лазаров.
На тристранката бяха разгледани и предложенията на Министерски съвет за промени в Наредбата за медицинската експертиза или с други думи - правилата за ТЕЛК. Редакциите в законовия текст, предвиждат 31 заболявания да не трябва да бъдат преосвидетелствани през 3 години, както досега. Освен това - предлага се болнични да се полагат и на родителите, чиито деца до 12-годишна възраст са под карантина.
АИКБ не подкрепиха промените за разлика от останалите работодателски организации. "Моделът на медицинската експертиза в страната е архаичен и не съответства на промените в системата на здравеопазването и пазара на труда. България остана единствената страна в Европа, която не извърши тази реформа. Сега действаме една крачка напред, една назад, връщаме се обратно към периода преди 2018 година, нещо, което признават и вносителите на промените.
Вместо да направим крачка напред към грижи за хората, за оценка на тяхната остатъчна работоспособност, за тяхното рехабилитиране, за да заемат позиции, на които биха били полезни на себе си, на семействата си, на обществото. Напротив - върви се към тяхното отписване от пазара на труда. Затова няма как да подкрепим измененията в наредбата", аргументира се председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
USD
CHF
EUR
GBP
