Основната задача на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е фиксирана в договора за управление на Европейския съюз (ЕС), е да гарантира ценова стабилност. Дълъг период от време ЕЦБ упорито загърбваше тази своя отговорност, като отричаше настъпващата инфлация. И държеше основната лихва на нула. Това продължи цели шест години - от март 2016-а, като преди това още близо четири години основната лихва бе под 1% и намаляваше.
След това, когато инфлацията вече бе в своя пик и не ставаше дума за превантивното й удържане, а за овладяване на почти неконтролируемия й възход, от лятото на 2022 г. ЕЦБ започна рязко да увеличава лихвените проценти. И през юли 2023-а основната лихва достигна 4,25 процента. Е, това повишение не беше толкова рязко като при Федералния резерв на САЩ, но бе достатъчно агресивно, за да хвърли в своеобразен финансов махмурлук населението и бизнеса в Еврозоната, които дълго време се опияняваха от прекален евтините кредити. Разбира се, този процес бе съпътстван с финансови и икономически главоболия - както за гражданите, така и за фирмите.
И сега - на 6 юли 2024-а, ЕЦБ взима решение за намаляване на лихвените равнища с четвърт процентен пункт. Решението бе очаквано от всички, още повече, че ЕЦБ на няколко пъти правеше предварителни заявки, че ще го приеме. Но дали то е продиктувано от следването на целите на макропруденциалната политика, основна от която, ще припомним, че е ценовата стабилнос? Ще рече устойчиво ниска инфлация - под 2% годишно.
От изказванията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард и на вицепрезидента на банката Луис де Гуиндос остава впечатлението, че въпросното намаление се разминава с основната задача на ЕЦБ. И за да няма недоразбиране по въпроса, ще цитираме официалното съобщение на ЕЦБ от пресконференцията по повод решенията за паричната политика:
"Независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остана висок поради засиления растеж на заплатите. Затова инфлацията вероятно ще се задържи над целевото равнище в голяма част от следващата година. В последните прогнози на експертите на Евросистемата и общата, и основната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 и 2025 г. в сравнение с прогнозите от март. Сега експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г.", са заявили Лагард и заместникът й на пресконференцията. От това заявление следва логичният въпрос: Целите на паричната политика не предполагат ли намалението на лихвите да бъде направено, след като инфлацията устойчиво падне под 2%, а не преди това? Още повече, че и при предишните, по-високи лихвени нива, самата ЕЦБ отчита съживяване на икономическата активност. Да не говорим, че тя отбелязва и наличието на сериозни рискове за увеличение на инфлационния натиск.
"Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното, или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат", е заявено от лидерите на ЕЦБ по време на пресконференцията.
Въпросът е как паричната политика ще потисне търсенето при положение, че ЕЦБ я разхлабва, намалявайки лихвените нива? Нали няма съмнение, че при бушуващия в повечето държави демографски проблем и постоянната липса на работна ръка и най-малкото съживяване на икономиката ще тласка заплатите нагоре с всички произтичащи от това инфлационни последствия? Що се отнася до геополитическите рискове, тяхното наличие ще е перманентно още поне няколко години. За да е пълна картината, трябва да прибавим Зелената сделка, ESG изискванията и все по-належащата милитаризация на икономиката на Европа.
Да, ЕЦБ може да се опита да затегне режима чрез намаляване на обемите държавни ценни книжа, които тя притежава през централните банки на Еврозоната. И заявки за това са направени. Но в момента, в който някоя от големите държави в Еврозоната започне да изпитва проблеми с финансирането на бюджетния си дефицит, със сигурност въпросните рестриктивни мерки ще бъдат хвърлени в кръглата папка. Практиката е показала, че ЕЦБ има силен афинитет към такава благотворителност. А благовидни предлози и обяснения за прилагането им винаги ще се намерят.
Да се върнем обаче към темата, с която започнахме. Защо ЕЦБ намали лихвите сега, когато все още има сериозни опасения за инфлацията? Защо предприема мерки, които не съответстват на една от основните й задачи в конституционния й мандат - ценовата стабилност? Един от най-логичните отговори е - защото предстоят избори за Европейски парламент, от които ще зависи бъдещето на Европа. Едва ли е случайно, че въпросното решение е взето в месеца и дори в седмицата, когато ще са тези избори, а не месец по-рано или по-късно. Ако това е така, обаче, ЕЦБ се занимава с неща, които не само, че не са й работа, а категорично противоречат на духа на нейния устав. И при подобен сценарий е добре да помислим кому е нужна и кого обслужва една такава Европейска централна банка с подобна политика.
USD
CHF
EUR
GBP
