На фона на драматичните прогнози на Министерство на финансите и предупрежденията за сериозни затруднения на държавата финансовия министър Росица Велкова заявява, че от следващата година, т.е. 2024 г., минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева. Това заявява тя днес в интервю за БНР.

Показателят е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел и върху която ще се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на следващия парламент. Този проектобюджет ще бъде представен на 3 април, ден след поредните предсрочни избори, както анонсира Велкова на брифинга си миналата седмица.

През 2025 година показателят ще се увеличи до 1038 лева, а година по-късно - до 1128 лева, са предвижданията на служебния министър.

Значителното повишение на нивата на минималната работна заплата от следващата година се определя не както досега - от Министерски съвет след заседание на тристранката между държава, работодатели и синдикати, а вече е законово определено в строги рамки.

В последните дни на 48-ото Народно събрание депутатите приеха предлагания близо 20 пъти, преди това неуспешно, законопроект на БСП за промени в Кодекса на труда, по силата на който минималната работна заплата от догодина ще се изчислява автоматично като 50% от средната работна заплата през последните 12 месеца - 6 от предходната и 6 от настоящата година.

"През тази година минималната работна заплата е замразена, а за 2024, 2025 и 2026 година сме я разчели съгласно промените, приети от Народното събрание, така че тя да бъде увеличава. През 2026 година тя трябва да стигне 1128 лева, 1038 лева през 2025 година и 940 за 2024-та", каза финансист номер едно.

Служебният кабинет предлага нови данъци с концепция за държавен бюджет

Служебният кабинет предлага нови данъци с концепция за държавен бюджет

Вдига някои ДДС и акцизи

За първи път приходите не са планирани консервативно, обяснява още Велкова, но за да се подсигури финансовото министерство, ще предложи два буфера в Бюджет 2023: "Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи и, другият буфер, е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото".

"В приходната част на бюджета са включени и 1,4 млрд. лева от второто плащане по ПВУ, което също е риск в приходната част, защото ако няма такова постъпление или то е частично, това също е риск, тъй като сумата не е малка", продължи с евентуалните рискове пред фискалната рамка министърът.

Има два варианта пред бъдещия бюджет - служебният кабинет сляпо да препише приходните и разходните мерки, заложени от парламента и последния редовен кабинет, като така бюджетният дефицит ще достигне 6,9% от БВП, или чрез промяна в политиките да се влезе в 3-процентов дефицит, което е основно изискване по пътя ни към еврото.

"На 15 март Министерския съвет реши да осигури изпълнението на гласуваните от парламента разходни политики, да има индексация на пенсиите, увеличаване на заплатите, да се включат всички разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, да бъде осигурено изпълнението на правилото учителските заплати да бъдат 125% от средната работна заплата, да бъдат осигурени разходите по вдигането на МРЗ. Но за да се случи всичко това, трябва да има и промяна в приходните мерки", коментира Велкова.

Министърът обаче не е оптимист, че предложените от нея политики ще намерят подкрепа в следващото Народно събрание. "Като чувам изказванията на политиците, по-скоро няма да се срещне подкрепа в парламента за тези приходни мерки или за част от тях."

Припомняме, че написаното в доклада на финансовият министър Росица Велкова до Министерския съвет предизвика не само отпор, но и възмущението на много финансисти и експерти у нас, които изразиха и мнение, че след такива изявления всеки един министър би трябвало да си подаде оставката.

Безпрецедентна бе и реакцията на Българската национална банка (БНБ), която излезе с реакция, определяща твърденията на Велкова за опасност от "... промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото" като "некомпетентни и безотговорни".

Вчера служебният премиер Гълъб Донев защити финансовия си министър професионалист, който много добре води финансите на държавата и отрече служебното правителство да създава паника и да се намесва с доклада си и други твърдения в предизборната кампания. Гълъб Донев обвини тълкуванията на медиите, а иначе правителството му само предупреждавало до къде може да ни доведат политиците.

Служебната власт не създавала паника, само биела камбаната за политиците

Служебната власт не създавала паника, само биела камбаната за политиците

Финансите на държавата са стабилни, успокоява Гълъб Донев