Климатичните промени, загубата на биологично разнообразие и замърсяването представляват тройна заплаха за човешкото здраве и просперитет, която може да бъде предотвратена само чрез трансформиране на начина, по който захранваме енергийно икономиките си и се изхранваме. Това алармира ООН, съобщава "Франс прес".
Научна оценка на Програмата на ООН за околната среда е установила, че галопиращият икономически растеж се е случил на опустошителна цена за планетата и призова правителствата, бизнеса и хората по света да предприемат действия за намаляване на щетите, преди да е станало твърде късно.
Въз основа на констатации от други големи оценки на климата и биоразнообразието от експертни международни панели, в доклада, озаглавен "Осъществяване на мир с природата", се казва, че бързият преход към възобновяема енергия и елиминирането на загубата на местообитания са от съществено значение за предотвратяване на "неприемлив риск" за бъдещите поколения.
"Прекалено дълго водихме безсмислена и самоубийствена война с природата", настоя генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
"Резултатът е три взаимосвързани екологични кризи: разрушаване на климата, загуба на биологично разнообразие и замърсяване застрашават нашата жизнеспособност като вид", предупреди още Гутериш.
Водещият автор на доклада Робърт Уотсън отбеляза пред АФП, че трите кризи са застрашили далеч повече от природата.
"Те подкопават продоволствената сигурност, сигурността на водите и човешкото здраве", изтъква той.
Докладът е установил, че световната икономика е нараснала почти пет пъти през последните 50 години, подхранвано от утрояване на добива на природни ресурси и енергия.
И все пак на фона на такъв изобилен растеж, бремето от екологичните последици се поема от най-бедните и най-уязвимите.
Въпреки че средният просперитет се е удвоил през последните пет десетилетия, около 1,3 млрд. души са класифицирани като бедни, а 700 млн. души си лягат гладни всяка вечер.
В оценката се казва, че деградацията на околната среда подкопава напредъка за слагане край на бедността и глада и предупреждава, че пандемии като COVID-19 са все по-вероятни в бъдеще, тъй като продължаваме да смаляваме природните местообитания на видовете.
"Това не е първата пандемия, причинена от инфекция, предадена от животни на хора, така че наистина трябва да мислим как можем да предотвратим следващата", изтъква Уотсън, ветеран изследовател на климата и биологичното разнообразие.
"Чрез изсичането на растителността ние, хората, навлизаме в райони, в които не сме навлизали, и следователно общуваме с диви животни", допълва той.
Въпреки рекордния спад на емисиите през миналата година, след като пандемията ограничи международните пътувания, светът е на път да достигне поне 3 градуса затопляне над нивата отпреди индустриалната епоха до 2100 г.
Това е много далеч от целите на Парижкото споразумение за климата, в което страните обещаха да ограничат затоплянето до "доста под" 2 градуса и до по-безопасен таван от 1,5 градуса затопляне на планетата, ако е възможно.
Нито една от целите, които светът си постави преди десетилетие за спиране загубата на природа, не е изпълнена, като в момента 1 млн. вида растения и животни са застрашени от изчезване.
Оценката препоръчва да се разширят защитените зони, за да се осигури повече място за дивите видове, както и да се обърне внимание на причинителите на загуба на гори, като неустойчиво земеделие и изхвърлянето на храна.
Тя също така е установила, че правителствата изплащат зашеметяващите 5-7 трлн. долара субсидии за изкопаеми горива и мащабни земеделски операции. А те допринасят за замърсяването на въздуха, което убива около 8 млн. души всяка година.
Съавторът Айвар Басте посочва, че намаляването на субсидиите за изкопаеми горива, от които в края на краищата най-много се възползват по-богатите и силно замърсяващи компании, трябва да се смята за "най-лесно постижимата цел" в борбата срещу климатичните промени.
"Трябва да направим очевидното", каза той пред "Франс прес", като същевременно отбелязва, че "личните интереси" оказват натиск за продължаване на използването на изкопаеми горива.
След като през 2021 г. са насрочени две големи срещи на високо равнище под егидата на ООН за загубата на биологично разнообразие и климатичните промени, авторите казват, че "откъслечните и некоординирани" отговори значително ще се разминат с това, от което се нуждае планетата.
"Въпреки че аплодирам всички страни в света, които определиха нулеви нетни емисии на въглероден диоксид до 2030 г., истинският въпрос е какво ще правят страните от сега до 2030 г.", предупреди Уотсън и настоя: "Действията наистина са необходими в краткосрочен план, а не само амбициозни цели за средата на века."
friend
на 18.02.2021 в 20:32:34 #2Той също така установи, че правителствата изплащат зашеметяващите 5-7 трлн. долара субсидии за изкопаеми горива и мащабни земеделски операции. А те допринасят за замърсяването на въздуха, което убива около 8 млн. души всяка година. ----------------------- Освен това правителствата не дават никакви субсидии за изкопаеми горива. Фосилните горива се добиват от компании, които пък вземат заеми от банките... и т.н. Тези 8 милиона души наистина са умрели и то много повече, но чрез новите технологи, базирани на този етап от изкопаемите горива помагат на много повече хора да живеят и да се хранят С намаляването на обработваемите площи няма да се подобри изхранването на хората. Животът е борба с природата. След смъртта, настъпва желаният "Мир с природата".
friend
на 18.02.2021 в 20:19:21 #1В тази статия са натрупани куп неистини и откровени лъжи, а да не говорим за липсата на логика. 1. Хората нямат никаква вина за затоплянето.... акот наистина има такова.Хората обработват само малка част от територията на Земята и то до не повече от 20 см. Хората не могат да затоплят планетата по никакъв начин, защото под 50 м в океаните няма движение на водата, а това означава, че няма обмен на водни маси и топлина. Така също няма аерация и животът е в минимални мащаби. За сушата тази граница е около 60 см под повърхността. Точно това е причината тръбите за питейна вода да се зариват на 60 см дълбочина. Земята опд 60 см обикновено се нърича "мъртвица", защото почти няма живот в нея, или поне хиляди пъти по-малко от този на повърхността. 2. Изсичането на горите е далеч по-щадящо от горските пожари, които сега хората гасят успешно, а ако не бяха те, то щетите от тях щяха да са значително по-големи. 3. Твърдението за астрашените 1 милион животински вида не е вярно. Нека учените написали този доклад да прочетат какво означава "Животински вид". Освен това винаги е имало изчезващи видове, дори родове и цели семейства....Но на тяхно място винаги са се появявали нови. Не е редно да искаш да увеличаваш територията на дивите животни, а да притесняваш хората, като ги затваряш в по-тесни местообитания. С притесненията на дивите животни няма как да увеличиш вероятността от пандемии, а обратното - главната версия е, че прилепите са разпространили Ковид 19. Огромния прираст на популацията на плъховете през средновековието е довело до чумната епидемия.... и т.н. Накратко: тази статия обслужва нечии интереси и заключенията по лъжливите факти също са лъжливи.