Лидерът на чеченските сепаратисти  Доку Умаров предаде властта като емир на Кавказ на Асламбек Вадалов, предаде Ройтерс, позовавайки се на местни сепаратистки сайтове.

Новият лидер е известен като емир Асламбек и за него се знае, че ръководи сепаратистите в източната част на Чечения.

Дори и след оттеглянето си  като лидер на чеченските сепаратисти Доку Умаров ще продължи борбата със съвети за наследника си.

Съдбата на Доку Умаров често пъти е била предмет на най-различни спекулации. Миналия юни руските медии обявиха, че той е бил убит при операция на руските специални сили.

В края на юни САЩ включиха Доку Умаров в списък на лица, обвинени, че са "терористи или подкрепят терористична дейност", срещу които са наложени финансови мерки.

Емирът на Кавказ и лидер на чеченския бунт Доку Умаров, който в края на март пое отговорност за двойния самоубийствен атентат в московското метро, винаги се е сражавал срещу руските сили, първо в името на независимостта на Чечения, а после в името на Аллах, припомня АФП.

През юни 2006 г. Умаров става президент на самопровъзгласилата се сепаратистката чеченска република Ичкерия. Така той оглавява бунта на чеченските сепаратисти срещу Москва, след като предшественикът му Абдул Халим Сайдулаев беше убит по време на военна операция.

По онова време Умаров е смятан за приближен на радикалното чеченско движение на Шамил Басаев. Малко преди смъртта на Басаев през юли 2006 г., Умаров го назначава за свой вицепрезидент.

През октомври 2007 г. Умаров се свърза с историческите лидери на борбата за чеченска независимост, сред които и Ахмед Закаев, външният министър на Ичкерия, който живее в изгнание в Лондон. По същото време Умаров се самопровъзгласява и за лидер на така нареченото Кавказко емирство, в което Чечения е само една от провинциите редом с останалите руски кавказки републики.

Парламентът на Ичкерия в изгнание лишава Умаров от титлата президент в момента, когато той, в качеството си на емир на Кавказ, разширява водената от него война срещу Москва и в съседните на Чечения републики Дагестан и Ингушетия.

Умаров е боец от първата чеченска война (1994-1996 г.). В края на войната той дори заема ръководен пост в армията на чеченските бунтовници. Негови бойни другари от първата чеченска война са всички лидери, борещи се за чеченската независимост.

Умаров е баща на 6 деца. Според официална биография на Умаров, публикувана през 2006 г., двама от братята му са убити в сражения. "Самият Умаров няколко пъти е бил раняван в битки с руските окупатори", се твърди в книгата.

В годините, когато самопровъзгласилата се за независима чеченска република Ичкерия беше ръководена от президента Аслан Масхадов (1997-2005 г.), Умаров заемаше последователно ключови постове, сред които председател на Съвета за сигурност и на щаба за борба с престъпността в Ичкерия, въпреки че той самият е обвиняван в отвличания и нападения срещу сътрудници на прокуратурата на сепаратистката република.

Умаров е назначен за ичкерски вицепрезидент от Абдул Халим Сайдулаев, когото замества след смъртта му. Под негово ръководство обаче бунтовническата война отслабва все повече и повече в Чечения. Главна причина за това е кампанията срещу бунтовниците, водена от руските сили и техните чеченски съюзници, начело на които стои проруският чеченски президент Рамзан Кадиров.

През април 2009 г. Русия обяви край на продължилата 10 години антитерористична операция в Чечения. Тогава това беше възприето като знак, че ситуацията в кавказката република относително се е подобрила.

Умаров обвини в посланието жителите на Русия, че не реагират на престъпленията и на издевателствата, извършвани от "руските банди, които са под командването на руския премиер Владимир Путин".