Владимир Путин иска да държи огромната си империя твърдо под контрол и систематично събаря мостовете към Запада. Все още има време за връщане назад, пише германският бизнес вестник Handelsblatt.

Вече не останаха "никакви отношения с Европейския съюз", заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров - тези думи прозвучаха докато той стоеше до китайския си колега. Разбира се, той прехвърли цялата вина за това върху Брюксел - внушавайки, че ЕС е разрушил отношенията с Москва "заради едностранни действия", напомня изданието.

Външното министерство на Русия демонстрира класическия подход, при който крадецът крещи "Дръжте крадеца!", се казва в публикацията, озаглавена "Руските фантазии за всемогъщество рушат отношенията със Запада":

Ако оставим настрана въпроса дали санкциите на Запада винаги са били прецизно балансирани, по същество те винаги са налагани като реакция срещу нарушения от страна на Москва, не са акт на агресия.

По-скоро става дума за нов курс на Кремъл - да се отдели от Запада.

Окакто ЕС, САЩ и другите западни страни въведоха санкции срещу Русия след анексирането на украинския Крим през 2014 г., Владимир Путин разбра, че не може да налага експанзията си безнаказано. Незаконната окупация на украинския полуостров в Черно море беше опит да се преначертаят червените линии в полза на Русия. Но Западът изпрати ясен сигнал срещу това.

Оттогава Путин знае, че неговата политика за постепенно поглъщане на постсъветските страни е срещнала отпор от страна на Запада. И именно оттогава двустранните отношения ерозират. Москва планира да забрани Twitter и Facebook в руския сегмент на интернет. Софтуерът на Microsoft ще бъде премахнат от компютрите на руските държавни компании и институции. Ще бъде прекратено използването на долари в търговията, искат да заменят системата SWIFT с нова, създадена съвместно с Китай.

Скъсването със Запада има цел и цена. Целта: Путин с всички сили се опитва да запази властта си за дълго време и, ако е нужно, брутално да потисне опозицията. В този случай ефектът от санкците на западните страни трябва да се сведе до минимум чрез скъсване на връзките.

Затова Москва се стреми да образува алианс с Китай и с други авторитарни държави. Заедно с тях трябва да бъде построена нова платежна система, мрежа за търговия на дребно и партньорство. Всъщност Китай може да достави много от това, което досега идва от Запада. А Пекин има нужда от руския нефт, въглища и дървесина, както сега Европа.

Излиза, че това е класическа ситуация, в която всички са победители? Съвсем не, защото цената на такъв поврат е много висока. Русия за Китай е само "малкият брат". Така че, господин Путин, все още има време за промяна в курса, обобщава Handelsblatt.