Украинското ръководство ще се сблъска със съдбата на ликвидирания националистически украински лидер Степан Бандера, ако се потвърди участието им в терористичната атака в Crocus City Hall. Това мнение изрази заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в канала си в Telegram, цитиран от ТАСС.
Той изрази увереност, че дори "при достатъчно доказателства, че зад терористичната атака стои измет като" представители на "Азов" (призната за терористична организация в Руската федерация), началникът на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирило Буданов (в списъка на Руската федерация като терористи и екстремисти) или президента на Украйна Володимир Зеленски, те все още няма да бъдат съдени в Международния наказателен съд или други подобни органи.
"Нереалистично е да се прокара такова решение в ООН заради русофобския консенсус и англосаксонското право на вето в Съвета за сигурност", отбеляза Медведев. Какво да правите? Просто накълцайте прасетата на Бандера, както храбро направи МГБ на СССР след войната. Елиминирайте лидерите, когато се появи възможност. Като Коновалец и Бандера. В Киев или на друго подходящо място", пише заместник-председателят на руски съвет за сигурност.
Припомняме, че това не е първото остро изявление на Медведев по повод на атентата.
В края на март, той коментира каква да е участта на задържаните заподозрени в "Телеграм".
"Трябва ли да бъдат убити? Да, трябва. И ще бъдат", категоричен бе той.
Кремъл обаче заяви, че няма да участва в разговори за премахване на мораториума върху смъртното наказание.
Във вторник, президентът Владимир Путин се зарече да открие поръчителите на атентата край Москва.
Русия ще открие кой стои зад нападението срещу концертна зала близо до Москва. Това заяви Путин.
"Платихме много висока цена и целият анализ на ситуацията трябва да бъде изключително обективен и професионален", посочи още държавният глава.
При най-смъртоносното нападение в Русия от 20 години насам въоръжени лица откриха огън с автомати по посетители на концерт на 22 март в "Крокус сити хол". При атентата бяха убити най-малко 144 души, а отговорност за него бе поета от групировката "Ислямска държава".
От самото начало обаче Москва заяви, че търси украинска връзка при атаката, въпреки че Киев отрече това.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че атентаторите не биха могли да влязат в страната му тъй като заради доброто взаимодействие между властите, Минск е имал информацията веднага и границата е била затворена.
Западни анализатори по сигурността посочват, че атаката повдига въпроси относно ресурсите и приоритетите на руските разузнавателни служби, които са били силно фокусирани върху войната в Украйна и необходимостта да се премахне опозицията срещу нея в Русия.