"Амбицията на Тръмп да се отърве от "наследството" на Обама по отношение на сделката с Иран води със себе си и ново разделение в позициите на Запада, защото ЕС се застъпи за запазване на сделката."
Това тълкува Институтът по социология "Иван Хаджийски" в своя анализ в първите дни на настоящия месец май.
В анализа се разглежда "странния триъгълник Русия - Турция - Иран" и какво следва след излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран.
В региона на Близкия Изток и Иран надвисват облаците на възможно противоборство, което да противопостави САЩ, Израел и Саудитска Арабия на Иран.
В същото време обаче целият американски натиск укрепвал властта на иранския президент Рухани и "циментира придържането му към все по-тесни взаимоотношения с Русия и Турция".
Следователно "този нов и странен триъгълник Русия - Турция - Иран" ставал все по-важен в международен план - засега оцелявал, но имало и огромни предизвикателства. Например ударите в Сирия освидетелствали разногласията между страните, защото Турция подкрепи ударите, а Русия и Иран ги осъдиха.
"Всяка страна в този триъгълник е рискова. Не бива да се забравя например, че Иран е единствена страна в света, в която "Смърт на Америка!" се възприема като официален лозунг, произнесен още от основателя на републиката аятолах Хомейни и повторен от днешния върховен ръководител аятолах Хаменей."
Междувременно нямало тенденции вътрешната нестабилност в Турция да се надживее, защото извънредното положение в страната беше удължено за седми път.
Според анализа идеята за свикване на предсрочни избори година и половина преди редовните показва, че Ердоган явно се притеснява, че с напредването на времето позициите му могат да започнат да отслабват, а напрежението със Запада в крайна сметка да се отрази негативно и във вътрешната му политика.
От друга страна, засилената конфронтация с Гърция, включително до степен Атина да поиска френски кораби за защита на своите острови в Егейско море, също била фактор за несигурността в Турция.
Русия
Русия пък била изправена пред нови предизвикателства. Според анализа последните санкции са разклатили рублата и руската фондова борса.
Новата "американска политика" на казахстанския президент Нурсултан Назърбаев също давала плодове - Кахазстан предостави каспийски пристанища на САЩ, които освен търговско можели да имат и военно предназначение. Казахстан също така знаково не подкрепила руската резолюция срещу ударите в Сирия в Съвета за сигурност на ООН.
Друго предизвикателство пред Русия се виждало в Армения, където протестите, които напомняли за "цветната революция", не криели непосредствена заплаха за руското присъствие, но в същото време демонстрирали колко лесно би било да се наложат политически промени в периферията на Русия без нейно одобрение.
"По всяка вероятност Русия проявява сдържаност спрямо разнородните предизвикателства, за да може да осъществи в условията на все пак контролирана конфронтация някои от преките си цели."
Целите - проекта "Северен поток - 2", продължението на "Турски поток", Кримския мост, Световното първенство по футбол.
"Не бива да се изключва обаче по-късно руската позиция да се втвърди. Може да се напомни, че преди години Русия дълго не реагираше на Майдана в Киев, за да може спокойно да проведе Олимпийските игри в Сочи, а след закриването им без колебание пристъпи към анексирането на Крим."
Търговски войни
Според анализа на Института по социология "Иван Хаджийски" глобалната икономическа схватка между САЩ и Китай вече е започнала.
"САЩ търсят "точков удар" върху развитието на високите технологии в Китай - в подготвения за по-високо облагане американски списък фигурират преди всичко и продукти на информационни и комуникационни технологии, космонавтика, роботика, автоматизация и др. Китайският отговор също беше "точков" и засегна производството на тъкмо онези щати, които гласуваха за Тръмп."
В същото време обаче администрацията на Тръмп си давала сметка, че стягането на обръча около Китай изисква много по-активна подкрепа от другите фактори в Далечния Изток.
Затова и Тръмп оставял възможност за заден ход - в скорошните си разговори с японския премиер Шиндзо Абе Тръмп загатна, че е възможно връщане на Щатите в Транстихоокеанското партньорство.
Анализът констатира и че търговската война между САЩ и ЕС вече сериозно притеснява лидерите на Стария континент. Това била и причината за визите на президента на Франция Еманюел Макрон и канцлера на Германия Ангела Меркел във Вашингтон, където разговорите били фокусирано предимно върху "крайно деликатния проблем за американските проектомита върху стоманата и алуминия."
"До решение не се стига: САЩ отложиха въвеждането на митата с още един месец. И Франция, и Германия съзнават, че крехкият посткризисен баланс на европейската икономика може сериозно да пострада. И по всичко личи, че силната позиция в случая се държи от американците.
Ако през миналата година западноевропейските политици практикуваха едно почти високомерно отношение към Тръмп, то сега Тръмп определено не е изолиран. Разногласията между Берлин и Париж още повече го подчертават."
Разногласията Берлин - Париж
Според анализа разногласията Берлин - Париж засягат не само траекторията на бъдещата реформа на европейския проект, но и степента на "либералност" на самия проект.
"Изборът на Тръмп бе довел до медийни публикации и внушения, че вече Ангела Меркел става лидер на либералните сили. Трудностите на германския политически процес обаче спъват нейните възможности да се прояви пълноценно в подобна роля."
Позициите на Меркел се подкопавали от нарастващите консервативни тенденции в Германия, при които представители на нейната партия и на ХСС формират ново течение, т.нар. Съюз на ценностите, призоваващ с нарочен манифест за отказ от прекомерния либерализъм и връщане на центристката десница към нейните християнски и консервативни фундаменти.
На свой ред пък Макрон откровено претендирал за същата роля - за гарант на либерализма, ползвайки контраста между собственото си вдъхновение и немската инертност.
USD
CHF
EUR
GBP
