Резултатите от Арктическия съвет - няма основания за конфликти, няма и съгласие. По време на срещата във Финландия руският външен министър Сергей Лавров потвърждава задачите на Русия в развитието на Арктика - предотвратяване на напрежението в региона, запазване на уникалния му характер и зачитане на правата на коренното население. Почти всички негови колеги - Дания, Исландия, Канада, Норвегия, Финландия и Швеция, споделят едни и същи тези, съобщава ТАСС.
За първи път от създаването на Арктическия съвет през 1996 г. не е възможно да се приеме обща окончателна декларация. Проблемите възникват поради позицията на САЩ по измененията на климата.
Лавров отбелязва, че не само Русия, но и други страни от организацията са на мнение, че Арктика трябва да остане зона на мир и сътрудничество. "Отворени сме за най-широкото сътрудничество в Арктика, където, както многократно сме подчертавали, няма основания за конфликти и за опити да се въведат военни методи за решаване на възникнали тук въпроси. Съществуващото международно право позволява надеждно да се гарантират националните интереси на всички арктически държави и страни от региона".
Лавров очертава приоритетите за бъдещото руско председателство на Съвета 2021-2023 г.. "Приоритетите на нашето председателство през 2021-2023 г. са насочени към насърчаване на екосъобразни технологии във всички области. Съответно ще се съсредоточим върху социално-икономическото развитие на региона, като същевременно запазим, разбира се, дължимото внимание на проблемите на околната среда." Лавров отбеляза такива области като прехода към използването на втечнен природен газ, насърчаване на кръговата икономика и възобновяемата енергия.
Руският външен министър посочва, че за да се реализира потенциалът на Арктическия регион, трябва да се засили сътрудничеството между страните от Съвета, по-специално в отговор на извънредни ситуации. Той отбелязва важността на дейностите в областта на околната среда и приветства решението за удължаване на пилотната фаза на така наречения инструмент за подпомагане на проекти. "Той се утвърди като ефективен финансов механизъм в изпълнението на проекти за намаляване на замърсяването на околната среда в Арктика, насърчавайки практическото сътрудничество в областта на екологията".
Според него, в бъдеще обсъждането на арктическите въпроси може да бъде доведено до нивото на държавните лидери чрез провеждане на среща на върха на държавите от Арктическия регион. "Но за това, трябва да се създадат необходимите условия", коментира той без да уточнява какви са.
Повечето от презентациите на форума са в съзвучие с идеите за екологията и гарантиране на правата на коренното население. Някои от присъстващите обаче поставят акценти и върху съществуваща заплаха от увеличаване на потенциала за конфликт.
"Ние не сме наивни по отношение на сигурността и отбранителната ситуация в Арктика. Новата ситуация с изменението на климата може да създаде нови предизвикателства за сигурността. Ние силно подкрепяме многостранния международен ред в региона", коментира канадският външен министър Кристи Фриланд.
От своя страна министърът на външните работи на Исландия Гудлуйгур Тор Тордарсон коментира, че за да се предотврати нарастването на напрежението, трябва да се засили сътрудничеството в региона.
"Необходимо е Арктика да остане регион с ниско ниво на напрежение. В този смисъл постигането на общо разбиране на ситуацията и поддържане на стабилност, което досега е характеризирало региона и представлява глобален интерес", подчертава той.
В Арктическия съвет традиционно участват представители на коренното население на региона - алеути, атабаски, кучин, инуити, саами, като руските северни народи са представени от Асоциацията на малцинствата от Севера, Сибир и Далечния Изток.
Делегатите на коренното население изразяват загриженост за променящите се природни условия и появата на голям брой минни компании в региона.
Положението на САЩ се различава най-рязко, според финландската преса Вашингтон се противопоставя на споменаването в декларацията на Парижкото споразумение за климата, от което Съединените щати се оттеглиха през 2017 г. Ръководителят на Министерството на външните работи на Финландия Тимо Соини коментира, че документът не може да бъде приет поради американската позиция.
"Не е тайна, че възгледите на Съединените щати относно политиката в областта на климата се различават значително от тези на другите страни от Съвета. Мисля, че все още е страхотно, че Съединените щати взеха участие в нашата работа в продължение на два дни, успяхме да постигнем напредък по много въпроси", обяснява той.
В изказванията си пред Съвета държавният секретар на САЩ Майк Помпео обвинява Русия и Китай за нарастващо напрежение в Арктика. "Ние сме загрижени за претенциите на Русия към международните води на Северния морски път, включително нови планове за неговата връзка с Китайския път на коприната по море", допълва Помпео.
Той също така твърди, че "по Северния морски път Москва вече незаконно изисква от други страни да искат разрешение за преминаване, като пускат руски лоцмани на чуждестранни кораби под заплаха от използване на военна сила и потопяване на тези, които не изпълняват това изискване."
Що се отнася до Китай, то по мнението на държавния секретар на САЩ, страната увеличава инвестициите си в арктическите региони, за да ги използва за увеличаване на политическото влияние и оправдание за разполагането на свои сили в бъдеще, като гарантира сигурността на обекти, построени от Пекин.
Представителите на Китай не присъстват на срещата, тъй като не са арктическа държава, но Лавров отговори за Русия, че "северният морски път е руската национална транспортна артерия. Ние, като крайбрежна държава, в пълно съответствие с международното право, сме отговорни за безопасната експлоатация на този маршрут. Както канадците са отговорни за функционирането на северозападния проход".
USD
CHF
EUR
GBP
