Руските градове от двете страни на река Волга, Саратов и Енгелс са били подложени на масирана атака от украински дронове снощи, съобщи губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин.
По-рано през нощта той съобщи за щети на едно от промишлените предприятия в региона, но не уточни за какъв обект става дума. Версията на руските власти не е за директен удар, а за падане на отломки.
Руските телеграм канали писаха, че целта на атаката е местно нефтено депо, където според местните жители е избухнал пожар. Telegram каналът Baza се позовава на местни жители, които свидетелстват за поне пет взрива в района на нефтопреработвателното предприятие и споделят снимки с крупен пожар.
Сутринта Бусаргин публикува в социалните мрежи също снимка от мястото на събитията, на която се виждат огън и стълб дим. Губернаторът уверява, че на място работят всички служби, включително пожарната.
Тази нощ руските военни са свалили 32 безпилотни летателни апарати, отчита се военното министерство на Русия. Дроновете са свалени над седем региона и над Азовско море.
11 са дроновете над Саратовска област, по четири над територията на Курска и Ростовска област и по три над Белгородска и Брянска област. Над Краснодарския край са свалени два дрона, един е дронът над Волгограска област, а четири над акваторията на Азовско море.
Информацията за дроновете обаче се разминава - тъй като месните власти от Белгородска област съобщиха за 9 дрона. Властите в Ростовска област съобщиха за пет дрона. Губернаторът Юрий Слюсар по-конкретно заяви, че вражеската атака е отразена в Милеровския, Чертовския и Азовския район, без пострадали и разрушения.
Военното ведомство не потвърждава за нанесени щети.
ВълкСчадъР
на 08.01.2025 в 16:21:28 #1Пристанище в източната китайска провинция Шандун, входна точка за петрол от дестинации под санкции, спира да приема танкери, вписани в "черните списъци" на САЩ, съобщават източници на Ройтерс. В тази провинция са разположени множество независими рафинерии и всеки ден през 2024 година са пристигали по 1,74 млн. барела петрол от Иран, Венецуела и Русия. Това е към 17% от вноса на петрол в Китай, изчислява анализаторската компания Kpler. Китай купува петрол на много изгодни цени и от трите дестинации, поставени под ембарго от Запада. Мярката сега обещава повишаване на разходите на рафинериите, а съответно - и на цените на горивата за местните жители. В края на 2023 г. Вашингтон наложи още санкции срещу т.нар. "тъмен флот" на Русия, с който се прекарва петролът, поставен под санкции. Основните купувачи на руския петрол в момента са Китай, Индия и Турция. Очакванията са, че новоизбраният президент Доналд Тръмп може да засили санкциите на Вашингтон срещу Иран, каквато беше политиката в първия му мандат. Източници на Ройтерс отбелязват още, че Техеран е поискал от Китай да позволи продажбата на 25 млн. барела петрол, които са блокирани в китайски пристанища от шест години именно заради санкциите на САЩ, наложени тогава. По сегашните цени сумата от продажбата им е около 1,7 млрд. долара и Иран се надява да успее да реализира продажбите преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Китай не се съобразява със западната политика по отношение на петрола и купува от държави под ембарго, възползвайки се от големите отстъпки. По данни на анализатори Пекин купува към 90% от иранския петрол на пазара. Иран, Венецуела и Русия използват за превоза танкери, обикновено стари и често движещи се в нарушение на правилата - с изключени транспондери, за да не бъдат проследени, без валидни застраховки и т.н. Някои от тях извършват и рискови операции по претоварване в открити води, за да не бъдат проследени източниците на петрола. По тази причина и САЩ, Великобритания и ЕС наложиха санкции срещу "тъмната флотилия" и вписват в "черни списъци" кораби, които нарушават тези мерки. Корабите от тези списъци не са допускани до западните пристанища, а САЩ налагат и вторични санкции за компании, които не се съобразяват със санкциите. Според данни на анализатори, базирани на документацията на Lloyd`s, един от най-големите застрахователи на кораби, флотилията, ползвана от държавите под санкции, е съставена от поне 670 кораба. Около 250-300 от тях се използват от Русия. Администрацията на Джо Байдън затегна мерките срещу танкерите в опит най-вече да ограничи приходите от петрол за Русия, които тя използва за финансиране на войната в Украйна. Според пристанищните власти в Шандун забраната за обслужването на санкционираните танкери ще има ограничен ефект, сочат документи, до които Ройтерс има достъп. В тях се казва, че повечето рафинерии получават петрол от кораби, които спазват правилата. В началото на януари обаче на пристанището е влязъл танкерът Eliza II, който е под санкции, заради което е въведена и цялостната забрана за допускане на такива кораби. Като цяло през 2024 година Китай намали вноса на петрол, което се свързва както с по-бавното от очакваното възстановяване на икономиката след пандемията от коронавируса, така и с навлизането на електромобилите и камионите, използващи природен газ, което намалява търсенето на горива на вътрешния пазар.