Външнополитическите предизвикателства за президента Доналд Тръмп нарастват по целия свят, показвайки границите на самоопределената му способност да сключва сделки, а може би и трудността да се съсредоточи предимно върху вътрешните проблеми за неговата администрация с "Америка на първо място", съобщава "Асошиейтед Прес".
Нови тестове с ракети в Северна Корея, търговската война с Китай, ново ядрено напрежение с Иран и също така го принуждават да изкриви позициите си, като например да подкрепи промяната на режима във Венецуела с противоречиви очаквания за прояви на сила и да заяви, че е готов за преговаря с Иран, докато изпраща самолетоносач и бомбардировачи в Близкия изток.
Тръмп обяснява, че неговите усилия работят. "Направихме решителен пробив от неуспешния външнополитически курс, който пожертва нашия суверенитет, предаде нашите работни места и ни свързва с безкрайни чужди войни", обяснява той на привържениците си на митинг във Флорида. "Във всичко, което правим, сега поставяме Америка на първо място."
Тръмп има много недовършени дела. След като встъпи в длъжност, той се специализира в публично отхвърляне на приятели и партньори, прегръщане на врагове и съпротива срещу твърде много съвети.
Критиците го определят като ненадежден, а съюзниците коментират, че той определено е изпълнил обещанието си да наруши външнополитическите норми.
Тръмп наследи някои от своите външнополитически проблеми, като Северна Корея, Сирия и Афганистан, но тепърва трябва да ги реши. Неговият практически подход към Северна Корея с първи срещи между президент на САЩ и лидер на тази страна не постигна споразумение за ограничаване на ядрената ракетна програма на КНДР.
На други фронтове, Тръмп загрява ситуацията. Търговският му сблъсък с Китай остава неразрешен, тъй като той продължава да размахва допълнителни мита.
Относно Иран, Тръмп извади САЩ от ядрената сделка, която бе договорена с пет други световни сили и наскоро увеличи натиска, определяйки иранската революционна гвардия за терористична организация и разполага военни сили в Персийския залив, а след това обясни че би искал да му се обадят иранските лидери и да преговарят.
Клиф Купчан, председател на групата Евразия, описва Китай и Иран като двата най-неотложни въпроси за САЩ, но отбеляза, че действията на Тръмп не са неочаквани. "С Китай и Иран виждаме стратегически много предсказуем президент, който играе ръката си".
Вчера Тръмп коментира някои от най-големите опасения. Той обясни, че САЩ гледат "много сериозно в момента" на последните военни тестове в Северна Корея. По повод на търговските преговори с Китай той каза, че САЩ ще се справят добре, но заяви, че китайският президент Си Дзинпин му е написал "красиво" писмо. И на фона на нарастващия сблъсък с Иран, той заяви: "имаме информация, за която не искате да знаете."
Други неотложни въпроси са икономическата и политическата криза във Венецуела. Съединените щати и други нации признаха лидера на опозицията Хуан Гуайдо за временен президент, но неотдавнашни усилия за насърчаване на преврат срещу президента Мадуро се провалиха. На хоризонта е и план за мир в Близкия изток от старши съветника на Тръмп и негов зет Джаред Къшнер, както и възможността за мирни преговори с талибаните за прекратяване на 18-годишната война в Афганистан.
Тръмп, който продължи да ограничава ангажимента на САЩ в чужбина, подчертава интереса си към вътрешната политика. Майкъл О'Ханлон, анализатор в областта на отбраната и външната политика в института Брукингс коментира, че обединяващата тема в подхода на Тръмп към външната политика е нежеланието му да се ангажира с повече войни.
"Мисля, че досега продължаваме да виждаме нежеланието на Тръмп да се намесва в нови военни операции, което е най-вече добър инстинкт, но има желание да размахва невоенни инструменти" на националната власт, както и самоуверено парадиране с военна сила без никакво сериозно намерение за предприемане на превантивни военни действия, обяснява О'Ханлон.
Всяка администрация е изправена пред периоди на засилени и често непредвидени външнополитически проблеми, които могат да отклонят вниманието, ресурсите и политическия капитал от вътрешни въпроси като работни места и икономика, които са по-важни за преизбирането на президента.
Нападенията на Световния търговски център и Пентагона на 11 септември се случиха в първата година от президентството на Джордж Буш, а последващите му решения за нахлуване в Афганистан през октомври 2001 г. и Ирак през март 2003 г. превзеха администрацията му с години.
Тръмп подчертава, че той решава. Запитан, дали са на едно мнение със съветника по националната сигурност Джон Болтън, той коментира: "Аз съм този, който го укротява, което е ОК. В крайна сметка, аз вземам решението."
Това съвпада с централния акцент във външната политика на Тръмп, а именно, че той винаги иска да има последната дума. Неговите съветници бяха сменени по време на мандата му и сега той има втори по ред държавен секретар и трети съветник по национална сигурност. В четвъртък Белият дом съобщи, че Тръмп номинира Патрик Шанахан, за да наследник на Джим Матис като министър на отбраната.
В знак, че Шанахан остава фокусиран върху най-големия проблем за сигурността според Тръмп - изграждането на стената с Мескико, Шанахан трябва да пътува до границата в събота, макар че го съпровождат проблемите с Иран, Венецуела и Северна Корея, коментира "Асошиейтед Прес".
ICO
на 11.05.2019 в 23:37:55 #2От дълго време наблюдавам изказванията и действията на Тръмп и стигнах до заключението че неговото ментално развитие е на нивото на ПЕТ годишно дете. Когато види желана "близалка" отива и си я взима, нищо че е стъпил през две три торти, а на всичкото отгоре е в чужда сладкарница. Какво ще последва? Задвратник и дърпане на уши от собственика на сладкарницата, а накрая наказан в ъгъла и изгонен от световните пазари. Предизвикателства??? Иран и Венецуела са договорили за 20г напред доставки на петрол за Китай и Русия, така опита на САЩ да "приберат" нефта ще срещне сериозен отпор и дори военна реакция. САЩ вече не са най-голямата икономика в света и мотото "Америка велика отново", ще им донесе много задвратници. Северна Корея вече се "договори" със САЩ.
chafeto
на 10.05.2019 в 17:57:11 #1Част от въпросните предизикателства ги получи като наследство от предшествениците си, ама други са дело на неговата админинстрация. Нали се сещате, че подобна доктрина в един момент е много вероятно да рухне под собствената си тежест. Особено ако на хоризонта междувременно са се появили нови (или завърнали се) "играчи".