Генералният директор на НКЖИ, инж. Милчо Ламбрев, в интервю за News.bg

Инж. Ламбрев, скоро ще отбележите 150 години от изграждането на първата в страната жп линия Русе - Варна? Това повод за гордост и равносметка ли е?
Като железничари за нас това е повод за гордост. Отчитаме факта, че видни наши революционери в далечното минало са били също железничари - Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов и други. В далечната 1866 г. Мидхат паша, след много усилия в изграждането на отсечката Русе-Варна, пропътува цялото разстояние. Първоначални тази линия не влиза в експлоатация поради факта, че има множество катастрофи, запалени товари и много дълги години тя остава на това ниво. Впоследствие българската държава, когато се конструира, взима мерки и линията влиза в употреба. В следващите години през XXI в. тя е електрифицирана и за нас наистина е гордост, защото по нейните отсечки се движат много от товарните и пътническите влакове. Надяваме се с честването на тази 150-годишнина да докажем на държавата и на нашите граждани, че от железопътния транспорт наистина има нужда и той е гръбнакът на транспортната схема в нашата малка, китна държава.

Кога е осъществено първото пътуване с влак по линията Русе-Варна и какви са били предизвикателствата по време на строежа й?
Първото пътуване е било планувано да се извърши между 3 и 5 октомври 1866 г., но поради факта, че са забавени доставките на релси, които трябвало да пристигнат от Белгия и Англия, Митхат паша извършва това пътуване на 7 ноември 1866 г. В онези тежки години на мизерия много трудно се е построила тази железопътна линия. Всичко е било плод на желанието на българина - с много физическа работа и много малко механизация, защото тогава не е имало такива възможности.

150 години по-късно как виждате бъдещето на жп транспорта?
150 години по-късно ние продължаваме да дерзаем в посока на подобряване параметрите на железния път. С бюджета, който ни осигурява държавата, се стараем максимално да покрием нашите необходимости. Само за железен път и съоръжения през 2016 г. сме вложили около 64,5 млн. лв. Отделно сме изразходвали средства за телекомуникации, за които трябва да гоним стандартите на ЕС. Над 4 млн. лв. сме дали за реновации на гара Сливен и още други по-малки гари, за които са били наложителни текущи ремонти. Продължаваме да работим в посока на еврофондовете, тъй като са много важни за нас. Тази година е абсолютно фатална, тъй като до края на 2016 г. всички възможни средства, които се отпускат от държавата и ЕС, трябва да бъдат оползотворени за довършване на големите ни проекти. С гордост мога да кажа, че благодарение на усилията на всички наши служители, на надзорните компании и на самите строители, до края на ноември - началото на декември, можем да се поздравим с 90-98 процента готовност на обектите. Ще останат само съпътстващи дейности, които не могат да бъдат извършени по време на строителството.

Kакво конкретно в НКЖИ предстои до края на 2016 и през 2017 г.?
До края на 2016 г. предстои да завършим отсечката от Пловдив до границата ни с Турция на 100%. Отсечката от Септември до Пловдив ще бъде завършена на 99%. Отсечката от Пловдив до Бургас също трябва да бъде завършена на 100% в края на 2016 г.
През 2017 г. започват новите предизвикателства - предстои стартирането на няколко изключително важни проекти. За отсечката Елин Пелин-София предстои сключването на договор за изпълнение на инженеринг. Предстои и проектът за отсечката от Елин Пелин-Костенец до Септември, за която се надяваме в края на ноември да получим всички проектни разработки и да обявим тръжна процедура за избор на строители.
Голямо предизвикателство е отсечката от Елин Пелин до Костенец и от Костенец до Септември, тъй като маршрутът, по който ще се движи железопътната линия, влиза в подстъпите на планината. Ще има много тунели и виадукти, едно много скъпо и сложно строителство, което се надяваме да приключи до края на програмния период през 2020 г. Тогава ще се се поздравим с изцяло обновената отсечка София-Пловдив-Бургас, която ще донесе комфорт, сигурност и бързо предвижване на нашите граждани.