Помните ли играта с три кибритени кутийки и топченце, духовито наречена “Тука има, тука нема”?
След като изтараши нашенци, тя ни прослави и по Европа.

Странен вариант на тази първобитна – но ефективна - форма на хазарт разигра и главният ни прокурор Филчев.

Преди няколко дни той взриви граждани, политици, финансисти, свои колеги и т.н. със смелата си идея за амнистия на тъмните пари, изнесени зад граница.
Амнистия, която ще позволи огромни суми да се върнат у нас и да съживят бизнеса и икономиката ни.

Реакцията бе мигновена и обилна – като дъждовете през последните дни.
Партии и коалиции, загрели от предизборната кампания, без никакъв проблем и от движение взеха компетентни, категорични и духовити становища по изявлението на Филчев.

Намериха се и примери от близки и далечни страни, изписаха се килограми мастило с коментари, анализи и пр.

Изявлението на главпрокурора стресна и чужди и свои – най-вече с това, че е трудно обяснимо защото именно сега тази идея изплува от прокурорската глава.

Потърсиха се следи, които да отведат до първозточника на концепцията, но такива не бяха открити и ситуацията стана още по-завързана.

И изведнъж 48 часа, след като проговори и разви теорията си за въпросната амнистия, Филчев спокойно обяви, че вече я е забравил и учудено попита журналистите “Ама вие още ли се занимавате с това?”.

Нов удар.
Но вече въпросите са други.

Добре ли е господин Филчев. Толкова ли е динамична натурата му, че да не може да задържи една идея за повече от 48 часа. Ясно ли му е, че всяко предложение, направено от главния прокурор на Републиката, добива допълнителна тежест.

И не на последно място – каква е възможността тази игра на амнистии да е опит за проверка на съответните реакции по темата, според която някои, някога ще градят плановете си.