Игра на вето или летни политически флиртове? Лятото е в разгара си, почивките също. Родният политически елит се е изпокрил нейде на сянка и хоп - ново вето от президента Румен Радев, което май ще извади от почивната летаргия депутатите и ще ги принуди да се попържат неочаквано на жълтите павета заради бъдещето на военното разузнаване.

Малко преди лятната отпуска на законотворците държавният глава успокои родното депутатство, че няма да налага вето на актуализацията на бюджета за изтребителите и на машинното гласуване, което отпадна за местния вот. Партиите възтържествуваха и побързаха да стегнат куфарите. Но не би! Криви сметки.

Всъщност, очакваше се Румен Радев да не отстъпи от поне това вето за военното разузнаване. Той, като бивш военен и настоящ върховен главнокомандващ, сякаш щеше да изневери на пагона, ако беше простил това своеволие - цивилен да оглави военното разузнаване. Идеята е на ГЕРБ, които преди време бяха върли защитници именно човек с пагон да оглавява службата. Сега обаче точно те налагат новата промяна. И въпросът е - защо? Наистина ли се прави поредната промяна в закона заради един човек? И заради кого? Времето ще покаже.

Да се върнем на ветото. То е ценен политически инструмент в ръцете на президента, който може чрез него да натрие носовете ( май само за това го ползва в последно време) на управляващите, а по смисъл е възможност за корекция на неправилно или недомислено законодателство. Радев е пробивал при тази упорита и инатлива власт. Явно инатът е заразен, защото последните пъти, когато се налагаше вето, то лъхаше прекалено много на инат. Не че властта е безгрешна. Но институциите май опростачиха значението и смисъла на дадените им демократични инструменти. В последно време политическата игра се въртеше около "Дай си ми ветото" и заприлича на игра със залози на кой закон ще има вето и на кой - не.

А времето е лятно с леки вето превалявания. Трябва да се признае, че вето върху актуализацията или машинното гласуване съвсем щеше да отслаби ветото като инструмент. Не че не ги очаквахме. Дори беше изненадващо това затишие преди... ново вето.

Остава въпросът защо президентът да налага вето, след като почти никога то не минава в зала. Защото има това право! Защото и като не го ползва, не е добре. Много ли е, малко ли е ветото - времето ще отсъди. Румен Радев е на половината си мандат. Може пък наистина да ни е калпаво законодателството. А пък ветото ни крехко.

Сърдите ще има! Особено в Парламента. Депутатите ще трябва да прекъснат отпуска си в средата на август и да се включат волю-неволю в играта на вето (или игра на власт). Да, за едни политиката е надежда за подобрение на положението в страната (а дали са останали такива), за други е средство за препитание (добре платено, доколкото сме чували), за трети - игра на политически инструменти, дадени от достиженията на демокрацията.

Но отвсякъде в играта на вето личи играта на егото...