Днес (12 декември) се навършват 150 години от рождението на Андрей Ляпчев, известен като политика на разумния компромис, припомня акад. Георги Марков за БГНЕС. 

Ляпчев е родом от град Ресен - един хубав български град на пътя за Охрид. Този град е дал автора на "Строителни на съвременна България" Симеон Радев и основателя на ВМРО д-р Христо Татарчев.

Ляпчев е слушал лекции по икономика и история в три западноевропейски университета - Цюрих, Берлин и Париж. Неговата майка в Ресен му е казала, че "со кротце и со благо се стига на далеко". Това са истинските думи, а не тези, които по-късно ще изопачат неговите политически противници и които дори и днес могат да бъдат чути в интерпретацията "со кротце и со благо и со малко кютек". Такова нещо Андрей Ляпчев никога не е казвал.

Още преди войните за национално обединение (1912-1918 г.) Ляпчев се доказва като тънък дипломат и голям финансист. Той изиграва ключова роля при признаването на Независимостта на Третата българска държава, която е обявена на 22 септември 1908 г. Но самият процес се проточва до 6 април 1909 г., когато именно на него ще се падне честта да сложи финалната точка.

По това време Ляпчев е министър на търговията и земеделието в кабинета на Малинов. На него цар Фердинанд I и правителството възлагат преговорите с Високата порта. Цариград иска 500 милиона златни франка, които благодарение на Ляпчев са намалени до 82 милиона. Но тези пари така и не са платени, защото той успява да убеди Русия да опрости тази сума на Османската империя (става дума за задължения, които тя дължи на Петербург още от времето на Руско-турската освободителна война). В резултат ние сключваме с Русия един нисколихвен заем, от който фактически изплащаме само 2 милиона франка до началото на Първата световна война (1914-1918).

След това ние се бием на страната на Германия срещу Русия и с идването на болшевиките на власт, които отказват да плащат и да търсят дълговете на царския режим, ние така и не плащаме тези пари. Така Ляпчев спестява 80 милиона златни франка на България. На 6 април 1909 г. той подписва протокола с османския външен министър в присъствието на посланиците на 6-те Велики европейски сили, с който Високата порта признава независима България.

Викториански политик и умиротворител Андрей Ляпчев е високо ценен от българския цар Борис III (1918-1943 г.) за неговата уравновесеност и разум в политиката. У Ляпчев има едно джентълменско поведение. Цар Борис III казва за него, че това е единственият български държавник от викториански тип.

Голямата му заслуга към България е умиротворяването на страната след една жестока гражданска война. След идването си на власт през 1926 г. той допуска възстановяването на Комунистическата партия под друго име - Българска работническа партия. Така комунистите могат да участват на изборите.

На острата реакция, изразена от тогавашния министър на отбраната и един от лидерите на Военния съюз ген. Иван Вълков, Ляпчев отговаря: "По-добре да се борят с бюлетини, отколкото да взривяват черкви", намеквайки за кървавия атентат в "Света Неделя" от 1925 г.

По време на двата си мандата като министър-председател от 1926 до 1928 и от 1928 до 1931 той разчита на парламентарните похвати във властта. Когато през юни 1931 г. е предупреден от своите съпартийци, че ще загуби вота, Ляпчев заявява: "Нека да ги загубим, ако трябва. Глас народен, глас Божи".

Той приема с достойнство поражението си, демонстрирайки за поведен път, че е един изключителен държавник. Андрей Ляпчев дълги години бе охулван, защото е ръководил правителство на Демократическия сговор, което някои дори наричат фашистко. Това няма нищо общо с историческата истина.

През 1933 г. той се разболява от рак. След операция в Берлин разбира, че е обречен. Понеже няма преки наследници завещава състоянието си на Българската академия на науките (БАН) и Българското икономическо дружество. Ляпчев е един от най-големите дарители на Академията.