На 10 ноемви 1989 г. Тодор Живков е свален от власт и на негово място е избран Петър Младенов. Това се случва само ден след падането на Берлинската стена и бележи началото на прехода на България от Народна Република (тоталитарен режим) към Демократична република.

Движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
Дългогодишният несменяем „партиен и държавен ръководител" е свален от опозиционно настроените партийни дейци и през първите месеци на българския преход БКП играе водещата роля.

Антикомунистическата опозиция се появява едва след началото на политическите промени.

Месец след свалянето на Живков- на 7 декември 1989 г. е учредена коалицията Съюз на демократичните сили (СДС), а половин година по-късно на 10-17 юни 1990 г. се провеждат първите, след Втората световна война, свободни и демократични избори в България.

БКП, преименувана на БСП печели категорично. С мнозинство на БСП Великото народно събрание изработва новата, демократична  Конституция на България през юли 1991 г.

С политическа нестабилност се характеризира първият период на прехода в страната. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).

Нито един парламент не успява да изпълни мандата си.

През тези първи години България преориентира външната си политика от  Източния блок към европейските институции. На 7 май 1992 г. страната ни става член на Съвета на Европа, а на 1 февруари 1995 г. и асоцииран член на Европейския съюз. 11 години по- късно сме на прага на ЕС. 

Дълбока финансово-икономическа криза, прераснала в остро политическо противопоставяне между постсоциалистическите сили през 1996-1997 г. води до предсрочни избори. Те са спечелени от СДС и за първи път след 1989 г. правителството, оглавено от Иван Костов, изкарва целия си мандат.

Въпреки това СДС губи следващите парламентарни избори (2001 г.), които са спечелени от НДСВ.

Четири години по-късно, НДСВ отново е част от правителство, формирано с мандат на ДПС. БСП отново е на власт- тя е партията, която печели парламентарните избори през 2005 г.

Междувременно срещу Тодор Живков се завеждат няколко съдебни дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.

Пак 1990 г. Живков е обвинени  за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на Народна Република България за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. "Лагери на смъртта".

Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело "Фонд Москва" за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му през 1998 г. всички обвинения срещу него отпадат.