Близо 20% купени гласове на изборите, замери АКФ

На парламентарните избори, проведени на 4 април, броят на секциите, които регистрират отклонения, е между 1491 и 2101 от общия брой секции, т.е. от 12 до 17%. Това заяви д-р Мария Карайотова, криминолог, старши анализатор към проект на АКФ на онлайн пресконференция за контролирания и купен вот.

Тихомир Безлов: Купеният вот до 20%, традиционно

"Прозрачност без граници" смятат, че машините са били въведени по лош начин

68% от тези секции били идентифицирани като рискови и при анализа на резултатите от предишни изборни години. Резултатът показва, че в тези секции има по-голяма вероятност от купен и контролиран вот.

В около 570 секции имало разлика от 30% в броя на избирателите в списъците на парламентарните избори, поради тази причина тези секции били изключени от анализа.

Изследват къде най-често се купуват гласове на изборите у нас

Анализът на АКФ ще обхваща периода 2013 - 2020 г.

В последните години купеният и контролиран вот се разпределя между няколко политически играчи, а не се концентрира единствено във вота на победителя в секцията, обясни Карайотова.

Ако се вземе предвид броя на гласувалите в секция с по-висок риск от контролиран и купен вот става въпрос между 284 000 до 410 000 гласа или от 9 до 13%. Ако се вземе предвид броя на гласовете за победителя, то този процент пада между 5-6% - 142 000 до 197 000 гласа. В сравнение с 2017 г. абсолютният брой на гласовете, подадени в рискови секции, намалява, но като процент от вота в страната тенденцията е относително постоянна.

Еволюция на купения вот: от капачки за буркани, през кебапчета до трицифрена сума

Основното влияние е във вдигане на бариерата за влизане в парламента

Няколко са хипотезите за това как купеният и контролиран вот може да се отрази на изборните резултати - търсят се нетипично висока избирателна активност в дадената избирателна секция, сравнание в резултатите от изборите в рамките на 2 поредни изборни години, отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни години и рязка промяна на политическите пристрастия на избирателите. Съществуват и други обяснения от социално-икономически характер, включително и силен политически представител в общността.

Парламентарните избори през 2017 г. били по-динамични - някои политически партии изчезнали, а други се появили.

Другото предизвикателство при анализа на резултатите са промените в адресите на избирателните секции.

Източник: АКФ

Марио Русинов, политолог и анализатор по проекта, коментира, че се разглеждат три показателя за купения и контролиран вот - броя на секции в риск, гласували в секции в риск към всички гласували в общината или съответния МИР или гласове, подадени към целия рисков вот. По първите два показателя лидер е Кърджалийският избирателен район, Бургаският МИР (8% рисков вот), Пазарджишкият и Благоевградският. От 15 до 20% е размерът на купения и контролиран вот на гласовете, подадени във Враца, Добрич и Силистра

В Габрово, Перник и Велико Търново е най-ниския размер на купения и контролират вот. Сериозните стойности на купения и контролиран вот се наблюдават в около 13% от общините.

Много е трудно да се разбере каква част от вота, подаден в рискови секции, е купен или контролиран. До 2013 - 2014 г. е било популярно купуването на секции на едро от една партия, а разпределението започва да става след това от няколко играчи. Разпределението на гласовете на секциите в риск са на ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН, ВМРО, Демократична България, Републиканци за България - когато разпределението е между няколко играчи. Ако приемем, че купената секция е купена от един играч, то за 2021 г. данните са следните - 47% от гласовете отиват за ДПС, 44% за ГЕРБ, 5.5% за БСП и 2.8% за други.