Служебният кабинет одобри промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Със Закон за изменение и допълнение се въвежда механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление. Въвеждат се процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление.

С новата уредба се усъвършенства механизмът за разрешаване на несъответствия между информацията за действителна собственост в Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел и информацията за действителна собственост, установена по други канали, както и се въвежда в регистрите възможност за вписване за наличие на уведомление за несъответствие. Също така се коригират и някои неточности от техническо естество, които са идентифицирани от надзорните органи, посочват от Министерският съвет.

Законопроектът цели да въведе в българското законодателство мерките, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL).

От служебният кабинет припомнят, че през декември 2022 г. законопроектът бе одобрен от Министерския съвет и внесен за обсъждане и приемане от 48-ото Народното събрание, като бе приет на първо гласуване през януари 2023 година. Поради прекратяване обаче на пълномощията на 48-ия парламент, законодателната процедура бе прекратена. ЗИД на ЗМИП беше повторно публикуван за обществена консултация и след отразяване на технически бележки беше внесен отново за разглеждане от Министерския съвет.