Шест сигнала за нарушения за последните три години са подадени към Комисията за финансов надзор (КФН) срещу компанията Nexo, която към момента е обект на проверка от прокуратурата. Всички те са от чужди граждани, като комисията не е била сезирана от българи за неправомерна дейност от страна на фирмата или нанесени щети.
Това стана ясно от изслушването на председателя на КФН Бойко Атанасов, който взе участие във временната парламентарна комисия, посветена на казуса Nexo.
"Нито Nexo, нито някоя от фирмите, свързани с Nexo, не са били вписани в регистрите, нямали са и лиценз за търговия с финансови инструменти. Към настоящия момент криптоативите не са признати за финансов инструмент както в България, така и на ниво Европейски съюз, като търговията с тях не подлежи на контрол от КФН. (...) Подадени са 6 сигнала за последните 3 години, свързани с Nexo, 3 от тях са предоставени към БНБ, защото касаят предоставяне на заеми срещу лихва, а един от тях е предоставен към НАП", отчете Атанасов.
Въпросните сигнали са претенции за парични средства, като чуждите граждани претендират, че са били ощетени финансово заради това, че не са им били ясни предварително условията за получаване на продуктите, предлагани от компанията, както е имало, според тях, пропуски в информираността на клиентите, уточни още той.
Имало ли е засегнати български граждани, подали сигнал срещу компанията, попита Петър Чобанов от ДПС. Оказва се, че не: "Сигналите са изцяло от чуждестранни граждани, които са пратили сигналите по имейл от чужбина. От сайта на Nexo става ясно, че се занимават с продажба и обмяна на криптовалута, извършване на депозити срещу лихва от криптовалута, както и предоставянето на заеми в криптовалута. Изрично е посочено, че на територията на България и Естония не се извършват такива дейности, както и е приложимо законодателството на Англия и Уелс", отговори шефът на КФН.
Няма яснота какви кредити е предоставяла в САЩ Nexo, заради което по споразумение плати многомилионна глоба и се раздели с възможността да оперира зад Атлантика. КФН обаче ще изиска подобна информация по линия на международния обмен.
В обобщение - КФН няма вменено задължение да надзирава компании, които не попадат в категорията на такива, предоставящи банкови продукти, затова не е и проверявала Nexo. След акцията на прокуратурата обаче започва проверка, не е била констатирана незаконна дейност.
Nexo е общо понятие, става дума за множество фирми, регистрирани в чужбина и нямащи нищо общо с България, респективно и неподлежащи на надзор от НАП, като у нас е била регистрирана само една-единствена компания с 500 служители. Вчера, 30 януари, е започнала проверка на въпросното юридическо лице, заяви на свой ред шефът на НАП Борис Михайлов.
Назад във времето е имало 3 ревизии на дружеството, като едната се е повторила, като числото става 5. "Нямаме никакви данни за тероризъм или организирана престъпност", каза той.
НАП е глобила фирмата в "особено голям размер", с уточнението, че за такива се считат суми над 12 000 лева, подчерта Михайлов. Той не влезе в подробности по тази тема, тъй като данните са обект на данъчно-осигурителната тайна.
"Съмнявам се и да установим подобна дейност. Може би ще установим по-скоро разлика между декларирани доходи и това, с което разполагат. Това, разбира се, са обосновани предположения от моя страна", заяви главата на приходната агенция.
"Абсолютно допустими" - така окачестви Михайлов даренията на няколко служители на Nexo към "Демократична България": "Тези лица са получили някакви възнаграждения, всяко лице, което е получило възнаграждение, може да дари на която и да е политическа партия. Да, в момента НАП проверява дали за тези лица има още нещо, но не може агенцията да проверява всяко лице, което дарява на партия."
Единственото дружество на Nexo, регистрирано в България, отчита градация в декларираните приходи в годините - от малко над 11 хиляди лева през 2018 година до 4,225 милиона лева през 2021, сочат данните на НАП.
USD
CHF
EUR
GBP
