парламент Парламентарната комисия за промени в Конституцията реши да спре на този етап да се занимава с проектопромените в глава “Съдебна власт” в Основния закон.
Поправките предвиждаха да не подлежат на обжалване административни актове, свързани с отбраната, националната сигурност и външната политика, както и възможността Върховният административен съд да се произнася по законността на нормативни актове на Министерски съвет и на министрите.

Депутатите няма да спорят повече и дали 11-те от членовете на Висшият съдебен съвет да се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство.

Припомняме, че тези предложения дойдоха от представители на съдебната власт.

Те сигурно са се чувствали задължени нещо да предложат, коментира Янаки Стоилов от Коалиция “За България”.

Депутатите се обединиха около мнението, че тези предложения не са необходими във връзка с членството ни в Европейския съюз и затова глава “Съдебна власт” не трябва да се отваря наново.

На днешното си заседание народните представители очертаха проектопромените, върху които експертната група да продължи да работи по формулирането и прецизирането на конкретни текстове.

Те обсъдиха предоставянето на суверенитет на Европейския съюз и действието на актовете на съюза.

Депутатите отново не постигнаха съгласие как да се формулира изричната забрана за продажба на земя на чужденци, като се направи изключение за физически и юридически лица от Европейския съюз, както и дали забраната да се отнася само за земеделска земя.

Депутатите не се отговориха и дали европейски граждани ще могат да се кандидатират за кметове у нас.

Спорове предизвикаха и правомощията на Министерски съвет по отношение на ангажиментите, които поемат пред Европейския съюз от името на държавата, както и отношенията му с Народното събрание.

Председателят на комисията Камелия Касабова заяви пред журналисти, че очаква проектът за промени в Конституцията да бъде готов през септември и да бъде приет до края на годината.
По думите й не е необходимо да се чака решението на Конституционния съд, който беше сезиран от президента Георги Първанов по въпроса кои от промените в Конституцията, свързани с членството в Европейския съюз, може да реализира обикновено народно събрание.