Президентът Румен Радев оспори пред Конституционния съд фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник, съобщиха от администрацията на държавния глава.
Само ден след като в Държавен вестник беше обнародван Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който беше създаден особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане основни текстове от закона да бъдат обявени за противоконституционни.
В искането си президентът развива аргументите за противоконституционност на спорните разпоредби, които бяха изтъкнати от него и на 10 февруари т.г., в мотивите за ветото на Закона за допълнение на НПК.
Президентът е категоричен, че се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища. Това става с въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник. Тези дела се предават на Специализирания наказателен съд.
В искането на президента до Конституционния съд се настоява да бъдат обявени за противоконституционни текстовете от допълненията в НПК с пояснение защо, според него, те противоречат на основния закон.
- чл. 46, ал.8 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), чл. 194, ал. 6 от НПК и чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради противоречие с чл. 6, ал. 2, чл. 117, ал. 2 и чл. 126, ал. 2 от КРБ;
- чл. 213а, ал. 2 от НПК поради противоречие с чл. 6, ал. 2 от КРБ;
- чл. 411а, ал. 4 от НПК относно думите "както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник" поради противоречие с чл. 119, ал. 3 от КРБ.
Предлагам да конституирате като заинтересовани институции Народното събрание, Министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Прокуратурата на Република България и Върховния касационен съд, пише президентът Румен Радев.
От президентската администрация наричат прокурора, определен да разследва главния прокурор или негов заместник "особен прокурор".
Правомощията на особения прокурор са очертани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според чл. 411в, ал. 1 от НПК той е орган на досъдебното производство по дела, подсъдни на Специализирания наказателен съд (СпНС) и е част от Прокуратурата на Република България (чл. 136, ал. 2 от ЗСВ). В същото време особеният прокурор няма точно място в системата на Прокуратурата на Република България, той е извън йерархичната система за ръководство и контрол, установена в прокуратурата, мотивира се държавният глава.
Той описва, че в НПК, чл. 46, ал. 8 за особения прокурор е създадено изключение, по подобие на предвиденото през 2020 г. за европейския прокурор и за европейските делегирани прокурори - определени членове от НПК не се прилагат при разследване или при други процесуални действия на особения прокурор. Той става недосегаем.
Според промените в НПК, прокурор от по-горестояща прокуратура няма да може служебно да отменя или изменя постановления на особения прокурор, нито да издава указания със задължителна сила или сам да извършва действия вместо особения прокурор.
Действията на особения прокурор са изключени от обхвата на надзора за законност и методическото ръководство, които главният прокурор упражнява над всички прокурори. За особения прокурор не важи принципът, че прокурорите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура, а всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.
Законът предвижда, че особеният прокурор се назначава по ред, различен от реда за назначаване на всички останали прокурори - той се избира от Пленума на ВСС (чл. 30, ал. 2, т. 21 от ЗСВ).
Делата от компетентността на особения прокурор (т.е. за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник), са подсъдни на Специализирания наказателен съд - СпНС (чл. 411а, ал. 4 от НПК).
Постановленията за отказ от образуване на досъдебно производство, които са издадени от особения прокурор, подлежат на обжалване по съдебен ред пред СпНС (чл. 213а, ал. 2 от НПК) за разлика от постановленията за отказ от образуване на досъдебно производство на всички останали прокурори.
Като изрежда тези правомощия, президентът изтъква къде те противоречат на основния закон на републиката.
Първото противоречие - има нарушение на принципа за независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България)
Според чл. 117, ал. 2 от КРБ "Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона".
Според европейската правна доктрина независимостта на прокурорите е различна по своя обхват и съдържание от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се изразява в автономност при вземането на решения - те трябва да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява необосновано въздействие. Автономността на прокурорите е гарантирана по определен ред дори в държави, в които прокурорската служба е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за обикновените прокурори, но в още по-голяма степен важи за главния прокурор и неговите заместници, мотивират се от администрацията на президента и цитират чл. 11 Препоръка REC (2000) 19 на Комитета на министрите до държавите членки за прокурорската служба.
Оспорените разпоредби от ЗСВ и от НПК излагат главния прокурор, а от там - и цялата прокурорска институция, на риск от оказване на неправомерно влияние, пишат от президентството. С особения статут на особения прокурор законодателят премахва важни гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването.
Тъй като особеният прокурор трябва да разследва престъпленията на главния прокурор или негов заместник, той би бил мотивиран да води разследването точно в определена посока, защото така оправдава смисъла и съществуването на длъжността си. Той трябва да е безпристрастен, но да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз, пишат от президентството.
Вторият основен мотив на президента за обявяване на противоконституционност на допълнението към НПК е нарушаване на принципа за равенство на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение (чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България).
Престъпленията, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще се разследват от особен прокурор (чл. 194, ал. 6 от НПК), който се избира по особен ред, различен от реда за назначаване на обикновените прокурори (чл. 30, ал. 2, т. 21 от ЗСВ), който не се контролира от прокурорската служба (чл. 46, ал. 8 от НПК; чл. 136, ал. 11 от ЗСВ). Отказите на особения прокурор да образува наказателно производство ще подлежат на съдебен контрол (чл. 213а, ал. 2 от НПК). Делата няма да се разглеждат по родовата и местна подсъдност (специфика на престъплението и местопрестъпление), а ще бъдат гледани от Спецсъда (чл. 411а, ал. 4 от НПК).
Това го прави извънреден в сравнение с разследването на останалите граждани. Това, от една страна, е непропорционално спрямо преследваната от законодателя цел, а от друга - допуска се необосновано отклонение от принципа за равенство на гражданите пред закона, пише в мотивите на държавния глава.
Неравното третиране на гражданите е изведено и в разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 от НПК. Пострадалите от престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, имат право да обжалват отказа на особения прокурор за образуване на досъдебно производство, а всички останали пострадали от престъпления нямат това право, което е несправедливо.
Третият мотив е за нарушаване на забраната за създаване на извънредни съдилища (чл. 119, ал. 3 от КРБ). Те са забранени, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда.
В Решение на Конституционния съд № 10 от 2011 г. по к. д. № 6 от 2011 г. се описва, че спецсъдилищата трябва да разглеждат само определен вид дела. Целта е съдиите да придобият по-задълбочени познания, да натрупат практически опит и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност. През 2011 г. Конституционният съд прие, че Спецсъдът има характер на специализиран, а не на извънреден съд.
През 2017 г. подсъдността на Спецсъда беше разширена (чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК). Тя вече се определя не само от конкретни характеристики на престъпленията, но и от конкретни характеристики на подсъдимите - след 2017 г. на СпНС са подсъдни определен кръг престъпления, извършени от народни представители, съдии, прокурори, следователи и др. Не всички престъпления, извършени от прокурори, са подсъдни на СпНС - в неговата юрисдикция влизат само някои от тях, конкретно определени по вид. В този смисъл Конституционният съд подчерта, че именно смесената субективно-предметна компетентност на Специализирания наказателен съд е гаранцията за неговата безпристрастност и независимост (Решение на Конституционния съд № 6 от 2018 г. по к. д. № 20/2017 г.), пишат от администрацията на държавния глава.
С чл. 411а, ал. 4 от НПК се въвежда противоречие с възприетия досега принцип, като юрисдикцията на Спецсъда се разширява и вече включва делата, по които компетентен е особеният прокурор. Той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Четвъртото противоречие е нарушение на чл. 126, ал. 2 от КРБ е статута на главния прокурор. Конституцията определя как се назначава и освобождава главният прокурор, статута му на член по право на ВСС и председател на Прокурорската колегия, урежда и неговите правомощия - за надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори. Конституцията посочва единствено правомощията на главния прокурор, но не и правомощията на председателите на двете върховни съдилища, които се назначават и освобождават по същия ред, т.е. правомощията на главния прокурор се ползват със засилено внимание от страна на конституционния законодател, припомнят от "Дондуков" 2.
Според чл. 46, ал. 8 от НПК и чл. 136, ал. 11 от ЗСВ главният прокурор не може да контролира особения прокурор. Това правомощие на главния прокурор обаче е конституционноустановено и то може да бъде ограничавано единствено с промени в Конституцията, изтъкват от президентството.
Аналогията между особения прокурор и европейския прокурор/европейските делегирани прокурори обаче не е приложима. Европейските делегирани прокурори действат в рамките на отделна наднационална система за ръководство и контрол над дейността на прокурорите, начело на която стои Колегията на Европейската прокуратура. Обратно на това, при изключването на особения прокурор от йерархичната система за ръководство и контрол, изградена в националната прокурорска служба, той остава да действа самостоятелно и липсват каквито и да било гаранции срещу произволни действия от негова страна, включително и насочени срещу главния прокурор.
USD
CHF
EUR
GBP
