Северна Македония да признае историческите реалности, призова Захариева

След година прекъсване на работа съвместната мултидисциплинарна комисия България - Северна Македония отново ще започне работа.

Външният министър Екатерина Захариева се надява да се навакса с работата и комисиите още другата седмица да се върнат към конструктивния дух на работа.

Това стана ясно след срещата на Екатерина Захариева и северно македонския й колега Буяр Османи.

Борисов не иска историята да е скъсан мост към ЕС за Македония

Не трябва да има поличитески игрички, предупреждава премиерът

Захариева се надява, че възстановяването на физическите дипломатически срещи ще доведе до продължаване на работата в дух на откритост, приятелство и добросъседство. България винаги е подкрепяла Република Северна Македония по пътя й към Европейския съюз и НАТО, напомни тя.

Захариева напомни и че България е държавата, която за първи път от 15 години е поставила темата за европейската перспектива за разширяване на страните от Западните Балкани. Фактът, че вложените сериозни усилия дават резултат, никой няма да оспори, посочи Захариева и допълни, че страната ни през всичките години се е доказвала като добър съсед и приятел.

Захариева очаква комисията да се разбере за общата ни история. Комисията е историческа, а не политическа, посочи българският вицепремиер.

България отдавна е признала съвременните политически реалности, винаги е подкрепяла независимостта и държавния суверенитет на Република Северна Македония, никога не е имала териториални претенции и никога не е отказвала правото на самоидентификация на нейните граждани, категорична бе тя.

Захариева изтъкна, че внушения в обратната посока са нередни. Външният ни министър настоя, че както България е признала съвременните реалности, така е редно и Северна Македония да признае историческите реалности, свързани с процеса на създаване на новата национална идентичност.

Бъдещите поколения няма да ни простят и самата не бих си простила, ако изпуснем момента и не се върнем към изпълнението на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, което да отвори пътя на Северна Македония в ЕС и НАТО, категорична бе Захариева.

Българският външен министър подчерта, че не иска да се създават различни настроения в медийното и публично пространство, които да пречат на духа на истинското приятелство между държавите. За съседите и приятелите, каквато е България, е по-важно съседите ни да бъдат по пътя на демократичното развитие, по пътя на реформите, да бъдат съюзници в НАТО и членове на ЕС, настоя Захариева.

Екатерина Захариева напомни и че за кризата с коронавируса страната ни е подпомогнала около 17 000 македонски граждани да преминат през територията на България, за да се върнат обратно в страната си. България е дарила на Северна Македония предпазни средства.

Много работа има още за вършене в сферите на икономиката, образованието, транспорта, инфраструктурата и енергетиката. Забавяне има в работата и по Коридор №8, призна Екатерина Захариева.

Македонският външен министър Буяр Османи също от своя страна настоя да се използва миналото, още повече, когато то е общо, като мост, а не като нещо, което да ни разделя.

Той благодари за подкрепата на България за пътя към присъединяването на Република Северна Македония в Европейския съюз и НАТО. Направихме сериозни инвестиции в знак на нашето приятелство, доволен е Османи.

По думите му двете държави са на прав път по редица важни проекти, а договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество трябва да спазваме с точни изпълнения и точна рамка, настоя Буяр Османи.

Той изтъкна, че договорът за добросъседство бил пресечната точка за двете държави за това, че са приятели и трябва да работят заедно. Договорът вече дава своите резултати, имаме воля за приятелство между двете държави и трябва да се сложи край на рецидивите и омразата, която се насажда, призова Буяр Османи.

Припомняме, на заседанието на Европейския съвет от 18 октомври 2019 г. нямаше съгласие за датата за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз. Тогава Франция бе против. Френският президент Еманюел Макрон ден по-рано настоя, че ЕС първо трябва да реформира процеса на присъединяване, за да го направи обратим.

Преди това, на 30 септември 2019 г. на среща при президента Румен Радев бе решено, че България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония за процеса й към присъединяване към ЕС.

Седмица преди това държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща по темата Северна Македония, след като стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември 2019 г., беше определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. В последно време преговорите за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.

Борисов отрича България да е блокирала преговорите за влизане в ЕС на Северна Македония. Той ги защитавал, когато изобщо не искали да ги включат в преговорите.

Месеци по-рано вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв заяви, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той призова страната ни да постави ултиматум на Македония - ако те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не подкрепя Македония за ЕС, а вчера дори и намекна, че ВМРО може да излезе от управлението. Според него Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.

Възлово се оказа отказът на България да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

На 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.