От Българската национална платформа изпратиха своята позиция до служебния премиер Стефан Янев, външния министър Светлан Стоев, чуждестранните дипломатически мисии за унищожените български военни гробища в гара Дреново в Северна Македония от времето на Първата световна война.
Настояването е от българското правителство за пореден път да връчат на властите в Скопие списък с известните към този момент български военни гробища на територията на Северна Македония и да настояват за тях да се полагат съответните грижи.
Същият списък да бъде предоставен и на евроатлантическите ни партньори, за да бъдат запознати с действителното състояние на този проблем, да могат да проследят развитието му. Очакванията са, че европейците ще могат да помогнат на македонските власти за преодоляване на старите зависимости, наследени от тоталитарния период, и да спазват международните норми.
Становището на неправителствената организация е прието след детайлно проучване на наличните факти, които по категоричен начин говорят за унищожено гробище, а не за костница. Приложена е и съответната документация.
Съзнателно или не, чрез провокирането на спор дали въпросният обект е бил гробище или костница, се прави опит не само да се размие отговорността на сегашните власти в Скопие за направеното от тях. Има опит да се прикрие цялостната политика на Северна Македония, възпрепятстваща грижата за паметниците на загиналите български войни на нейна територия.
Наличните факти по категоричен начин показват приемственост в политиката на кралска и социалистическа Югославия и наследилата я днес Северна Македония по този въпрос, въпреки подписаните редица международни договори за опазване на паметниците на загиналите войни на други държави, се казва в позицията.
Те припомнят за закон, действащ от 1922 г. в Югославия, който установява начина за грижите и надзора на военните гробове и гробища. В него е предвидено всички военни гробове и гробища на загинали от чужди държави, да се пазят и поддържат в ред. В същото време югославските власти работят за унищожаването на българските военни паметници и гробища в Македония и не допускат българската държава да полага грижи за гарантиране на последното човешко право на нейните загинали войни - правото на вечен дом и покой.
Тази политика се продължава от днешните власти в Северна Македония, категорични са от Платформата и дават пример, че през 2009 г., опитвайки се да изгражда нови отношения, България предложи създаването на съвместна комисия за издирване и описване на българските военни гробища на територията на Северна Македония. Въпреки уверенията, с действията си властите в Скопие нарушават редица съвременни международни норми, напр. Протокол 1, точка 4b към Женевската конвенция, приет на 8 юни 1977 г.
От съществувалите в миналото 471 български военни гробищата на територията на Северна Македония съгласно списъка на Министерство на отбраната на Република България, е запазено само българското военно гробище е това в Ново село край Струмица. Там са погребани 71 български войни, а всички останали български военни гробове са цялостно или частично разрушавани през годините. Това е само елемент от политиката на тотална дебългаризация в Северна Македония, която се провежда системно от 1945 г. до днес.
Относно случая с двете български военни гробища в някогашната гара Дреново, безспорно е следното:
- Съгласно наличните български военни архиви, по време на Първата световна в гара Дреново е имало 1/8 запасна етапна болница и военно-полева болница, разположени в тила на Българската армия. В тях са лекувани заболели и ранени български войни. Към двете болници е имало военни гробища със съответно погребани в тях 239 и 193 български войни .
- Болничната смъртност е всекидневна и погребенията са извършвани в индивидуални гробове.
- В двете болници не е регистрирана висока моментна смъртност или каквито и да било други обстоятелства, които да налагат необходимостта от погребение в масов гроб.
- В своите проучванията през 1939 г. Д. Кацев-Бурски описва гробове, а не гробница, на загиналите български войни в гробището на гара Дреново. Тогава гробовете все още са съществували, но вече са били в лошо състояние.
- Всички български военни гробища имат приблизително еднакъв план. В дъното на гробищния комплекс е издигнат основният възпоменателен знак, а пред и в страни от него са разположени индивидуалните гробове. Свидетелства на очевидци потвърждават, че такъв тип е било и гробището в гара Дреново.
- По време на изкопните работи при изграждането на участъка "Фариш - Дреново" на магистралата Градско - Прилеп, двете български военни гробища са унищожени като земята е изкопана и извозена.
- Запазени са само двата основни паметни знака. Първият е монолитен каменен обелиск с квадратна основа с ширина 1 м. и височина около 2,5 м. На него е съхранен оригиналният надпис. Другият паметник е изграден от дялани камъни, основата му е правоъгълна с ширина 2 м, дълбочина 1,5 м. и височина 3 м. Оригиналният надпис е унищожен, поради което през 2009 г. е монтирана нова плоча с надпис: "В памет на 193 погребани тук войници от българската армия, загинали през Първата световна война 1915-1918".
- Видът на двата паметни знака и времето на тяхното поставяне, по никакъв начин не предполага те да са над масов гроб или да бъдат костници. Към този извод допълнителен аргумент е и фактът, че няма данни в гара Дреново да са препогребвани по-късно в костница загинали на бойното поле български войници. Ако има такива, броят на погребаните и техните имена нямаше да е известен.
Според становище на външното министерство на Република Северна Македония: "Около този паметник няма гробища или гробни места, а според прегледът на място, това състояние не се знае дали е било различно в миналото". От македонското министерство твърдят и че главният паметник не попада под никакъв режим на защита и "при извършения преглед на терена е констатирано, че е без видими ощетявания".
Мнението им е основано на информацията от Управата за защита на културното наследство при Министерството за култура в Скопие, а също така от Общественото предприятие за държавни пътищата към Министерството за транспорт и връзки на Република Северна Македония.
Подобни твърдения на сегашната власт в Скопие по никакъв начин не се вписват в нейните формални уверения, че желае подобряване на двустранните българо-македонски отношения, категорични са от неправителствената организация.
Властите в Скопие отказват да регистрират българските военни гробища, изтъкват в позицията си изследователите на съвместната ни история с РС Македония.
Надписите на съществуващите и в момента двата запазени паметника много ясно указват, че става въпрос за военно гробище, което трябва да бъде опазвано по силата на международни договори, подписани и от Северна Македония.
Припомняме, българският евродепутат Ангел Джамбазки сезира Еврокомисията за унищоженото военно гробище край гара Дреново, Кавадарци, РС Македония. След проверка от българското министерство на отбраната заявиха, че гробището е разрушено, но по-рано.
В съобщение на Външното министерство на Северна Македония се казва, че Паметникът край Кавадарци не попада под защитен режим и не е част от културно наследство. Същият обаче се намира в добро състояние, без поражения по него. Около този паметник няма гробища и няма данни да е имало такива там.
Според експерти това е само част от политиката на дебългаризация на РС Македония.
USD
CHF
EUR
GBP
