България твърдо поддържа перспективата на Северна Македония, както и на Албания и другите страни от Западните Балкани, по пътя към тяхното присъединяване към европейското семейство. Това каза на брифинг служебният премиер Стефан Янев след срещата с македонския му колега Зоран Заев. В рамките на този разговор основна тема е била именно европейската перспектива на Северна Македония и възможността за започване не разговори за предприсъединителната конференция с ЕС.

В момента има прозорец на възможност да се работи по нерешените въпроси, са констатирали двамата премиери по думите на Стефан Янев.

Стремежът е да се създаде една благоприятна среда на доверие, приятелство и открит диалог, което да спомогне на нашите специалисти да седнат и да намерят правилните решения, които да бъдат представени пред обществата както у нас, така и в Северна Македония", каза Янев. В рамките на изказването си Стефан Янев подчерта, че за преодоляване на различията и на езика на омразата е много важно държавите да не създават предпоставки за тяхното разгръщане. Като пример той даде паметниците и случаите на тяхното разрушаване. Конкретно темата е била обсъдена между двамата премиери, стана ясно от думите на Янев.

Визитата на Зоран Заев трасира пътя към намиране на компромис

Визитата на Зоран Заев трасира пътя към намиране на компромис

България трябва да има малко повече "стратегическо търпение", според Николай Кръстев

"Политиката на България е неотклонна и неизменима - поддръжка на Република Северна Македония и страните от Западните Балкани в пътя им към членство в Европейския съюз", заяви българският министър-председател. Политическите възможности винаги са налице. Но те се базират на първо място на диалог, на атмосферата, в която се водят. При наличие на положителна атмосфера, надявам се, ще намерим решение недалеч в бъдещето, изрази надежда Янев.

И двамата премиери изразиха задоволство от проведената дискусия и изказаха оптимизъм за евентуално бъдещо решение, което да удовлетворява и двете страни. "Проблемът е двустранен. Само ние, двете страни, можем да го решим. Разговаряхме за структурата на възможното решение, за нужната пътна карта, за конкретната работа по сектори, за конкретните институции, които ще носят отговорност", каза от своя страна Заев. По думите на главата на македонското правителство следва да бъде намерено решение, което да бъде в интерес на двете страни.

"Само така това решение ще може да бъде прието от гражданите и на двете страни, когато им го представим", добави той, изразявайки увереност, че срещите му в София са добра стъпка към намирането на решение. "Апелирам България да продължи да помага на Северна Македония в пътя й към Европа. Европейското бъдеще няма алтернатива", заяви Заев.

Радев обеща на Заев: Ще получите 50 000 ваксини скоро

Радев обеща на Заев: Ще получите 50 000 ваксини скоро

В Договора от Преспа нямало срокове и конкретни условия

Зоран Заев също така изрази готовността на страната да признае българско малцинство. Подобна стъпка обаче минава през промяна на конституцията на страната.

"Преди членството си в Европейския съюз трябва да променим конституцията си. Нашата цел е всички по-малобройни народи в държавата ни да бъдат вписани (като малцинства - бел.ред.). В това число българи, хървати, защото имаме и хърватска общност, както и други малцинства. Конституцията ни беше създадена през 1991 г., като в нея са дефинирани македонска, албанска, босненска, сръбска, турска, влашка и ромска народност", каза македонският премиер.

По думите му ако Северна Македония иска да членува в ЕС, трябва да има европейска конституция, в която да бъдат вписани всички народности.

Посещението на северномакедонската делегация у нас започна днес със среща с ГЕРБ и лидера й Бойко Борисов, продължи с БСП и лидера Корнелия Нинова. Срещите с политическите лидери са по искане на македонската страна.

Припомняме, миналата седмица след последната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, председателят й от българска страна проф. Ангел Димитров обяви пореден провал. Според Ангел Димитров подходът на македонските историци е манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото.

Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г. и имаше за цел да изглади противоречията между двете страни за общата история. Още през 2019 година тогавашният вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов предупреди, че разговорите зациклят, но и че компромис не може да се направи.

Като цяло негативните констатации за провал се повтарят след всяка една от срещите, като разговорите бяха прекъснати преди изборите в Република Северна Македония, състояли се миналата година. Едновременно с това от страна и на управляващи, и на опозиция в Северна Македония бяха изказани редица надежди след смяната на властта у нас да настъпи обрат в позицията ни и ветото, наложено от България, върху преговорната рамка за еврочленство на РСМ и Албания да падне.

Паралелно с това опитите за влияние от страна на редица страни членки на ЕС се увеличават, като за започване на прегоровите се изказа и германският външен министър Хайко Маас на виртуална среща на външния министър на Берлинския процес.

Миналата седмица на двудневно посещение у нас бе и министър-председателя на Албания Еди Рама.