В колажите от спалнята на Борисов имало истински банкноти

Доказано истински са част от сниманите банкноти от 500 евро, за които се предполага, че са от нощното шкафче на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, съобщиха от неправителствената организация "Антикорупционен фонд" (АКФ).

Припомняме, че през юли 2020 г. в медиите бяха публикувани снимки и видеозапис от спалнята на Борисов, тълкувани като доказателство за корупция, но 5 месеца по-късно технически експертизи показаха, че те са манипулирани.

АКФ обаче разполага с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) по друга преписка, което разкрива неизвестни досега обстоятелства от разследването по случая със снимките и видеозаписа от помещения, за които се твърди, че са били обитавани от Борисов, и на които се виждат банкноти евро, златни кюлчета, пистолет и др.

От Антикорупционния фонд отбелязват, че лидерът на ГЕРБ е правил публично противоречиви коментари по въпроса - че материалите са монтаж, че са истински, но аранжирани, че знае кой е снимал (т.нар. от него "Мата Хари"), и че не му е известно. В интервю за bTV от 10 ноември 2022 г. Борисов се позовава на изявление на главния прокурор Гешев в подкаста на изданието "Капитал", че по разследването от "френска банка и френски съдия-следовател" са отговорили, че банкнота с такъв номер не е издавана от френска банка.

Прокуратурата е давала на няколко пъти откъслечна информация за действията си по случая, включително и след запитвания от Европейския парламент. При въпросното си гостуване в "Капитал" на 20 октомври 2022 г. главният прокурор казва, че в хода на разследването били запитани банките, които би трябвало да са емитирали банкнотите, и от едната банка, която е европейска, са отговорили, че такава банкнота не съществува, обясняват още от АКФ.

От АКФ излагат и факти по случая, позовавайки се на постановление на СГП, от което става ясно, че преписка под номер 10019/20 г. е била образувана на 16 юни 2020 г. след самосезиране по информация в медиите. Първоначално за наблюдаващ прокурор на случаен принцип е била определена Боряна Бецова, но в началото на месец юли чрез използване на опцията "определен избор" (т.е. без случаен подбор) били определени още двама наблюдаващи прокурори - Вихра Попхристова и Ивайло Петров. И двамата са били командировани наскоро от по-ниско ниво - Софийска районна прокуратура (СРП).

С постановление от 29 юли 2020 г. тримата прокурори образуват досъдебно производство, което се води за това, че: през периода от 11 юни 2017 г. до 8 май 2020 г. в гр. София, с цел да заблуди орган на съдебната власт, са използвани технически записи (файлове, съдържащи изображения - снимки) - престъпление по чл. 287а, т. 3 от Наказателния кодекс (НК); през периода от 11 юни 2017 г. до 8 май 2020 г. в гр. София, без надлежно разрешение, което се изисква по закон, са използвани специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация (фотографиране) - престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.

Бившият премиер е разпитван в рамките на производството веднъж - на 6 октомври 2020 г., като разпитът е проведен от командированите прокурори Петров и Попхристова.

В хода на разследването от екипа наблюдаващи прокурори остава единствено Ивайло Петров, тъй като останалите са командировани в други прокуратури - Вихра Попхристова е върната обратно в СРП, а Боряна Бецова е командирована на по-високо ниво - в Апелативната прокуратура в София. По данни в публичния регистър на командированите магистрати в прокуратурите, цитирани от АКФ, прокурор Петров е командирован в СГП от СРП, считано от 29 юни 2020 г. - т.е. скоро преди определянето му без случаен избор като наблюдаващ прокурор по този казус и вече в продължение на близо три години. Командировките са първоначално със заповеди на ръководителя на СГП, а считано от 9 октомври 2020 г. - със заповед на главния прокурор.

От извършени по производството експертизи са били установени серийните номера на пет банкноти с номинал 500 евро, виждащи се на снимките. От справка от Българска народна банка е било установено, че според серийните номера на банкнотите, те би трябвало да са пуснати в обращение от централните банки на Австрия (една), на Франция (една), на Германия (две) и на Испания (една). На 2 февруари 2022 г. са били изпратени европейски заповеди за разследване до съдебни органи на съответните държави.

Обновена

Йорданова поиска Гешев да уведоми НС за експертизата от снимките на Борисов

"Обичайно главният прокурор отказва да информира парламента по текущи производства"

От Франция е получен отговор на 5 август 2022 г., че банкнота с номинал от 500 евро със серия и номер U09014849096 не съществува.

От Австрия е отговорено (не е посочено кога), че няма да изпълнят заповедта, тъй като разследването е за деяния, които не съставляват престъпление по техните закони.

От Германия са отговорили (също не е отбелязано кога), че двете банкноти действително са пуснати в обращение от тяхната централна банка през 2007 г. и 2009 г., но не разполагат с друга информация за тях.

Отговор по същество от Испания не е получен до момента, а само, че са приели заповеди за разследване за изпълнение.

С писмена справка по повод писмо от 30 ноември 2022 г. на зам.-главен прокурор, с което се иска разрешение от наблюдаващия прокурор да позволи на главния прокурор разгласяване на материали от делото предвид предстоящо негово участие в комисията LIBE на Европейския парламент, прокурор Петров информирал Иван Гешев за отговора от Франция.

Разследването по случая продължава.

Неправителствената организация извежда от изложените факти следните заключения:

1. Категорично е установена истинността поне на част от банкнотите.
2. Този факт обаче не е оповестяван публично досега от ръководството на прокуратурата, макар тя да е коментирала делото, включително с цитираната медийна изява на нейния ръководител, в която изрично се споделя само за отговора, в който се говори за несъществуваща банкнота. От постановлението на СГП така и не става ясно дали отговорът от Германия също е бил постъпил по това време или по времето, когато наблюдаващият прокурор е информирал изрично със справка Гешев за отговора от Франция.
3. Или бившият премиер Борисов разполага с информация от разследването, която не е публично оповестявана, или просто е налучкал европейската държава, която е отговорила, че не е издавала банкнотата. Той се позовава на изявление на главния прокурор, в което последният никъде е конкретизирал банка от коя точно европейска държава е отговорила, че не е емитирала такава банкнота (Борисов говори изрично за Франция, а Гешев - за неназована европейска държава).
4. Към момента, когато е направил изявлението си пред "Капитал", главният прокурор Гешев не е имал разрешение от наблюдаващия прокурор да разгласява материали от разследването. Интервюто му е от 20.10.2022 г., а разрешение да разгласява материали от разследването е получил след 30.11.2022 г., когато му е изпратена и справката за отговора от Франция. Защо и как главният прокурор е бил информиран неформално за този отговор, бил ли е информиран формално или не и за отговора от Германия, остава неясно.
5. Разследването е образувано за несъставомерни деяния, чиито потенциални извършители биха се явили единствено разпространителите и авторите на снимките и записа. И двете престъпления, за които се води досъдебното производство, са изначално неприложими към обстоятелствата по случая.

Първо, въпросните технически записи, дори и да са подправени, което не е ясно, въобще не са използвани за заблуда на орган на съдебната власт, т.е. няма как да е извършено престъпление по чл. 287а, т. 3 от НК. Това е престъпление против правосъдието, което може да бъде извършено само в хода на разследване или съдебно производство, като на разследващ или съд се предоставят подправени технически записи. Тук записите са разпространени в публичното пространство, а не са използвани в разследване или процедура пред съд.

Второ, снимките и записът са правени с мобилен телефон, който въобще не е специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, т.е. няма как да е извършено и престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК. Този текст от закона визира единствено именно специални технически средства с нарочно предназначение за изготвяне на тайни записи, а не всякакви технически средства, годни да правят записи.

Важността на текстовете от наказателния закон, по които се води разследването, проличава от отказа на Австрия да изпълни изпратената ѝ ЕЗР поради отсъствие на двойна наказуемост на разследваните престъпления по правото на молещата (България) и на замолената държава (Австрия). Ако разследването се водеше не по тези екзотични и изначално неприложими текстове, а за потенциално корупционно престъпление например, тогава проблем с изпълнението на ЕЗР не би имало.

1. Историята на избора на наблюдаващи прокурори доказва за пореден път наличието на два отдавна известни и публично коментирани, включително и от АКФ, съществени порока при разпределянето на дела от висок обществен интерес в прокуратурата.

Първо, заобикаля се принципът за случайно разпределение - след първоначалното определяне на наблюдаващ прокурор чрез "случаен избор", към него впоследствие чрез "определен избор" се добавя нов прокурор, който от даден момент остава единствен титуляр.

Второ, тези разследвания се водят от командировани от по-ниско ниво и/или от страната прокурори - така се цели гарантиране на лоялност, тъй като прокурорите много лесно могат да бъдат върнати на местата, от които са командировани, а това би било свързано с трудности за тях - намаляване на възнаграждението и/или необходимост отново да се устройват извън София. Иначе остава съвсем неясно защо точно на наскоро командировани от по-ниско ниво прокурори, които не са преминали през спечелен конкурс за повишаване, се поверяват такива важни дела, при наличието на достатъчно титуляри в съответната прокуратура.

1. Към изясняване на въпроса с истинността на банкнотите се е пристъпило в много късен момент от началото на разследването.
2. На френските съдебни органи вероятно е било изпратено запитване по конкретен сериен номер на банкнота, а не и заключението на техническата експертиза. Дали изпратеният сериен номер точно съответства на установения чрез експертизата остава неизвестно.

В заключение следва да се подчертае, че макар и откъслечна, информацията за начина на водене на разследването по казуса вади на повърхността наличието на много червени флагове, показващи явното нежелание на прокуратурата да разплете историята, която би могла да разкрива потенциални данни за корупция по високите етажи на властта. Напротив, остава впечатлението, че разследването се използва за изчистване на имиджа на бившия премиер - след като публично се споделя само информация, която е в негов интерес, но не и такава, която би могла да се интерпретира в негова вреда.