Министерският съвет (МС) одобри в сряда внесени промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Целта им е по-ефективна регулация при опазването на недвижимото културно наследство. Досега действащият Закон не е успявал да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности.
Проектът за измененията, внесен от министъра на културата Кръстю Кръстев, е в изпълнение на правителствената програма.
Това съобщиха от Министерството на културата.
Една от най-важните промeни засяга съгласувателните процедури по закона. Това е процедурата по член 84 за съгласуването на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Съкращават се наполовина съществуващите срокове от 4 на 2 месеца.
Опростява се процедурата, като се преминава от "двустепенно" съгласуване /НИНКН и Министерство на културата/ на "едностепенно" от специализирана дирекция. Намалява се обхватът и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. Дефинират сe временни режими за вече декларирани недвижими културни обекти, за които липсват такива режими, до предоставянето на окончателен статут.
Със законопроекта се предлага закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие, които не са били достатъчно ефективни в изпълнението на посочените дейности. Функциите ще бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно - добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране.
Въвежда се нова категоризация на недвижимите културни ценности според тяхната културна и научна стойност и обществената им значимост. Категорията "местно значение" се разделя на две категории, като се предлага въвеждане на нова категория - ,,регионално значение". Новата категоризация има отношение и към предложените промени, свързани с допустимостта на намесите в недвижимите културни ценности.
Регламентира се по нов начин процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от започване на неговото изучаване до декларирането му като недвижима културна ценност със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от връчването на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца. Превантивната защита включва забрана за пълно или частично премахване на обекта на идентифициране и отпада автоматично след изтичане на шестмесечния срок.
Ускорява се процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране. Предвижда се ограничаване кръга от правомощия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ).
По сега действащата процедура близо 40 000 обекта би трябвало да бъдат разгледани от СЕСОНКЦ, за да получат окончателен статут на недвижими културни ценности.