"В София има над 1400 обекта недвижимо културно наследство. 800 от тях са само декларирани, което значи, че присъстват в списък и поради някаква причина са сложени в него. Но за много от обектите не са направени режимите и не са обявени. На практика не знаем защо и с какво са ценни, по какъв начин трябва да се опазят и какво може да се прави с тях. Само 600 от 1400-те обекта, имат обявен статут".
Това заяви пред БНТ арх. Любо Георгиев от Сдружение за градски политики.
След поредната съборена къща, която носи духа на Стара София арх. Георгиев обобщи, че подобен казус се случва поради грешките и проблемите в цялата система за опазване на културното наследство.
Започва от процеса на изследване кои обекти са ценни и да бъдат обявени, до това да бъдат опазени, каза той.
По думите му има "голяма каша" с документацията на обектите. Част от нея е в хартиен формат и това пречи за осмислянето кое е ценно, както за обществото, така и за специалистите.
Невидимостта на данните спомага да бъдат по-лесно манипулирани, обясни той.
"В Националния институт за недвижимо културно наследство работят специалисти, които вместо да се занимават с оценка, деклариране, вписване на режими и т.н., те отделят основното си време в папки, хиляди преписки, картончета поради архаичността на системата", съобщи той.
Архитектът допълни, че процесът трябва да е свързан с дигитализация на цялата информация, която се отнася за един обект, за което е нужно финансиране.