Медиите са в центъра на подготовката на провеждането на евровота. Това е много подходящ момент да се обърне внимание на състоянието на българските медии. Забелязва се ясно, че има проблем. Това заяви медийният експерт професор Нели Огнянова на дискусия на тема "Заплахата от външна намеса: Избори за Европейски парламент 2019", която се проведе в Дома на Европа.

Огнянова обвърза проблемите в медийния сектор с правовата държава. "Искам още в началото да акцентирам върху следното - много е важно какво е състоянието на върховенството на правото и правовата държава, защото е много трудно да говорим за честни и свободни избори и да говорим за независими медии, които изпълняват функциите си, в държава, в която има проблеми от гледна точка на правовата държава и върховенството на правото", обясни Огнянова.

Според нея в това отношение евроинституциите имат много важна роля. Професорът посочи и че в началото на месец април ЕК е излязла със съобщение, че се отваря дискусия, която да огледа инструментите, с които разполага ЕС, по отношение на утвърждаването върховенството на правото. "За да говорим за медии, ние трябва да говорим в контекста на разговора за върховенството на правото", отново подчерта тя.

Огнянова припомни, че съществуват два подхода за борба с дезинформацията - регулативен и саморегулативен. Според нея борбата с проблема трябва да седи високо в дневния ред, "защото изборите идват и си отиват, а проблемът стои".

Преподавателят тълкува и че проблемът с дезинформацията е само симптоматика. "Това, от което имаме нужда, е здрава медийна демократична екосистема", посочи Огнянова.

Фалшивите новини като симптом за криза в комуникациите

Фалшивите новини като симптом за криза в комуникациите

Според проф. Нели Огнянова имаме нужда от нова медийна екосистема

На дискусията присъстваше и заместник-говорителят на ЕП Марджъри Ван Ден Брюке. Според нея е важно да направим дефиницията на феномена "дезинформация" (фалшиви новини) колкото се може по-проста, разбираема и достъпна до хората. Има проявления на дезинформацията, които не са обхванати, а трябва, както обясни тя.

По думите ѝ дезинформацията не е ново нещо. Новото е, че се разпространява мигновено и масово, което всъщност представлява голямото предизвикателство.

Брюке е на мнение, че координацията също е много важна в борбата с фалшивите новини. За това подходът на ЕС е на база сътрудничество. Това, което правим е непрестанна кооперация и размяна на опит с Европейската комисия, включване на независими фактчекъри (платформи за проверка на фактите), водят се разговори и със Съвета на ЕС, държавите членки. Помагаме си, за да разберем дезинформацията и да се поучим за в бъдеще, посочи за зам.-говорителят на ЕП.

Евроизборите са тест за демокрацията заради фалшивите новини според Габриел

Евроизборите са тест за демокрацията заради фалшивите новини според Габриел

Партиите да могат да използват данните на гражданите само с тяхно съгласие, иска тя

Медиите са изключително важни и ЕС стимулира работата с тях. За мен е важна да има и лична връзка с медиите, обясни Брюке. Важно е данните да са правдоподобни, което винаги е цел.

Опровергаването на дадена информация далеч не помага докрай. Ако една информация е излязла в пространството, някои хора вероятно ще и повярват. Ако пък информацията дойде например от близък, човек в обкръжението или някого, на когото вярваш, с когото се идентифицираш емоционално, хората са още по-склонни да се доверят. Тогава който и да каже, че тази информация не е вярна, това няма да помогне много в случая, защото хората имат свои убеждения. Затова развенчаването на неистини не е напълно ефективно, трябва подход в зародиш.

Кодексът срещу фалшивите новини скоро ще бъде готов, увери Габриел

Кодексът срещу фалшивите новини скоро ще бъде готов, увери Габриел

Габриел не останала доволна от първия вариант на Кодекса