Когато децата не са приоритет и изцяло липсват тези услуги, се стига до това - закриване на горещия телефон в помощ на децата, станали обект на кибертормоз. Това каза пред БНТ Яна Алексиева - психолог, изпълнителен директор на асоциация "Родители". За помощ при кибернасилие, сигнали за трафик, тормоз към деца на телефона са приети над 15 000 случаи.
Сигналите са за онлайн тормоз, посегателство, сексуален тормоз, трафик, измами - разнообразни са случаите, поясни тя.
Освен гореща линия има и психологическа помощ и превенция, която се финансиране чрез проекти, поясни Алексиева.
Центърът, който поддържа този горещ телефон, е част от глобална мрежа. Специалистите от Горещата линия работят с ГДБОП, полиция. Имайки център за безопасен интернет за деца, той е близък до децата. Възрастните се плашим от педофилите, но пренебрегваме онлайн тормоза, каза Алексиева.
Тя отказа да търси кой има вина за закриване на Горещата линия в помощ на деца, станали обект на кибертормоз.
"Имаше воля в последното правителство за работа. И двете линии - и превантивната дейност, и горещата телефонна линия, ще работят на мускули още 3 месеца, защото това е кауза", каза Яна Алексиева.
В студиото бе и юристът към Национална мрежа за децата Георги Еленков. По думите му има нужда от адекватно законодателство за правосъдието за деца. Сега законодателството е от 1964 г., законът е излят в калъп с някогашния Закон за другарските съдилища, каза той. Нужен е нов закон, който да адресира противообществените прояви - затварят деца за съвсем дребни прояви, каза Еленков.
Деца, жертви на сексуално насилие бяха затворени в интернат, вместо да бъдат насочени към друг тип услуга. Нужно е да се помисли как да стане превъзпитанието, ресоциализацията, обясни той.
Нужда от реформа в областта на детското правосъдие - наскоро имахме случай на убийство на възрастен с участие на две лица, едното - малолетно. Семейството, училището, средата не са успели да намалят условията, в които това дете е станало такова.
Държавата се сблъсква с кризи от международен порядък, но не бива да оставяме назад правосъдието за деца, допълни Еленков.
Междувременно и омбудсманът Диана Ковачева призова държавата да подкрепи горещата линия за закрила на деца от посегателства в нета. Тя сезира служебни министри и председателя на Държавната агенция за закрила на детето Елеонора Лилова, за опасността от прекратяване работата на Националния център за безопасен интернет и закриването на Горещата линия SafeNet към него.
Информирани са служебният заместник министър-председател по обществен ред и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, служебните министри на правосъдието Крум Зарков, на електронното управление Георги Тодоров, на младежта и спорта Весела Лечева. Граждански организации и родители сигнализираха проф. Ковачева, затова, че единствената организация в България, която се занимава с безопасността на децата в интернет и се бори срещу всяко вредно съдържание в мрежата, спира работа.
Проблемът е, че Националният център за безопасен интернет работи изцяло на проектно финансиране. Европейската комисия осигурява 50% от необходимите средства чрез европрограмите "Безопасен интернет", а от 2014 година и "По-добър интернет за децата", но има условие за национално съфинансиране на дейностите.
"За съжаление държавата вече една година не може да намери адекватни механизми, за да може да осигури държавно съфинансиране и по този начин да гарантира на децата в България закрила от посегателства в интернет. Отговорно трябва да отбележа, че на практика НЦБИ вече 16 години изпълнява ангажименти на държавата, произтичащи от редица международни актове, към които страната ни се е присъединила, както и от разпоредбите на европейски директиви, с което да защити на практика правото на децата да се възползват безопасно от възможностите на дигиталната епоха. Има и препоръки на Съвета на Европа към България да финансира дейности, осъществявани от гражданското общество, за превенция на рисковете и защита на децата в дигиталното пространство", пише омбудсманът.
Центърът за безопасен интернет е основан през 2005 г. от Фондация "Приложни изследвания и комуникации" с частичната финансова подкрепа на Европейската комисия. От 2008 г. партньори на Центъра са Асоциация "Родители" и рекламна агенция ДеКони, като и че от м. май 2006 г. към него е открита българската интернет Гореща линия за борба с незаконното и вредно за децата съдържание и поведение в интернет пространството, която работи като гореща и консултативна.
Горещата линия поема сигналите за тежко насилие, трафик, сексуална експлоатация над деца, детска порнография и компютърни посегателства срещу деца и непълнолетни. Консултативната линия съветва и консултира случаи на онлайн тормоз, вредно и опасно съдържание. Центърът координира Обществения съвет за безопасен интернет, организира обучения за повишаване информираността на обществото за рисковете за децата при ползване на интернет, социални мрежи и мобилни устройства, както и начините за превенция и търсене на помощ.
"Важно е да се отбележи, че Центърът е единственият български член на европейската мрежа от 30 центъра за безопасен интернет Insafe, както и на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE, която обединява 43 държави", подчертава общественият защитник и изтъква, че там се обучават и учители.
Центърът за безопасен интернет работи заедно с ГДБОП и с Интерпол. За 2021 година са обработени над 15 000 сигнала, като от тях към ГДБОП са отправени над 1 500 сигнала за случаи, които попадат в полето на Наказателния кодекс. Около 10 сигнала годишно са за деца, станали жертви на педофил в мрежата.
"Общо от 2005 г. са обработени над 63 000 сигнала за насилие и тормоз за деца онлайн, подадени от деца, родители, работещи с деца, граждани, особено увеличени по време на пандемията - от 9 289 през 2019 г. на 17 855 през 2020 г.", посочва омбудсманът.
След спирането на дейността на Националния център за безопасен интернет, над 16 000 деца и непълнолетни, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие, които всяка година търсят подкрепа, вече ще бъдат сами в огромното онлайн пространство и няма кой да им помогне, припомня Диана Ковачева.
USD
CHF
EUR
GBP
