Нобеловата награда за химия за 2021 г. беше присъдена на германеца Бенямин Лист и американеца Дейвид Макмилан за развитието на асиметричната органокатализа. Този метод значително е повлиял на разработването на нови лекарства и е направил химията по-екологична.Това пише Нобеловият комитет на сайта си.
Дейвид Макмилан е британско-американски химик, който в момента работи в Принстънския университет в САЩ. Бенямин Лист е германски химик, който работи в Института за изследване на въглищата "Макс Планк" в Мюлхайм на Рур. И двамата, независимо един от друг, през 2000 г. разработиха революционен метод за асиметрична органична катализа.
Катализата е ускоряване на химична реакция с помощта на вещество, което не влияе на получилия се в резултат продукт. Такива вещества се наричат катализатори. В органичната катализа се използват катализатори, които се състоят от въглерод, водород, сяра и други неметални елементи, характерни за органични съединения. Благодарение на това органичната катализа е по-екологична и по-евтина от други разновидности.
До откритията на Лист и Макмилан катализаторите са били правени главно на базата на метали или ензими. В първия случай, поради чувствителността на металите към кислорода, широкомащабното промишлено производство беше доста скъпо. Освен това то не е било екологично чисто, тъй като много метали, които ускоряват добре химичните реакции, са токсични и често попадаха в околната среда, замърсявайки я.
Оптимален способ за използване на катализатори от втория тип, на основата на ензими - сложни белтъчни съединения, които ускоряват реакциите в живите системи, учените към момента на откритията на бъдещите лауреати не бяха открили. Макмилан и Лист независимо един от друг разработиха трети тип катализа, който се основава на органични съединения. Наречен е асиметрична органокатализа.
По-специално, този метод улеснява получаването на така наречените хирални съединения. Това са "сдвоени" съединения, чиято структура е огледално отражение едно на друго. Поради това тези вещества могат да имат различни свойства - например могат да миришат по различен начин или да реагират. Благодарение на това получи развитие фармацевтиката.
През миналата година наградата за редактиране на генома CRISPR/Cas9 получиха Дженифър Даудна и Еманюел Шарпантие.
Церемонията по награждаването ще се проведе онлайн, както и през миналата година. В допълнение към нобеловия медал и диплома, лауреатите ще получат 10 млн. крони (около 1,15 млн. долара).
BREAKING NEWS:
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 6, 2021
The 2021 #NobelPrize in Chemistry has been awarded to Benjamin List and David W.C. MacMillan “for the development of asymmetric organocatalysis.” pic.twitter.com/SzTJ2Chtge
113 Нобелови награди за химия са раздадени от 1901 досега, като 187 души са били удостоени с престижното отличие. От тях седем са жени. Когато Мария Кюри получава наградата през 1911 г., тя става първият човек, спечелил две Нобелови награди за химия. Един човек, британският биохимик Фредерик Сангър, печели наградата два пъти - през 1958 и 1980 г.
Страната, която има най-много Нобелови лауреати по химия, е САЩ със 72-ма победители. Германия и Великобритания споделят второто място с по 34 лауреата.
През 2019 г. Нобеловата награда за химия беше присъдена на трима учени за "разработването на литиево-йонни батерии". Джон Гудинаф, Стенли Уитингам и Акира Йошино получиха престижната награда.
През 2018 г. наградата спечелиха Франсис Арнълд, Джордж Смит и Грегъри Уинтър за открития за ензимите.
През 2017 г. Жак Дюбоше, Джоаким Франк и Ричард Хендерсън бяха наградени за подобряване на изображенията на биологични молекули.
През 2016 г. Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха споделят наградата за производството на машини в молекулен мащаб.
През 2015 г. открития във възстановяването на ДНК доведоха до връчването на наградата на Томас Линдал, Пол Модрич и Азиз Шанкар.
В понеделник започна седмицата на Нобеловите награди.
Нобеловата награда за медицина за 2021 г. беше връчена на американските учени Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиян за откриването на рецептори за температура и допир.
Нобеловата награда за физика за 2021 г. получиха американецът Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи за работата им по разбирането на сложни системи като климата на Земята.
Нобеловите награди за литература, мир и икономика ще бъдат присъдени съответно в четвъртък, петък и понеделник.
Шведският индустриалец Алфред Нобел създава наградите в завещанието си, написано година преди смъртта му през 1896 г.