Трима учени бяха удостоени с Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата им по разбирането на сложни системи като климата на Земята.

Американецът Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи бяха обявени за победители на събитие в Стокхолм.

Работата на Манабе и Хаселман е довела до компютърни модели на климата на Земята, които могат да прогнозират как глобалното затопляне ще промени околната среда.

Победителите ще споделят наградата от 10 млн. крони (1,15 млн. долара).

Много е трудно да се прогнозира дългосрочното поведение на сложни физически системи като климата на нашата планета. Но компютърните модели, които могат да предвиждат ефектите, свързани с емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, са от решаващо значение за нашето разбиране за климатичните промени.

Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата могат да доведат до повишаване на температурите на повърхността на Земята. През 1960-те години той е ръководил разработването на физически модели на климата.

Приблизително десетилетие по-късно Клаус Хаселман създава компютърен модел, който свързва метеорологичното време и климата. Неговата работа е отговорила на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че времето е променливо и хаотично.

Нобеловият комитет уточни, че откритията на Джорджо Паризи са "позволили да се разберат и опишат много различни и очевидно напълно случайни материали и явления". Това включва поведението на сложни системи на микроскопично ниво.

Неговата работа има приложения не само във физиката, но и в други, много различни области, като математика, биология, неврология и машинно обучение (област на изкуствения интелект).

Попитан за близостта с времето на връчването на наградата, посветена на климата, с конференцията на ООН за климата в Глазгоу само след седмици, проф. Паризи подчерта: "Трябва да действаме по много бърз начин, а не със силно забавяне."

Шведският индустриалец Алфред Нобел създава наградите в завещанието си, написано година преди смъртта му през 1896 г.

Общо 218 души вече са спечелили Нобеловата награда за физика от първото ѝ присъждане през 1901 г.

Само четирима от тези лауреати са жени. Един физик, Джон Бардийн, печели наградата два пъти - през 1956 и 1972 г.

Победителите през последните няколко години:

2020 г. - Сър Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец получиха наградата за работата си върху природата на черните дупки.

2019 г. - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Келоз споделят наградата за новаторски открития за Вселената.

2018 г. - Дона Стрикланд, Артър Ашкин и Жерар Моро бяха отличени с наградата за своите открития в областта на лазерната физика.

2017 г. - Райнер Вайс, Кип Торн и Бари Бариш спечелиха наградата за откриване на гравитационните вълни.

2016 г. - Дейвид Таулес, Дънкан Холдейн и Майкъл Костерлиц споделят наградата за работата си върху редки фази на материята.

2015 г. - Такаки Каджита и Артър Макдоналд бяха наградени за откритието, че неутринотата превключват между различни "вкусове".

Церемонията по награждаването е по традиция на 10 декември в Стокхолм, когато умира Алфред Нобел.

С връчването на Нобеловата награда за медицина вчера започна ежегодната нобелова седмица. Утре (6 октомври) ще бъде връчена наградата за химия, в четвъртък (7 октомври) за литература, в петък (8 октомври) за мир и в понеделник (11 октомври) за икономика.