Близо 500 млн. куб. м са загубите на вода у нас през 2018 г.

Общите загуби на вода през 2018 г. възлизат на 499 млн. м3, което е 56.4% от подадената вода (56.8% за 2017 г.). Това показват данните на Националния статистически институт.

Преобладаващата част са загубите при транспорта на водата (реални загуби), като през 2018 г. те се оценяват на 425.6 млн. куб. метра.

Припомняме, за проблема със сериозните загуби на вода по ВиК мрежата отново се заговори заради тежката ситуация в Перник от последния месец. Към темата не остана безучастен дори бившият премиер Иван Костов. В една от редките си публични изяви той посочи, че проблемите във водния сектор са проблеми на националната сигурност.

О три седмици в Пернишка област е обявен воден режим, като се наложи той да бъде затегнат, тъй като се оказа, че първоначалният не е достатъчен, за да даде ефект и да започне събирането на достатъчен обем.

Заради усложнената ситуация в миньорския град президентът Румен Радев свика експерти и министри, за да разговарят по проблема с безводието. Той посочи, че причините да се стигне до тук са комплексни - амортизирана мрежа, недофинансиране и забавено усвояване на средства.

Преди седмица регионалният министър Петя Аврамова обяви, че са нужни 11 милиарда лева, за да се обнови ВиК инфраструктурата в цялата страна. Тя посочи и че в редица населени места през лятото и есента има недостиг на питейна вода.

На фона на ВиК неуредиците, от КЕВР обявиха, че от началото на 2020 г. се предвижда поскъпване на водата между 1 и 9%. По-високите цени няма да подминат и Перник въпреки водната криза - там се предвижда поскъпване от близо 3%.

Общо 5 425 млн. м3 пресни води са иззети в страната през 2018 г.  Това е с 4.1% по-малко спрямо 2017 г.

Най-значимо е намалението на иззетите повърхностни води (4.3%), които са около 90% от иззетите пресни води. Спад се отчита и при добитата вода от подземни източници - с 2.6% спрямо 2017 г. основно за целите на общественото водоснабдяване (ВиК).

Източник: НСИ

Въпреки намалението на абсолютния обем структурата на водовземането в страната е относително устойчива. През миналата година най-значим е делът на водите за сектор "Индустрия" - 70.7% от пресните води, следват ВиК сектора (15.5%) и сектор "Селско, горско и рибно стопанство" (13.3%). Добитите води за сектор "Услуги" съставляват около 0.4% от общото количество на иззетите пресни води.

През 2018 г. за производството на хидроенергия допълнително са преработени общо 26 млрд. м3 сурови води, което е с 45.2% повече спрямо 2017 г.

Една част от иззетите води са за крайно потребление, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и други физически загуби).

ВиК Добрич: Над 90% от водата се губи по мрежата

Канализацията в центъра на града била като сито, според главния инженер

Водата се осигурява чрез обществено снабдяване (ВиК), напоителни системи, собствено или друго снабдяване. През 2018 г. общото количество на използваната прясна и непрясна вода в страната е 4 647 млн. м3, като спрямо 2017 г. намалява с 1.8%. С най-голям дял във водоползването са водите за охлаждащи процеси в енергетиката (78.0% от използваната вода), като спрямо 2017 г. те намаляват с 2.1%. Тези води се осигуряват предимно от собствено снабдяване и след употреба обикновено се връщат обратно във водоизточника. Използваната вода за напояване на земеделски култури през 2018 г. (291 млн. м3) е около равнището на предходната година Използваните количества в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" са около 312 млн. м3 предимно за напояване (259 млн. куб. м). Спрямо 2017 г. се отчита нарастване на водата, използвана в сектора на услугите - до 87 млн. м3, докато потреблението на питейна вода от домакинствата през 2018 г. (253 млн. м3) остава близо до равнището на предходната година.

Общественото водоснабдяване (ВиК) осигурява около 8.3% от необходимата вода. Подадената вода от ВиК през 2018 г. е 885 млн. м3, което е с 3.6% по-малко спрямо 2017 година. Доставената вода на крайните потребители през 2018 г. съставлява 39.8% от подадената вода, а тази за технологични, противопожарни и други цели е 3.9%.

С обществено водоснабдяване е свързано 99.5% от населението в страната. Среднодневното потребление на питейна вода от домакинствата през 2018 г. се оценява на 99 л на човек, което е на равнището на 2017 година. Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (118 л/чов./ден.), а най-ниско - в Североизточния район (85 л/чов./ден.). Разпределението по области показва, че през 2018 г. водещо място по потребление заемат София (126 л/чов./ден.) и Благоевград (117 л/чов./ден.), а на последно място са Търговище (69 л/чов./ден.) и Сливен (70 л/чов./ден.).

Източник: НСИ

През 2018 г. 1.1% от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, предимно сезонен. Най-засегнати от режим на водоснабдяване са областите Габрово (28.2%), Търговище (13.1%) и Сливен (7.8%).

Над 80% от водата се губи в течове

В Добрич се губи 84% от водата, в София - 48 на сто

Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2018 г. е 74 731 км, от която новоизградена 115 км, и реконструирана/подменена 411 километра.

През миналата година от икономиката и домакинствата са образувани около 427 млн. м3 отпадъчни води и 3 618 млн. м3 отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 87.1% от използваните води.

С най-голям дял са отпадъчните води, образувани от битовия сектор - 63.9% от общото количество (без преработените води от охлаждане). Преобладаващата част от тях се отвеждат в обществената канализация и селищните пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ). От сектор индустрия през 2018 г. са образувани около 110 млн. м3 отпадъчни води, като 82.8% от тях са отведени във водни обекти. Делът на пречистените съставлява 64.9% от отведените във водни обекти индустриални отпадъчни води.

Общият обем на отведените през 2018 г. отпадъчни води във водни обекти от икономическите дейности, домакинствата и обществената канализация (вкл. дъждовни и др.) се оценява на 767 млн. м3 (без охлаждащите), от които 76.5% са третирани в селищни и производствени пречиствателни станции (75.8% за 2017 г.).

През 2018 г. в страната са регистрирани 170 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 108 бр. с капацитет над 2 000 еквивалент жители. Преобладаващата част от станциите са с вторични методи на третиране и допречистване с азот и фосфор.

Източник: НСИ

Следим загубите на вода с единна система за ВиК услуги

Проектът на МРРБ цели повече прозрачност в отрасъла

Относителният дял на населението с услуги по отвеждане на отпадъчните води в обществената канализация през 2018 г. се оценява на 76.2%. Със селищни пречиствателни станции е свързано 63.9% от населението на страната. Най-висок e дeлът на свързаното население в Югозападния (78.0%) и Североизточния район (72.6%), а най нисък - в Северозападния район (44.2%). На национално равнище се регистрира известно нарастване на дела на населението, свързано със СПСОВ с вторични методи и методи за допречистване - от 63.2% (2017 г.) на 63.7% (2018 г.).

Общата дължина на канализационната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2018 г. е с дължина 11 967 км, като новоизградената е 155 км, а реконструираната/подменената - 28 километр

Дълготрайните материални активи с екологично предназначение (ДМА-ЕП) са част от общите дълготрайни материални активи в страната. Те се разпределят по направления за околната среда - за отпадъчни води, опазване на въздуха, почвата и подпочвените води, биологичното разнообразие и защитените територии и обекти, ловни и рибни стопански мероприятия, за третиране на отпадъци, шум и други.

През 2018 г. делът на наличните в края на годината ДМА с екологично предназначение по отчетна стойност възлиза на 4.8% от общите дълготрайни материални активи в страната.

Общата стойност на наличните в края на 2018 г. ДМА за околната среда се оценява на 9 523.6 млн. лв. и се разпределя по основните направления за околната среда, както следва: за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) - 34.6%, следвани от съоръженията за опазване на въздуха - 30.3%, и за третиране на отпадъците - 28.4%. Не се наблюдава съществена промяна в относителния дял на активите, разпределени по направления за околната среда спрямо предходните години.

Регионалните данни сочат, че в края на 2018 г. най-много налични ДМА с екологично предназначение има в Югоизточния район на страната (отчетната стойност е 3 019.6 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (805.8 млн. лева).

През 2018 г. общата отчетна стойност на придобитите ДМА с екологично предназначение възлиза на 288.3 млн. лева. Преобладаващата част от тях са за отвеждане и пречистване на отпадъчните води - 40.9%, третиране на отпадъците - 40.2%, опазването на въздуха - 12.7%, и други - 6.3%. Апаратурата за мониторинг и контрол, придобита през годината, се оценява на 7.0 млн. лева (2.4%).

Разпределението на данните по икономически дейности за 2018 г. показва, че значителна част от ДМА с екологично предназначение са съсредоточени в сектор "Промишленост": 5 641.7 млн. лв. (59.2%) от наличните в края на годината и 136.5 млн. лв. (47.4%) от придобитите в страната. Преобладаващата част от придобитите ДМА с екологично предназначение са отчетени в секторите на добивната и преработващата промишленост - 25.1%, при канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (специализирани производители на услуги за опазване на околната среда) - 12.5%, и производство на енергия, доставяне на води - 9.8%.

В категорията "други дейности" (сектор на услугите, вкл. държавно управление) наличните в края на годината ДМА-ЕП се оценяват на 3 850.1 млн. лв. (40.4%), а въведените в действие (придобити през годината) - на 150.4 млн. лева (52.2%).