Когато преди повече от месец вземах интервю от Виктор Шевченко - заместник на председателя на партията „Народна Самоотбрана" и бивш министър на вътрешните работи Юрий Луценко - той ме увери, че и членовете на партията, и всички протестиращи изповядват християнските ценности и категорично не искат да се случи кръвопролитие на Майдана.

И сега самият партиен бос опроверга заместника си и се нахвърли върху изнервените и преуморени от денонощните дежурства момчета от „Беркут".

Те вече явно не могат да търпят издевателствата - и от страна на управляващите (които постоянно ги предават), и на провокаторите сред демонстрантите, които се опитват да нажежат за пореден път ситуацията. Явно сред тях една от главните роли е поверена на Юрий Луценко.

Ясно е, че всички униформени на Майдана добре познават в лице бившия си началник и едва ли някой би си позволил да му счупи главата просто така, за спорт. Още повече, че всички са наясно, че ако бившият вътрешен министър на Юлия Тимошенко пострада, това не може да остане без последствия (това, че впоследствие лежа в затвора, в случая няма никакво значение). И вече имаме налице заведено дело за превишаване на пълномощията от страна на бойците от „Беркут". В крайна сметка, пак те излязоха главните виновници.

Не съм изненадан, че другите пострадали са депутати от партията „Свобода" и опозиционни журналисти. Те така си заработват местата в бъдещата Върховна Рада.

Вече може да се каже, че има и ясен кандидат за бъдещ президент от обединената опозиция - Виталий Кличко. Той е и единственият възможен от сегашните действащи лица на Майдана. Нито един от останалите не може да бъде безспорен за протестиращите.

Това се отнася преди всичко за другите двама съпредседатели на „Щаба на Националната Съпротива": лидерите на „Баткившчина" (отечество) Арсений Яценюк и на „Свобода" Олег Тягнибок. Просто защото не може евреин и антисемит да намерят общ език!

Не е тайна, че по-големият брат Кличко (също, както и по-малкият) се ползва със симпатиите на огромното мнозинство от украинците, заради спортните си успехи.

В последно време обаче той започна да проявява политическа култура и тактически умения, присъщи на професионален политик. Явно добре са го обучили!

Показателни са изказванията му за събитията на територията на Украйна от времето на Втората Световна война. Кличко призова украинците да се отнасят с уважение към паметта на загиналите немски войници така, както се отнасят и към паметта на съветските, защото „те само са изпълнявали заповедите на началниците си".

В популярното предаване на известния руски журналист Вадим Познер той потвърди отрицателното си отношение към командирите на „бандеровците" и на СС-дивизията „Галичина", справедливо наричайки ги „предатели" и „престъпници", но защити обикновените бойци в тези паравоенни формирования.

По всичко личи, че боксьорът-политик вече се опитва да си създаде имидж на обединител на нацията и да бъде приемлив за жителите и на Изтока, и на Запада, и за православните, и за гръко-католиците, и за проевропейски ориентираните украинци, и за руснаците.

На този фон впечатлява липсата на харизматична фигура сред управляващите, която да се превърне в притегателен център за гласоподавателите на Партията на Регионите, Комунистическата партия на Украйна, Прогресивната социалистическа партия, „Руско единство" и т.н. Ясно е само едно: ако Янукович се кандидатира отново, ще загуби.

Това обаче не означава нова промяна на геополитическата ориентация на Украйна. Според главния редактор на информационна агенция Регнум Виген Акопян, „в ЕС трябва да разберат, че разкъсването на руско-украинските икономически връзки е невъзможно без фатални последствия за икономиката на Украйна".

Аз бих добавил към думите на Виген (и в момента му казвам точно това), че в ЕС много добре знаят за тези последствия, но съдбата на украинската икономика и народ изобщо не ги интересува! Така, както не ги интересува и съдбата на българската икономика и народ.

Именно егоистичната политика на богатите страни от „Стара Европа" е причината за центробежните тенденции в ЕС. От новите страни-членки се търси само изгодата.

Украйна в обозримото бъдеще се разминава с незавидната съдба на аграрен придатък на ЕС. Сепаратизмът на западните региони обаче неумолимо я води към дезинтеграция.

Доказват го и последните вандалски прояви на активистите на „Свобода" - разрушени са нови паметници на Ленин, което не е никаква изненада.

Фрапиращо е обаче посегателството срещу паметника на загинали червеноармейци в Глиняни, който се намира на гробищата! По принцип, западните украинци са много религиозни и непрекъснато го подчертават. Докъде трябва да е стигнал антируският и антисъветски фанатизъм на активистите на „Свобода", за да извършат деяние, несъвместимо с нормите на християнския морал!? Между другото, те бяха порицани и от повечето местни жители.

Факт е обаче, че тези, които на Запад оскверняват паметниците на червеноармейците дори и на гробищата, няма да могат за в бъдеще да живеят заедно с потомците им на Изток.