News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

Продължаваме „летописа" на социалния тероризъм в Европа с нови случаи от френската практика.

По-долу ще имате възможност да се запознаете с инцидента в завода за пневматични инструменти Sullair, в Монбризо (Montbrison), където управителят е задържан от работниците, както и с един от най-острите сблъсъци от последните години - окупацията на завода Sodimatex в Крепи-ен-Валоа - Оаз от 98 работници, които заплашват да го вдигнат във въздуха.

Както се вижда, в типологията на подобни тежки индустриални конфликти се оформят две направления. При едното, това са случаи на задържане на работодатели и мениджъри до постигане на споразумение. При втория вариант вече се наблюдават и заплахи за взривяване на заводско оборудване и имущество, изливане на токсични химикали в околната среда и други подобни.

На 10 март 2010 г., сряда е задържан Ив дьо Варокие, който е назначен на същия ден за съуправител на завода за пневматични инструменти Sullair, в Монбризо (Montbrison), в департамента Лоара. 112-те наемни работника в завода протестират срещу неговото затваряне, което е обявено на 7 януари 2010 г., и искат обезщетения. Работниците предполагат, че задачата на Ив дьо Варокие е да ръководи затварянето на завода.

Направените опити за посредничество между мениджмънта и работниците, в това число от страна на инспекцията по труда, се оказват провалени. Според секретаря на борда на предприятието Дидие Буше (Didier Bouchet), "работниците не разбират какво става, защото заводът в Монбризон печели пари и неговият списък с поръчки е пълен".

Самият Ив дьо Варокие се опитва да съобщи своята версия за нещата на стачниците и ги призовава да подновят работа. Той настоява, че в предприятието има "списък, пълен с неизпълнени поръчки". По телефона задържаният работодател отправя призив за спокойствие. "Хората трябва да бъдат разумни, това няма да доведе до нищо, няма да промени обявения календар. След две седмици ще дойдем отново при тях с предложения в цифри в отговор на исканията им", заявява той. В отговор служителите заявяват, че "са се организирали да останат през целия уикенд, ако трябва".

На 12 март 2010 г. (петък) сутринта, 112-те наемни работника от Sullair, гласуват за освобождаването на съуправителя Ив дьо Варокие. В замяна на тази отстъпка и на подновяването на работа следващия понеделник, наемните работници са издействали "предстоящите преговори с комитета на предприятието да бъдат изтеглени на 18 март", уточнява секретарят на Централния комитет на предприятието Дидие Буше.

Работниците продължават да настояват за изгодни условия за напускане, както и за обезщетения за нанесени морални щети. Последното искане се обяснява с предишния отказ на американската компания United Technologies Corporation, собственик на Sullair, да задейства план за подновяване на работа, предложен от мениджмънта. Според наемните работници, планът би позволил да бъдат запазени повече от две трети от работните места. Работниците са декларирали убеждението си, че техният завод е жизнеспособен, но е жертва на стратегията на една мултинационална компания, която иска на всяка цена да затвори своя европейски завод за производството на компресори и пневматични инструменти.

Драмата в Sodimatex
На 1 април 2010 г. - четвъртък вечерта, 98 работници от завода Sodimatex в Крепи-ен-Валоа (Crépy-en-Valois) - Оаз (Oise) се барикадират в помещенията му, като заплашват да го вдигнат във въздуха. Исканията им са за по-добри обезщетения при уволнение. Представители на наемните работници и ръководството обсъждат близо година социалния план. Ситуацията се радикализира в четвъртък следобед, след като полицаи са се опитали да разпръснат със сълзотворен газ демонстрацията им в покрайнините на заводската площадка.

Представител на Общата конфедерация на трудещите се (Confédération Générale du Travail - CGT), окачествява тази интервенция, като намеса, която "се преживява като агресия". На следващия ден - 02 април 2010 г. (петък) вечерта, работниците прекратяват преговорите с ръководството на предприятието.

Наемните работници от завода, който произвежда тапицерия за автомобили и още през 2009 г. е набелязан за затваряне, искат от своето ръководство по-добър социален план. Тридесетина от тях прекарват нощта срещу петък в завода. Те са снабдявани с храна от общинските служби по споразумение със силите на реда.

В петък сутринта те заплашват да "запалят цистерна с газ" от 5000 литра и настояват да бъде изпълнено главното им искане - обезщетение от 21 хил. евро за всеки освободен работник. Работниците изрично са предупредили, че ако резултатът от преговорите е отрицателен, ще взривят "тази бутилка".

В петък през деня в кметството на Крепи-ан-Валоа е проведено събрание с представители на групата Treves, към която принадлежи Sodimatex, префекта и кмета. Резултатът е, че работниците напускат масата за преговори. Според Патрик Тетар (Patrick Testard), представител на Френската демократическа конфедерация на труда (Confédération Française Démocratique du Travail - CFDT), те са преценили, че за момента предложенията на мениджмънта са напълно неудовлетворителни.

На първо време правителството не се намесва пряко в случая. Държавният секретар по жилищната политика Беноа Апарю (Benoist Apparu) обаче заявява по канала I-tele: "Никога не съм разбирал изнудването в социалния диалог". Следобед на 1 април 2010 г. (четвъртък), заводът е поставен под наблюдение, като около мястото са разположени стотина полицаи и пожарникари.

След повече от 10 часа разисквания между събранието на синдикалните организации и ръководството на завода Sodimatex в Крепи-ан-Валоа е постигнато споразумение относно календара на преговорите. Въпреки че напускат разярени масата на преговорите в петък вечерта, представителите на работниците и на мениджмънта на предприятието, успяват да постигнат принципно споразумeние по-късно през нощта. Напредъкът става възможен и поради участието на представители на ръководството на групата Treves, собственик на завода Sodimatex.

"Протоколът за споразумението бе подписан, процесът на помирение потръгна и заплахите срещу предприятието спират", съобщава пред журналисти префектът на Оаз - Никола Дефорж (Nicolas Desforges), който е председателствал преговорите между двете страни.

"Днес договорихме отпуски за преразпределение от девет или десет месеца за персонала като цяло", посочва на сутринта на 03 април 2010 г. (събота), адвокатът на междусиндикалното събрание Каролин Сюбстелни (Caroline Substelny) по радио "Франс инфо". Договорени са също и гаранциите относно обучението на работниците.

Арно Фубер (Arnaud Foubert), кмет на Крепи-ан-Валоа от управляващия Съюз за народно движение (UMP), който се е опасявал да не се случи "акт на отчаяние", обявява от своя страна, че е облекчен след проведената среща между синдикатите и собствениците.

Работниците решават да се разотидат, като открито заявяват, че не изключват възможността да подновят протеста си.

"Нищо не е приключило. Казахме ясно на нашия префект, че ако в сряда не постигнем положителен напредък, ще дръпнем детонатора, това е всичко", заявява пред журналисти от в. "Паризиен" Патрик Тетар (Patrick Testar), представител на Френската демократическа конфедерация на трудещите се.

92-мата уволнени работници искат обезщетение над установения от закона минимален размер (така наречената "над-легална премия"), което да възлиза на 21 хиляди евро. Исканият размер на обезщетението е подобен това, което са получили колегите им от друг завод на Sodimatex, затворен през 2006 г. Първоначално (в петък - 02 април 2010 г.) ръководството на предприятието предлага обезщетения в размер на 4 000 евро на човек.

Въпреки, че са се съгласили да се разотидат, наемните работници остават предпазливи, защото засега до този момент не е обявена нито една конкретна мярка по главното им искане, засягащо обезщетенията при напускане.

Междувременно са назначени двама външни счетоводители, които трябва да проверят сметките на предприятието и да предложат дали да бъде даден ход на исканията на наемните работници. В последствие специален помирител трябва да направи заключение. В комюнике от 03 април 2010 г. (събота), министърът на промишлеността Кристиан Естрози обявява, че е "щастлив, че разумът и диалогът са надделели".

На 07 април 2010 г., (сряда) вечерта, работниците от Sodimatex, отправят нов ултиматум към ръководството на предприятието. Смятайки, че преговорите не напредват достатъчно бързо, те отново окупират предприятието и отправят нови заплахи, ако исканията им не бъдат удовлетворени до петък - 09 април 2010 г.

"Вече няма заплаха с цистерна, защото не сме екстремисти, но машините ще им струват скъпо", обявява по i-Tele Патрик Тетар (Patrick Testar), когато е запитан за предишната заплаха на работниците - да взривят 5000 литрова газова цистерна.

Няколко дни преди това той е заявил, че е готов да задейства детонатора, но в този случай заплахата се пренася върху оборудването в предприятието. Работниците от Sodimatex заплашват да „счупят всичко", ако до петък (09 април 2010 г.) ръководството на предприятието не отговори положително на техните искания.

"Имаше известен напредък, но все още не е в посоката, която ние искаме", уточнява пред i-Tele друг представител на персонала - Ерве Мале (Hervé Mallet).

В крайна сметка, работниците от завода в Крепи-ан-Валоа постигат частичен успех. Затварянето на завода на Sodimatex в Крепи-ан-Валоа остава в сила, но 92-мата работници, които остават без работа получават от ръководството това, което са искали, що се отнася до обезщетенията при уволнение, както и за допълнителна професионална квалификация.

Министърът на промишлеността Кристиан Естрози (Christian Estrosi) съобщава новината за изхода от кризата на 13 април 2010 г., късно вечерта. Споразумението е било постигнато във вторник следобед, но е оповестено чак вечерта, за да бъде "информацията бетон", според израза на синдикалистите, които се притесняват, че споразумението може "да отиде по дяволите".

Постигнатото споразумение предвижда "финансиране в размер на 51 хил. евро средно за всеки наемен работник, в зависимост от трудовия му стаж, като от тях 22 хил. евро са над обезщетенията, предвидени от закона", посочва министърът на промишлеността в своето комюнике и с радост констатира, че "възстановяването на социалния диалог (...) е позволило постигането на значително подобрение при освобождаването на работниците".

Самите работници не споделят ентусиазма на министъра. Те оспорват най-вече посочените числа: "Не знам откъде ги извади, но не е така", обяснява още вечерта при оповестяването на сключването на споразумението представителят на Френската демократическа конфедерация на трудещите се - Патрик Тетар (Patrick Testar).

От своя страна, адвокатът на наемните работници - Каролин Сюбстелни (Caroline Substelny), посочва числото 20 хиляди евро за размер на обезщетението над законово установения минимум ("над-легалната премия"). Тя отбелязва, че половината от тези средства вече са фигурирали в предишно споразумение. Така, че според нея работниците са получили "обезщетение за допълнителна вреда от 10 хил. евро.

Министерството на промишлеността на Франция от своя страна добавя в своето комюнике, че "са отпуснати 700 хил. евро за обучение на работници от Националния фонд по заетостта, а организацията Forthac, която дава кредити за професионално обучение в текстилната промишленост, се е ангажирала да подпомогне усилията на държавата и на предприятията за обучение".

Ръководството на Sodimatex потвърждава в отделно изявление, че "споразумението предвижда подобряване на социалните мерки, удължаване на времето за преразпределение от 4 на 9 месеца и ангажимент за доброто протичане на информационната консултантска процедура". От мениджмънта подчертават, че "в този период наемните работници ще бъдат освободени от работа, но ще запазят възнаграждението си".