News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

На 14 април 2010 г. вечерта директорът на завода Essex в Макон (Mâcon) и директорът по човешките ресурси са задържани в кабинетите им. Задържането е предприето от тридесетина наемни работници в отговор на съобщението на дирекцията на предприятието от 29 март 2010 г., че то ще бъде затворено. Синдикатите в предприятието искат по-голяма премия от предвидената при напускане.

Събраните в канцелариите на администрацията на Essex, тридесетина души прекарват там нощта срещу четвъртък, задържайки директора и ръководителя по човешките ресурси. 86-те наемни работници в предприятието заплашват също да изхвърлят в река Сон материали и медни бобини.

В завода Essex в Макон (Mâcon), където се произвеждат основно емайлирани медни жици се трудят 86 наемни работници. Предприятието е собственост на южнокорейската група LS Cable.

На 15 април 2010 г. вечерта, преговорите са в мъртва точка. "На два пъти ръководството отказа да ни приеме. Поискаха намесата на силите на реда, за да ни разпръснат", казва пред агенция „Ройтерс" Паскал Лу (Pascal Loup), представител на Общата конфедерация на трудещите се (CGT).

"Готови сме да останем втора нощ на място, ако трябва, но те отказват всякакви дискусии. Използват силово отношение", добавя той.

Синдикатите в Essex настояват за пълно преосмисляне на плана за уволнение, като обезщетенията при напускане да бъдат 120 хил. евро на човек. Ръководството предлага 30 хил. евро за наемните работници, които имат над 5 г. трудов стаж.

При положението на пълно блокиране на преговорите, председателят на общинския съвет в Саон-е-Лоар (Saône-et-Loire) Арно Монтебург (Arnaud Montebourg), който е член на Социалистическата партия, призовава държавата "да поеме отговорност" и "да прекрати трудната ситуация".

Министърът на промишлеността Кристиан Естрози (Christian Estrosi) отговаря бързо, че "посредничество на държавата може да има само при условие, че работодателите бъдат освободени".

По повод на поредното задържане на работодател, Кристиан Естрози заявява:
"Заплахата е задънена улица. ... Никога няма да променя отношението си. За мен заплахата е задънена улица. И, между другото, да се говори за това, означава да се прави промоция на едно поведение, което е неприемливо", заявява министърът пред LCI.

"Грижим се никой да не остане извън борда", казва той, припомняйки социалните планова, създадени за наемните работници при закриването на предприятия.

"Когато има заплаха, систематично сме слагали край на посредничеството", добавя Естрози, позовавайки се на случая с действията на работниците от завода за автомобилно оборудване Sodimatex, които заплашват да взривят една газова цистерна на 02 април 2010 г.

На 16 април 2010 г. сутринта наемните работници в Essex все още държат своя директор и директора по човешките ресурси в завода в Макон, след втора нощ, прекарана на място. Намерен по телефона, Оливие Далисию (Olivier Dalicieux), директор на завода, не е пожелал да говори и само заявил, че ситуацията е "тежка за всички".

Директорът по труда и заетостта в департамента, Марк Амей (Marc Ameil), пристига на място в 7:30 часа, за да помогне и заявява, че "снове" между предприятието и префектурата в Саон-е-Лоар (Saône-et-Loire).

"Ние искаме да бъде изработен план за спасяване на работните места, ако не на нивото на исканията на персонала, поне на нивото на нуждите от преразпределение", заявява той, споменавайки за "поле за маневри" за евентуални преговори на същия ден.

Представителите на персонала запазват мълчание в петък сутринта. Те вече са декларирали искането си - обезщетението, което ще получат над предвидения от закона размер да бъде повишено от 30 000 на 120 000 евро на работник.

След като остават задържани в продължение на три нощи в сградата на предприятието Essex в Макон (Сон-е-Лоар), двамата ръководители на завода за производство на медни жици са освободени от наемните работници в нощта срещу събота (на 16-ти срещу 17-ти април 2010 г.).

Преди освобождаването им е сключено споразумение за протичането на преговорите, за които е постигната договореност да бъдат продължени на 19 април 2010 г. в залата на кметството.

Предварителното споразумение предвижда ръководството да отпусне 30 хил. евро на всеки уволнен, без ограничение по възрастта му. Тази премия трябва да бъде допълнена от 2000 евро за всяка година трудов стаж, като таванът е 100 хил. евро. Остава под въпрос премията от 15 хил. евро за създаване на заетост, която би заинтересувала 30 на сто от наемните работници.

Междувременно, в петък ръководството на дружеството е поискало намесата на полицията, но е получило отказ от страна на съдебните власти.

На следващия ден - 17 април 2010 г., (събота), Министърът на промишлеността Кристиан Естрози е изразил своето удовлетворение след освобождаването на мениджърите на предприятието. Той изразява съжаление, че "това задържане се случи и трая толкова дълго време".

В министерското комюнике, издадено по повод приключването на случая, министърът отново заявява несъгласието си с практиката на задържане на работодатели:
"Съжалявам за методите на изнудване на едно малко малцинство от наемни работници, което с нищо не помага за напредъка на нещата", пише той в комюникето. Според него, след освобождаването на мениджърите "се завръща надеждата за полезен и ефикасен диалог, който да осигури на всички наемни работници план за спасяване на работните места, достоен за това име".