News.bg започва поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

През месец април 2012 г., тоест преди около двадесет месеца, сайтът за геополитика и геоикономика www.stratfor.com публикува материал със заглавието: „Тенденции в европейското профсъюзното членство" (Trends in European Labour Union Membership, 12 april 2012, http://www.stratfor.com/image/trends-european-labor-union-membership). В него се правят няколко констатации, които ще цитирам изцяло по-долу. В „Stratfor" пишат следното:

„През първото тримесечие на 2012 година, профсъюзите в Испания и в Португалия не успяха да окажат влияние върху правителствата на своите две страни и последните реформираха трудовото законодателство. През януари 2012 г., португалското правителство успя да раздели профсъюзите и да прокара реформи на пазара на труда без някакви особени сътресения.

В Испания профсъюзите бяха обединени и протестираха срещу реформите на трудовото законодателство на 29 март 2012 г. Независимо от това, правителството на министър-председателя Мариано Рахой прокара трудовата реформа без да трябва да прави съществени редакции на предложените първоначално текстове, защото испанските профсъюзи са относително слаби - те представляват около 16 процента от активната работна сила.

Тези скорошни събития показват, че профсъюзите са загубили от силата си, но те са само част от дългосрочно явление: профсъюзното членство в европейските страни намалява устойчиво през последните 40 години.

До известна степен, Италия е изключение от европейската тенденция на отслабване на профсъюзите, тъй като там профсъюзното членство е намаляло само от 50 процента от активната работна сила през 1976 г., на 30 процента през 2011 г. Това е по-малко от половината от срива на профсъюзното членство в Португалия и така Италия все още поддържа по-висока „синдикална плътност" от повечето от останалите западно европейски страни.

С могъщото си политическо присъствие, италианските профсъюзи се противопоставят на сериозни промени в социалното законодателство и оказват натиск за засилване на социалната държава, като не се колебаят да се сблъскат с всяко правителство, което се опитва да ореже публичните разходи".

Цитираният дословно текст, който е илюстриран в сайта с красива диаграма на намаляващото профсъюзно членство в страните от „Стара Европа", не е някако откровение но поражда крайно интересни размишления. По принцип, сайтът www.stratfor.com се занимава с проблемите на геополитиката, геоикономиката и сигурността. Самото название „Stratfor" идва от Strategic Forecasting - стратегическо прогнозиране. Собственикът на сайта www.stratfor.com е компания за глобално разузнаване, която е специализирана в интернет публикации и предлагане на индивидуални решения за клиентите си. Компанията е създадена през 1996 г. от автора на поредица от геополитически бестселъри - Джордж Фридман.

Фактът, че частна разузнавателна агенция, в която геополитическата визия е над всичко, а научният инструментариум е преди всичко географски, следи внимателно развитието на профсъюзите в Европа и развитието на индустриалните отношения в страните от ЕС е показателен. Връзката между индустриалните отношения и сигурността е очевидна. Нещо повече - с чиста съвест може да се каже, че индустриалните отношения са във фундамента на обществената сигурност. Всъщност, социалният диалог, залегнал в европейското законодателство още с Амстердамския договор е алтернативата на това, което в марксическата терминология се нарича „класова борба".

По-нататък в поредицата, която започваме се представят убедителни доказателства, че развитието на социалния диалог и индустриалните отношения е една от предпоставките за осигуряване ан конкурентоспособност на националната икономика. Като се има пред вид, че икономическата стабилност е в основата на националната сигурност, имаме още един сериозен аргумент за неразривната връзка между проблемите на сигурността и нивото на развитие на индустриалните отношения.

Изследването „Индустриални отношения и сигурност", обаче не се занимава с тези генерални обобщения. То се фокусира върху редица конкретни прояви на пряката връзка между индустриалните отношения и проблемите на сигурността. Работата в тази насока започнах преди повече от осем години, изследвайки иновациите в колективното договаряне в европейските страни. Много от тези иновации бяха свързани със запазването на работни места в кризисни ситуации и на гарантиране на инвестиции със средствата на колективното преговаряне. „Цената" на тези гаранции, давани от страна на работодателите се оказваха отстъпки от страна на работниците - „социални концесии".

За тези години, през които изследвах иновациите в колективното договаряне и различните форми на „социални концесии", имах възможността да събера голям брой случаи на полярното явление - социалното насилие, избухващо при закриването на предприятия. Отчаяните от безвъзвратното закриване на предприятията и загубата на работните им места работници, отвличат и задържат работодателите си, заплашват с унищожаване на фабричното оборудване и дори изхвърлят десетки тонове сярна киселина в околната среда за да получат по-голямо обезщетение. Това явление, което до преди година - две се смяташе за френски специалитет но вече прескочи границата в посока към Белгия и към Италия се нарича от авторитетни социолози - „социален тероризъм". „Социалният тероризъм" се оказва своеобразна силова алтернатива на опазването на работните места със средствата на преговорите, взаимните компромиси и „социалните концесии".

От около дванадесет години имам възможността да наблюдавам и сблъсъка на социалните партньори в Италия с терористични организации като „Червените бригади". Оказва се, че преодоляването на тероризма с ляв и десен етикет в Италия става възможно едва когато синдикатите и работодателите се изправят срещу терористичната вълна и провежданата на Апенините „стратегия на напрежението". Едновременно с това, вирусът на тероризма се оказва особено витален, като жизнеността му е пряко свързана със ситуацията на пазара на труда. Особено интересен е ефектът от опита на първото правителство на Берлускони да реформира пазара на труда - смятаните за разгромени „Червени бригади" възкръсват.

Новите адепти на крайно левия тероризъм отново започват да убиват и обявяват, че вече няма да стрелят в „крайниците на държавата" - военните и офицерите от службите за сигурност. Те заявяват, че ще стрелят в „мозъка на държавата" - специалистите в сферата на индустриалните отношения. Така се стига до убийствата на Масимо д'Антона и проф. Марко Биаджи. Терорът на „Новите червени бригади" е преодолян отново с ангажирането на социалните партньори.

Преди три години, по силата на обстоятелствата консултирах он-лайн създаването на новия полицейски синдикат - Синдикалната федерация на служителите от Министерството на вътрешните работи (СФС МВР). Това наложи да се задълбоча в проблемите, свързани с правото на стачка на полицейските служители и с полицейските протести в различните европейски страни.

Така постепенно се оформи тематиката на изследването „Индустриални отношения и сигурност".

Идеята за написване на тази поредица окончателно „кристализира", след като създадох дисциплината с аналогично название за нуждите на специалността „Мениджмънт на обществения ред" в Колежа по икономика и администрация (КИА) в Пловдив. Имах желанието да запозная студентите си със значителен обем информация от „предния край" на социологията на индустриалните отношения. В продължение на повече от две години, различни части от подготвяната за печат книга бяха предоставяни напълно безвъзмездно на моите студенти с оглед на по-добрата им подготовка.

Така се оформи идеята за тритомна структура на труда „Индустриални отношения и сигурност". Първата част на поредицата е „Социални концесии" в колективното договаряне" и тя вече отлежава в едно водещо издателство - готова за печат. Вторият том, също е практически готов и е посветен на проблемите на  „социалния тероризъм". Продължава работата по третия том, който разглежда пресечните точки между дейността на класическите терористични организации и на актьорите в индустриалните отношения - социалните партньори. Пак там ще бъде разгледано и правото на стачка на полицейските служители в Европа и формите на полицейски протести, провеждани там.

След като се посъветвах с моите дългогодишни приятели и партньори от NEWS.bg , реших, че би било добре да споделя с читателите, които са онлайн тази част от изследването, която се занимава с проблемите на „социалния тероризъм". Причините са няколко.

На първо място, феноменът „социален тероризъм", при който преговорите между работници и работодатели се заместват със силови действия от страна на работниците, наблюдавани благо и безгрижно от страна на държавната власт, вече излезе от границите на своята родина - Франция и навлезе на територията на две държави с големи традиции в областта на социалния диалог - Белгия и Италия. Проблемът вече не е част от френския национален колорит, а става общоевропейско явление.

На второ място, евентуалното пришествие на подобни практики в България не е невъзможно, особено като имаме пред вид пълния блокаж на тристранното сътрудничество в България и последователното излизане ту на работодателите, ту на синдикатите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

На трето място, „синдикалната плътност" в България намалява, а с това и способността на профсъюзите да играят ролята на посредник и модератор при острите социални конфликти. Нещо повече, с относителното намаляване на числеността на синдикатите в България, тече и постепенен процес на тяхната радикализация, който най-вероятно ще избуи на повърхността точно тогава, когато най-малко очакваме или пък най-малко ни се иска.

С малки усилия вероятно бихме открили още основания да фокусираме общественото внимание върху призрака на социалния тероризъм, който вече броди по Европа, но това е излишно. И досега изложените основания са достатъчни. Затова предлагаме на читателите на българското интернет пространство поредицата за социалния тероризъм. Както забелязвате, в началото на този текст, това понятие беше изписвано в кавички. Напоследък кавичките стават излишни, а мениджърите на предприятия, синдикалните дейци и полицейските органи трябва да бъдат готови за всякакви изненади и „евентуалности".