2009: Социалният тероризъм проваля изстрелването на ракета „Ариана“

News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

Ако се направи просто изброяване на случаите на „социално насилие" във Франция дори само през 2009 г., човек би могъл да остане с впечатлението, че страната се намира в навечерието на революция или на гражданска война. Най-различни отрасли са засегнати от „социалното насилие", като най-отговорни и високотехнологични предприятия не правят изключение.

Как спря токът преди изстрелването на ракетата „Ариана 5"?
В края на 2006 г. е проведена 16-дневна окупационна стачка в електроцентралата на EDF в Гвиана във връзка с отвъдморската енергийна политика на френския енергиен гигант. (Виж в: Elisabeth Studer, Guyane - DOM: importante grève EDF, (Source: AFP), http://www.leblogfinance.com/2006/12/guyane-dom-impo.html ).

Тя е съчетана и с прекъсване на електричеството в първите няколко дни. На 8 декември 2006 г. е спрян токът и на космодрума в Куру и то няколко часа преди изстрелването на ракетата-носител Ариана 5. (Виж в: Lutard Sophie et Amélie Gauter, Un dirigeant d'EDF agressé et filmé par des agents, TF1, 30. 03. 2007, http://lci.tf1.fr/france/faits-divers/2007-03/dirigeant-edf-agresse-filme-par-agents-4861602.html#voir_commentaires ).

Синдикатите са поискали гаранции, че EDF ще следва ангажиментите си по отношение на човешките ресурси в Гвиана, които са част от енергийния план за четирите отвъдморски департамента (Мартиника, Гваделупа, Гвиана и Реюнион) и остров Корсика. Конфликтът е приключен, след като е подписан протокол за разбирателство между мениджърите на EDF и ръководствата на UTG (Съюз на работниците в Гвиана) и CDTG (Демократична централа на работниците в Гвиана).

Първоизточникът на новата вълна от напрежение е проектът за изграждане на нова електрическа централа в Гвиана с мощност 90 мегавата срещу досегашните 72 мегавата, която да бъде възложена на дъщерните дружества на EDF. Това обаче се очаква да бъде съпроводено с намаляване с 30 процента на работната сила в централата в Dégrad des Cannes, където към началото на конфликта работят 120 души. Подробностите по проекта на EDF са обявени на 15 март 2007 г.

На 30 март 2007 г. е огласена информация за опасен инцидент със заместник-директора на EDF в Гвиана - Клод Артман (Claude Hartmann). Той е съборен на земята и е сниман от протестиращи служители на EDF.

Самият Клод Артман, описва нападението над него по следния начин:
„С един колега разговаряхме спокойно в офиса, когато нахлуха служители на централата. Те започнаха да барабанят по бюрото, дори счупиха в него строителна каска. В един момент чух думите: „Изтегли му стола!" Тъй като съм много як, се втурнаха няколко души, които вдигнаха стола, за да ме изхвърлят от мястото ми. Паднах с цялата си тежест. Заболя ме много".

Заместник-директорът е откаран в болница от пожарникарите, като се отървава с болки в гърба и хематом на лицето. За това получава 3 дена болнични.

Според управата на EDF за Гвиана, пострадалият заместник-директор е фотографиран на земята от някои от присъстващите служители.

„Някои колеги ми казаха за това, но аз нищо не видях, защото бях зашеметен" казва пред журналистите Клод Артман.

Според един от присъстващите служители, пожелал анонимност:
„Наистина много хора снимаха директора с мобилните си телефони. По-късно представителят на съда настоя да изтрият тези снимки, но му отговориха, че не знаят как да го направят. Надявам се, че не са разпространили тези снимки" - казал служителят на EDF.

Според Марк Жирар (Marc Girard), директор на EDF в Гвиана, началото на конфликта между ръководството и служителите на централата е към 7 март. На този ден EDF внася жалба за кражба на гориво от електроцентралата. Според профсъюзите - UTG и CDTG, става дума за оклеветяване на служителите. Два дни по-късно, персоналът свиква събрание. Група служители искат оттеглянето на жалбата, но ръководството отказва.

„Последва незабавна реакция от тяхна страна - опразниха кабинета на директора на централата и му забраниха достъп до предприятието" - разказва Марк Жирар. После продължава:

„През миналия вторник, директорът успява да проникне в централата. Аз помолих Клод Артман да се върне на работното си място, за да може да се разреши конфликтът. Заплахата за физическа разправа ставаше все по-голяма и по-голяма. Служителите са го вдигнали на около 50 см от земята и той е паднал".

Журналистите наричат сцената сюрреалистична. Тя се разиграва пред очите на съдебен изпълнител, упълномощен от EDF да констатира и предотврати възпрепятстването на работата на ръководството на централата.

„Всъщност той установи използването на насилие", заключава Марк Жирар.

На 03 април 2007 г., телевизия TF1 съобщава за пресконференция, на която е потвърдено, че шестима мениджъри на EDF, между които и Клод Артман са били заплашвани от десетина души - главно членове на синдиката UTG.

Според очевидци, служители на EDF са вдигнали стола, върху който е седял Клод Артман и са го преобърнали. Последният е паднал и си е ударил лицето в земята. Докато той е лежал неподвижен известно време, те са го снимали с мобилните си телефони и са му се подигравали. След инцидента той е бил транспортиран от пожарникарите в болницата в Кайен.

На 4 февруари 2008 г. (понеделник) обществеността научава за инцидент в Девесеи (Devecey) в покрайнините на Безансон, където 40 работници са задържали директора на предприятието BRS - Майк Бейкън (Mike Bacon) за повече от 48 часа.

Предприятието BRS, специализирано за производство на части за автомобилната индустрия, е изкупено от компанията „Utilux" през февруари 2007 г. Преди това, то е минало през различни финансови трудности.

Оказва се обаче, че новият собственик разполага с друго подобно предприятие в Словакия. Последният преценява, че стопанисването на завода в Девесеи не е рентабилно и решава да изнесе производството от Франция в Словакия. През февруари 2008 г. се прави опит за тайно преместване на производството, но той е осуетен от работниците. (France 3, 16.04.2009 г. (телевизионен канал), http://bourgogne-franche-comte.france3.fr/info/39207567-fr.php )

Всичко започва на 02 февруари 2008 г. (събота) сутринта, когато един от работниците, отговорни за експедицията, открива случайно, че три словашки камиона се опитват да натоварят заводска продукция и суровини. Вдига тревога и неговите колеги пристигат с автомобили, за да блокират изходите. (France Infos, BRS - Devecey: Lutte contre les licenciements, Solidarité Ouvrière, 04. 08. 2008, http://communisme.wordpress.com/2008/02/04/brs-devecey-lutte-contre-les-licenciements/)

Пристигнали на място, работниците не позволяват на камионите да потеглят за словашкия завод на групата „Utilux" и принуждават три от тях да разтоварят. След това не позволяват на Майк Бейкън да напусне предприятието, изисквайки от него да им изплати януарските заплати, които не са получили. Работниците се страхуват, че ако директорът си тръгне, то никога няма да се върне. (France 3, 16.04.2009 г. (телевизионен канал), http://bourgogne-franche-comte.france3.fr/info/39207567-fr.php)

Майк Бейкън, който впоследствие е задържан от работниците за повече от 48 часа, не скрива от тях намерението си да изнесе завода в Словакия. В петък срещу събота (01 - 02 февруари 2008 г.), много натоварени камиони вече са напуснали пределите на предприятието. Директорът обяснява, че се е надявал, че така ще успее да събере пари за изплащане на заплатите на френските работници. (France Infos, BRS - Devecey: Lutte contre les licenciements, Solidarité Ouvrière, 04. 08. 2008, http://communisme.wordpress.com/2008/02/04/brs-devecey-lutte-contre-les-licenciements/ )

В крайна сметка, на 4 февруари директорът Майк Бейкън отива в търговския съд в Безансон, за да внесе искане за прекратяване на плащанията. По този начин според френското законодателство се започва процедура по ликвидация на предприятието, която е необходима на работниците, за да си получат заплатите.

Той е съпроводен от ескорт от няколко работници, които не го „освобождават", докато съдът не постановява, че предприятието е в състояние на ликвидация, възлагайки му да продължи дейността си до 29 февруари. (France 3, 16.04.2009 г. (телевизионен канал), http://bourgogne-franche-comte.france3.fr/info/39207567-fr.php)

Случаят в Девесеи е особен поне по две причини.

Първата, че това е единственият известен случай, когато самоволното задържане на ръководител на предприятие във Франция е обяснено с опит да се предотврати престъпление.

Втората причина е, че Майк Бейкън е даден на съд, докато и до ден днешен не е известен нито един случай, в който работници задържали самоволно мениджъри или извършили друг акт на „социално насилие" да са били подведени под съдебна отговорност. Една година след инцидента в Девесеи (на 15 април 2009 г.), Майк Бейкън е изправен пред изправителния съд в Безансон и е съден заради опита му да прехвърли тайно предприятието си в Словакия. (Виж в: Radio "Plein Air", (регионално радио), 15.04.2009, http://www.pleinair.net/detail_48_29163-BRS-Devecey-Mike-Bacon-devant-la-justice.html, За процеса срещу директора на BRS, ще стане дума малко по-нататък в хронологически порядък).

На 14 февруари 2008 г. сутринта, в завода „Клебер" в Тул, който е един от заводите за производство на автомобилните гуми „Мишлен", трима от висшите мениджъри са задържани от работниците, които са били недоволни от решението на ръководството за предстоящо затваряне и бъдещо преструктуриране на предприятието.

Ръководството е обявило проекта си за отварянето на нов индустриален център в Тул през 2011 г., който ще трябва да се занимава с преработка на гумени отпадъци, но работниците са се отнесли с огромно недоверие към изявлението на мениджърите. Те не са били сигурни, какво би могло да им бъде предложено от ръководството на „Bibendum" (Bibendum е популярното човече - рекламен образ на компанията „Мишлен"), въпреки направените обещания, че след преустройството ще бъдат открити 900 работни места. (Tensions a l'usine Kleber-de-toul, 15.02. 2008, http://archive.autonews.fr/fr/cmc/scanner/actu/20087/tensions-a-l-usine-kleber-de-toul-_50700.html ) Не помага и оптимистичното съобщение на президента на „Мишлен" - Мишел Ролие, за отчетено годишно увеличение на приходите на предприятието през 2007 г. с 35,3%.

На 12 март 2009 г. (четвъртък) вечерта, изпълнителният директор на „Сони" - Франция, Серж Фуше (Serge Foucher) е задържан от служители на предприятието в Понтонкс-сюр-л'Адур (Pontonx-sur-l'Adour), недоволни от предложените обезщетения поради закриването на завода. Серж Фуше е затворен в залата за събрания в административната сграда на предприятието.

Изпълнителният директор на „Сони" е трябвало да се срещне същият ден с 311 служители на предприятието, в навечерието на затварянето на завода, което е било предвидено за 17 април. Пристигнал, за да се срещне за последен път с 311-те работници, Фуше се сблъсква с гнева на служителите, които блокират входа на завода с клони от дървета, за да не може да се излезе от предприятието.

Според един от представителите на Генералната конфедерация на труда (CGT) Патрик Ашагер (Patrick Hachaguer), Фуше е прекарал нощта на 12-ти срещу 13-ти март 2009 г. в конферентната зала.

„Той беше уведомен от разсилния (портиера), че няма да му позволят да си тръгне, а от своя страна разсилният ни предаде, че изпълнителният директор ще се обърне към органите на реда" - спокойно обяснява Ашагер обстоятелствата около незаконното задържане на Фуше. (Le PDG séquestré ne poursuivra pas ses salariés, Le PDG de Sony France a été relâché par des salariés mécontents après une nuit de séquestration. Les deux parties ont même signé un accord en fin de journée, vendredi, "Le Figaro", 13. 03. 2009, http://www.lefigaro.fr/societes/2009/03/13/04015-20090313ARTFIG00246-le-pdg-de-sony-france-retenu-par-ses-salaries-landais-.php ).

Всъщност, не само Серж Фуше, но и още трима от неговите сътрудници са останали затворени в конферентната зала за цялата нощ, преди да напуснат късно сутринта на 13 март 2009 г. (петък), територията на предприятието, за да участват в помирителното събрание в Дакс (Югозападна Франция), в резултата на което е подписано споразумение между мениджмънта на „Сони" - Франция и работниците. (Signature d'un accord entre direction et salariés de l'usine Sony des Landes, "Le Parisien", 13. 03. 2009, http://www.leparisien.fr/liveafp-economie/signature-d-un-accord-entre-direction-et-salaries-de-l-usine-sony-des-landes-13-03-2009-441592.php).

Серж Фуше е заявил, че нощта е преминала „спокойно", без проява на физическа агресия и че вероятно инцидентът няма да има съдебни последствия.

Затварянето на завода на „Сони", който съществува от 1984 г. и е специализиран в производството на магнитни видео ленти, е обявено през месец декември 2008 г. и е трябва да се извърши на 17 април 2009 г.

(Когато през 1984 г. „Сони" открива завода си, Понтонкс е едно голямо земеделско село с 1600 жители, обградено с гора. Отначало там започват да се монтират видео касети VHS, а в началото на 90-те години - да се произвеждат видео ленти. Съществуването на завода води до увеличаване на населението и то достига до 2500 души, а общината построява детски ясли, кино, център за забавления и т.н. Но появата на DVD-тата довежда производството на видеокасетите до упадък и от началото на 2000 г. работата започва забележимо да намалява, докато се стигна до затварянето на предприятието).

Резултатът от събранието в Дакс е подписването на договор, който предвижда за съкратените работници възможност за предсрочно пенсиониране, но без обезщетение над законния минимум. По думите на Патрик Ашагер, всеки от служителите ще получи по една месечна заплата за всяка прослужена година, както и фиксирана сума от 10 000 евро - не по-малко от 45 000 евро на човек.

Медиите сякаш се отнасят със симпатия към описаният акт на насилие. На 02 април 2009 г., "Le Parisien" коментира:

„Вземането на работодател като заложник даде резултат. Само две седмици, след като беше задържан в завода в Понтонкс-сюр-л'Адур, изпълнителният директор на „Сони" - Серж Фуше, направи жест към работниците си. Той се ангажира да предостави 13 милиона евро, съгласно подписания договор, за преструктуриране (реконверсия) на завода, който трябва да бъде затворен на 17 април". (Le PDG de Sony fait un geste, "Le Parisien", 02. 04. 2009, http://www.leparisien.fr/economie/le-pdg-de-sony-fait-un-geste-02-04-2009-464598.php).

Събранието, на което да се обсъдят два проекта за възстановяване на дейността на предприятието е насрочено за 24 април 2009 г. в префектурата на Ланд (Landes).

Въпреки демонстрираната добра воля на мениджмънта на „Сони" - Франция, над сто работници протестират на 17 април 2009 г. пред сградата на завода, опъвайки гирлянди от снимки на различни протести, организирани от работниците в миналото. По-късно протестиращите се отправят към центъра на Понтонкс-сюр-л'Адур, издигайки лозунга „Сони ни уби! 311 жертви". (Pontonx-sur-l'Adour: Sony c'est fini, "Liberation", 17.04.2009 г. http://www.liberation.fr/economie/0101562606-pontonx-sur-l-adour-sony-c-est-fini ).

Служителите на „Сони" са огорчени, защото по същото време, когато техният завод се затваря, фирмата инвестира в Словакия - страна с по-евтин наемен труд в производството на телевизори с плосък екран.

„Нашата ситуация е по-неприемлива, когато знаем, че работодателят прави нови инвестиции" - казва една от служителките на „Контрол по качеството". Тя допълва: „Трябва да разберете, че хората са толкова отчаяни, че това (вземането на заложник) е единственият начин да бъдат чути". (Espieu Laure, A Pontonx, les salariés de Sony en deuil pour leur dernière journée, "Libération - LibéBordeaux", 18. 04. 2009, http://www.libebordeaux.fr/libe/2009/04/a-pontonx-les-s.html)

След завода на „SONY" идва редът на предприятието на ЗМ в Питивие.

Десетина дни след инцидента в завода на „Сони" в Понтонкс-сюр-л'Адур (Югозападна Франция), френската общественост става свидетел на нова проява на „социално насилие". Работници в Питивие (Pithiviers) (град в северна централна Франция), задържат директора си за повече от 24 часа в една от лабораториите на фармацевтичния завод „3М", поради предвиденото съкращаване на 110 работника от общо 235 работещи там. (Le directeur de l'usine 3M de Pithiviers toujours "en otage", RTL, 25. 03. 2009, http://www.rtl.fr/fiche/4066827/le-directeur-de-l-usine-3m-de-pithiviers-toujours-en-otage.html).

Директорът Luc Rousselet коментира задържането си относително спокойно: „Тези хора са по-зле от мен и затова знаех, че съществува подобен риск, когато дойдох в предприятието". Той е бил заключен от работниците в един офис, след като е дошъл да обсъди със синдикатите плана за компенсациите, свързани с планираните съкращения.

По-късно след обяд, работниците са се срещнали с членове на управителния съвет на „3М", с посредничеството на помощник - префекта на департамента Луаре. Синдикатите излагат няколко искания, основните, от които са увеличаване на размера на обезщетението за съкратените работници и гаранции за работните места на работниците, които остават на работа. Също така, те отправят искане да се заплати на работниците времето, прекарано в стачни действия.

От своя страна, директорът на „3М" отхвърля като неподлежащо на преговори, единствено искането за заплащането на стачкувалите на времето през което не са били на работа.

Работниците започват да задържат работодателите и по улицата. Това се случва на Франсоа Анри Пино от компанията PPR.

На 31 март 2009 г., вестник „Фигаро" съобщава, че Франсоа Анри Пино (François-Henri Pinault), президент на фирмата за дистрибуция и търговия с луксозни стоки PPR (компанията PRP, известна до 18 май 2005 г., като „Pinault-Printemps-Redoute", притежава магазините FNAC и Printemps), който е признат за един от най-големите френски работодатели, е бил блокиран от 50-тина работници на Fnac и Conforama в продължение на около един час в едно такси в Париж. Пино е бил освободен едва след намесата на полицията.

"Това е скандално, комисарят се преструваше, че преговаря с нас", а полицейските сили "се възползваха от това, за да ни налетят и да извадят г-н Пино от деликатната ситуация", заявил Карл Гази (Karl Ghazi), представител на търговската федерация към Общата конфедерация на трудещите се (fédération CGT commerce). (La séquestration des patrons redevient «à la mode»..... , 01/04/2009, Des Nouvelles Du Front, http://dndf.org/?p=3374 ).

Президентът на PPR е бил блокиран между 18 и 18,55 часа и след намесата на полицията автомобилът е продължил по маршрута си. Докато Пино е бил задържан, работниците са скандирали "Пино е мръсен мошеник, кризата си има здрав гръб". Ръководителят на PPR демонстирал самообладание и говорел по телефона си в колата, докато е бил блокиран.

Говорител на PPR от своя страна заявил пред АФП: "Автомобилът на г-н Пино беше малко забавен". Той подчертал, че Пино "е оставил наемните работници да се изразят" и е разрешил тяхна делегация да се изкаже по време на заседанието на европейския комитет на компанията. Синдикални източници са потвърдили казаното от говорителя на PPR що се отнася до допускането на тяхна делегация на срещата на европейския комитет на компанията.

След 19 часа на същия ден, работниците от PPR се опитали да блокират съвсем близката ул. "Конвансион", но били отблъснати от полицията. Те преградили улицата с боклукчийски кофи и разпънали плакат с надпис: "Акционери в PPR: 420 млн. евро, наемни работници във Fnac: 400 съкратени работни места. Не на затварянето на Fnac Bastille в Париж".

Основателно се смята, че станалото е реакция на обявения от компанията план за икономии, който предполага евентуалното съкращаване на работни места. Двете фирми, Fnac и Conforama, които са засегнати от спада на потреблението във Франция заради кризата, са обявили на 18 февруари 2009 г. "планове за икономии", които могат да доведат до премахването на общо 1800 работни места във Франция.

По данни на Общата конфедерация на трудещите се, Европейският комитет на PPR, в който наемните работници от компанията са представени, е гласувал резолюция "срещу преструктурирането и съкращаването на работни места", като е поискано дивидентите, изплатени на акционерите, да се реинвестират в компанията.