News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

На 23 април 2010 г. (петък) наемните работници в Новото дружество за приготвяне на хляб (Société nouvelle de panification - SNP) в Куфульо - департамент Тарн (Couffouleux - Tarn), задържат своя работодател Патрик Дюсу (Patrick Dussoubs). Така те протестират срещу затварянето на завода, предвидено за 30 юни 2010 г., и искат най-малкото да могат да работят нормално до тази дата.

Затварянето на предприятието на SNP в Тарн води до премахването на 53 работни места в Куфульо и на 18 в Ниор - Дьо-Севр (Niort - Deux-Sèvres). Освен това Panalog, друго дружество с девет служители, което се занимава с поддръжката на завода, също е било изправено пред затваряне.

За да защитят поминъка си, наемните работници от SNP, специализирани в хлебарство, промишлено сладкарство и тестени изделия от фино тесто, решават да действат силово. Те задържат директора на завода Патрик Дюсу в сградата на предприятието.

"Ситуацията е напълно блокирана", заявява синдикалният представител на Общата конфедерация на трудещите се (Confédération générale du travail - CGT) - Мохамед Хадж Айса (Mohamed Hadj Aïssa), който се обръща към ръководството на предприятието с искане за конкретна информация, свързана със затварянето на предприятието.

"Задържането на работодателя е нашето единствено и последно средство за натиск, за да бъдем чути. Ние просто искаме да можем да работим до 30 юни. От известно време само половината от персонала работи, другата част трябва да взема отпуски, защото вече няма поръчки", коментира Мохамед Хадж Айса. Според него "производството вече е пренесено другаде. Всичко е било подготвено предварително, сблъскваме се със затваряне преди уреченото време".

Отишъл на място, кметът на Куфульо Пиер Вердие изразява недоволство от похватите, използувани от ръководството на SNP. Той ги определя като "много изнервящ начин на действие".

"Това, което все пак e неприемливо, е, че от началото на конфликта нито един ръководител не е дошъл тук". Събранията за бъдещето на предприятието наистина са били организирани на друго място.

Единственото, което властите успяват да направят е да изпратят полиция в предприятието, за да бъдат предотвратени евентуални ексцеси.

В нощта срещу 01 юли 2010 г., 139-те работници от Jacob Delafon в Брив-ла-Гаярд (Brive-la-Gaillarde) - Корез (Corrèze), известно предприятие - производител на тоалетни и мивки, задържат своите работодатели. Работниците в Jacob Delafon за задържали президента на Kohler France, директора на завода в Брив, както и директора по човешките ресурси и ръководителя на производството.

Това е станало в 1 часа след полунощ и по всеобщо мнение е било реакция на ярост след неуспеха на преговорите относно сумата на обезщетенията, които да бъдат отпуснати на наемните работници при затварянето на завода, предвидено за лятото.

Според синдикален говорител решението за предприемане на силови действия е било взето след 15-часови безплодни преговори с ръководителите на предприятието по въпроса за сумата на така наречените "над-легални премии" - по-високи от законовия минимум обезщетения при затваряне на предприятия. Според синдикатите е ставало дума за суми от порядъка на 4 до 5 хиляди евро на човек.

Затварянето на завода, специализиран в производството на санитарна керамика, е било предвидено за края на август 2010 г. То е щяло да остави без работа 139 наемни работници на постоянен трудов договор и 22 временно заместващи работници.

Според ръководството на предприятието, както и според синдикатите, обстановката е била напрегната, но не се е стигнало до грубо насилие. На мястото на конфликта са пристигнали околийският управител на Брив и представител на Дирекцията по труда, които веднага са започнали  опити да подновят диалога между влезлите в конфронтация страни.

Конфликтът приключва в края на деня на 01 юли 2010 г. Ръководните кадри, които са били задържани предишната нощ от работниците, най-накрая успяват да напуснат завода в Брив-ла-Гаярд, след като е съставен протокол за съгласие.

Медиите леко иронизират префектурата в Корез, която по техните думи "гордо съобщава", че е бил сключен протокол за съгласие и всички са се прибрали у дома. Постигнат е компромис, който удовлетворява всички, включително и по отношение на обезщетението за уволнението на 139-те наемни работници в Jacob Delafon в Брив-ла-Гаярд.

Синдикален източник е съобщил, че в протокола за съгласие е предвидено "над-легално" обезщетение от по 30 хиляди евро на човек.

На 17 февруари 2011 г. (четвъртък) по обяд, работници задържат Ксавие Нарбон (Xavier Narbonne), президент на леярната Messier, в Арюди (Arudy). Детонатор на събитието е солидаризирането на наемните работници с човек от леярната, който е бил заплашен от наказание. Президентът на леярната продължил да работи на компютъра в кабинета си, докато няколко наемни работници спокойно окупирали стаята. Те били твърдо решени да не го оставят да си тръгне, докато не бъдат удовлетворени исканията им.

Конфликтът между наемните работници и ръководителя на предприятието, в което работят 200 души, датира от януари 2011 г. Близо месец, част от персонала на завода всекидневно прекъсва работа за 15 минути, в знак на протест. Прекъсването на работата се извършва по призив на Общата конфедерация на трудещите се (Confédération Générale du Travail - CGT). Според синдиката, 110 души са се включили в тези прекъсвания на работата.

"С тях те настояват за повишаване на заплатата с 60 евро месечно, тъй като от три години насам не е имало никакво увеличение на възнагражденията като цяло" - заявяват от профсъюзите.

Атмосферата са обтяга седмица преди инцидента със задържането на президент на леярната Messier - Ксавие Нарбон, когато един работниците - Кристиан Плужу (Christian Ploujoux), е извикан в дирекцията на предприятието на предварителна среща, преди да бъде санкциониран. Оказва се, че наказанието за направеното провинение би могло да бъде дори уволнение.

"Порицаха го, че е използвал материал на предприятието, за да пусне звуков сигнал по време на прекъсванията на работата", каза Антоан Невадо, представител на Общата конфедерация на трудещите се (Antoine Nevado, délégué CGT).

Срещата във връзка със санкцията, която е трябвало да бъде наложена на Кристиан Плужу, била предвидена за 17 февруари 2011 г. (четвъртък), в 12:30 часа. Тъкмо започнала, когато двайсетина наемни работници обсадили кабинета на президента, за да изразят подкрепата си за Кристиан Плужу. Ксавие Нарбон отказал разговорът да продължи в тяхно присъствие и тогава работниците решили да го затворят в кабинета му до 17 часа.

Нищо не вещаело по-тежки усложнения, но работата взела съвсем друг обрат, когато станал инцидент при стачния пост, разположен при входа на завода.

"Един от акционерите на предприятието пристигна с кола при преградата от горящи гуми, която бяхме сложили", разказва Антоан Невадо. "Това не беше обичайния му автомобил 4 х 4. Колата беше стара. Шофьорът му буквално връхлетя върху пламъците, принуждавайки един работник да отскочи настрани. След това продължи пътя си".

Това действие само е повишило градуса на напрежението и е мотивирало работниците рязко да втвърдят позицията и поведението си.

"Решихме да продължим задържането на г-н Нарбон, докато писмото, с което се известява за наказанието, не бъде анулирано, и докато не получим уверение, че той няма да бъде наказан", посочил представителят на Общата конфедерация на труда. В същото време е била подадена жалба срещу поставянето в опасност на живота на друг човек.

До вечерта ситуацията не се променя. Инспекцията по труда, предложила да посредничи. Протестиращите приемат посредничеството, но не освобождават работодателя. В 21 часа той все още е задържан в кабинета си.

Ксавие Нарбон напуска предприятието към полунощ, след като му прилошало, придружен от група пожарникари.

Според представителя на Общата конфедерация на трудещите се - Антоан Невадо, на Ксавие Нарбон му "прилошало" вечерта, докато бил до тоалетна, и добавя, че работниците се питали "доколко е истинско това прилошаване". На следващия ден (петък) сутринта, работниците все още стачкуват и очакват резултатите от насроченото за през деня събрание в офиса на Инспекцията по труда.