News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

Когато неотдавна беше обявено, че започва публикуването на моето изследване върху така наречения „социален тероризъм", станах свидетел на неочаквана реакция. Читател на НЮЗ.бг избухна, че публикуването на изследването цели да се внушава на публиката, че социалните протести са форма на социален тероризъм. Иначе казано - изследването е поръчано най-вероятно от Делян Пеевски и е насочено срещу протестиращите, срещу ранобудните студенти или срещу Бог знае кого.

Подобна интерпретация е меко казано погрешна. Няма да използвам по-тежки квалификации, защото целта на тези публикации не е да обиждаме читателите или пък да разпъждам четящата аудиторията.

Истината обаче е, някои читатели изобщо не четат текстовете, които коментират. Ако да би чели, щяха да разберат, че става дума за явление, което за сега присъства убедително във Франция и започва да пуска корени в Белгия и в Италия. Става дума за действия, които възникват при безизходни ситуации в предприятия, които се закриват или пък се преместват на друго място, където разходите за труд са по-ниски.

Аз посветих години на изследването на двата подхода в тези случаи.

Първият, това са преговорите между работодатели и работници, респективно - техните профсъюзи, които в преобладаващия брой случаи довеждат до решения, които предотвратяват драстичните съкращения на персонала или затварянето на предприятието.

Вторият подход става факт при липсата на диалог и на преговори. Тогава сме свидетели на отвличане и задържане на работодатели, на заплахи за унищожаване на фабричното оборудване или дори на заплахи за предизвикване на екологични катастрофи.

Всички тези ситуации са много далече от „високите политически дебати", които се водят по нашите жълти павета. Тук става дума просто за борбата на хората за запазване на хляба и на самочувствието им, за което френските (а от известно време и италианските и белгийските работници) са готови на крайно драстични действия.

Тези действия в днешно време се наричат от някои социолози, в това число и от моя милост - социален тероризъм. Тези, които обичат по-меките формулировки ги наричат и „социално насилие".

Така или иначе, започвайки публикуването на поредицата за социалния тероризъм в Европа, ще помоля уважаемите читатели отново да хвърлят един поглед на встъпителните бележки, за да не стават отново куриозни недоразумения и хора с изразителни „никове" да пишат високопарни словоизвержения като коментари.

Разбира се, правя тази публикация, защото не изключвам възможността до някоя и друга година, а може би и по-малко да доживеем да видим прояви на социален тероризъм и в милото ни Отечество.

Окупаторите на „Cellatex" издигат
огнени барикади през месец юли 2000 г.

Раждането на социалния тероризъм - окупацията на „Cellatex" и как сярната киселина стана аргумент в един социален сблъсък
Можем да започнем нашия разказ някъде от лятото на 2000 година, когато намиращата се в икономически възход Франция е изненадана по възможно най-неприятен начин от поредица от остри сблъсъци между работници и работодатели. Естествено, тези схватки не стават в проспериращите предприятия. Те избухват в заплашени от затваряне или от преместване предприятия в депресивните райони в страната.

Както стана дума по-горе, работниците в редица предприятия, над които е надвиснал призракът на затварянето решават да „играят твърдо" и изоставят правилата на доброто поведение. Вместо да се примирят с неизбежното на пръв поглед загубване на работните им места, работниците преминават към окупиране на предприятията и към много крайни заплахи, вариращи от изхвърляне на силно отровни вещества около предприятията до разрушаване на фабрично оборудване по различни зрелищни начини.

Събитията се развиват така, че един от първите случаи на такъв драстичен сблъсък става емблематичен за цялата поредица от актове на насилие, които ще последват след това, при това години наред. Става дума за станалото в завода „Cellatex", намиращ се в планинския район на Ардените.

Конфронтацията в предачната фабрика „Celletex" в Givet в Ардените започва с окупация на предприятието от страна на работниците. Търпението им се изчерпва, поради очакването то да бъде затворено. Точно по това време френските медии буквално са се удавили в самодоволни коментари за вълната на икономическо благополучие, която е заляла Франция. Изнервените до крайност работници, които не могат да разберат защо точно те ще останат безработни по време на силно икономическо оживление, решават да направят нещо драстично, за да стреснат работодателите, собствениците на предприятието и не на последно място - обществото.

Сто петдесет и трима работници окупират предприятието. Те се възползват от факта, че складовата наличност на опасни химически вещества в предприятието би могла да обслужи средно голямо поделение на химически войски и решават да използуват това обстоятелство като оръжие. Те разполагат с 47 тона меден сулфид, 90 тона натриева основа - иначе казано сода каустик и „само" с 56000 литра сярна киселина.

За работниците е ясно, че предприятието не може да бъде спасено, затова те насочват усилията си за спечелване на максимално високо обезщетение за това, че са останали без работа. Те заплашват направо, че ще вдигнат фабриката във въздуха, ако не бъдат изпълнени исканията им за по-голямо обезщетение.

А исканията им са доста солидни - по 150 000 тогавашни френски франка на човек, плюс гаранции, че месечното им възнаграждение ще се изплаща в течение на още две години след затварянето на предприятието. (Leblanc Guy, Occupation de l'usine chimique Cellatex en France, World Socialist Web Site, 21 juillet 2000  http://www.wsws.org/francais/lutouv/2000/juillet00/21juillet00_occfr.shtml ).

Местният префект и властите изобщо не си помислят, че става дума за шега или за блъф. Те започват незабавна подготовка за евакуиране на живеещите в непосредствена близост до фабриката. Експертите, които са повикани спешно на местопроизшествието „успокояват" властите в Ардените, че ако работниците изпълнят заканата си, то изхвърлените в околната среда отровни химикали ще предизвикат катастрофа, която ще затъмни прочутата катастрофа в Севезо. (В следствие от авария в химическо предприятие в италианския град Севезо загиват повече от 1000 души, а населеното място сатва нарицателно за заплахите от подобни бедствия). Сапьорите пък предупреждават, че евентуална експлозия в предприятието би могла да опустоши всичко в радиус от половин километър.

Властите започват евакуацията, а работниците от „Cellatex" се постарават да ги убедят, че не става дума за излишна паника. На 17 юли 2000 г., окупаторите демонстрират своята решимост да предизвикат екологична катастрофа. Без да им мигне окото, те изливат прилично количество сярна киселина в реката, която тече покрай фабриката. (2000: Cellatex chemical plant occupation. (An account of a group of 153 sacked Cellatex chemical workers in France who won a massively improved redundancy struggle, albeit with some misguided tactics) http://libcom.org/history/2000-cellatex-chemical-plant-occupation ).

Сярната киселина се оцветява с индикативно багрило и реката покрай „Cellatex" потича ярко боядисана, като известната река от приказката за Златка златното момиче.

Проблемът престава да е от компетентността на местните власти. Цяла Франция е шокирана, а профсъюзите и политическите партии се втурват да посредничат и да спасяват положението. Първи на полесражението пристига представителят на профсъюза CGT. По време на този конфликт (а и сега) CGT е един от най-мощните профсъюзи във Франция. Политическите анализатори го определят като много близък по възгледи до традиционната социалдемокрация, но синдикатът има корени и в анархо-синдикализма, а Комунистическата партия също се домогва сравнително успешно до влияние и позиции в него.

От CGT изпращат секретаря на техния отраслов текстилен профсъюз - Christian Larose да преговаря на място с разбунтувалите се работници и да посредничи между тях и работодателите. Едновременно с това, CGT отправя настоятелна молба към министъра на заетостта - Martine Aubry да се присъедини към преговорите лично, поради възникналата критична ситуация. Когато пристигат в „Cellatex" обаче, членовете на синдикалната делегация се сблъскват със стена от недоверие и откровена враждебност.

Френските наблюдатели междувременно констатират, че обществената реакция на ставащото се свежда до шок и истинско изумление. Между управляващите възниква дисхармония в оценките и изказванията.

Министърът на вътрешните работи Жан - Пиер Шевенман (Jean-Perre Chevènement), който принадлежи към лявата част на политическия спектър остро осъжда действията на работниците от „Cellatex".

За разлика от него, г-ца Aubry, която ръководи Министерството на заетостта, заявява, че „си струва доведените до отчаяние хора да бъдат чути".

По понятни причини, говорителят на Зелената партия призовава работниците да спрат започнатите действия с токсични химикали. „Зелените" не оспорват справедливостта на протеста на работниците от предачната фабрика в Ардените, но категорично отхвърлят използуването на такива похвати за постигане на целите на протеста. (Les Verts. Cellatex: La justice sociale oui, la pollution non. (Communiqué à la pressed u 18 juillet 2000), http://lesverts.fr/article.php3?id_article=873 ).

Окупаторите очевидно са останали доволни от вдигналия се шум в цялата държава и се съгласяват да започнат нови преговори с работодателите и със собствениците на предприятието. За това спомага и намесата на Министерството на заетостта, която изпраща два свои служители с висок ранг за да посредничат при преговорите.

На 19 юли 2000 г., вечерта в Charleville - Mézières, направо в кабинета на местния префект започва преговорен маратон, който продължава през цялата нощ. На сутринта, преговарящите страни си стискат ръцете за договорка, че са съставили взаимно приемливо проекто-споразумение. На работниците от фабриката „Cellatex" се предлага да приемат да бъдат обезщетени еднократно с по една сума от 80000 франка за всеки, плюс изплащане на 80 процента от месечната им заплата в течение на една пълна година. Освен това, работодателите се съгласяват да изплащат допълнително и по 2500 тогавашни френски франка месечно.

Постигнатото споразумение не успокоява общественото мнение и коментарите заливат френските медии. Оценката за действията на протестиращите работници варира от „грубо изнудване" до мнението на известния френски изследовател на тероризма, социологът Michel Wieviorka, който без всякаква деликатност заявява, че събитията „не са нищо по-различно от терористично изнудване". (Husson Michel, Social terrorism breaks out in closure disputes, European Industrial Relations Observatory on - line, Id: FR0008186F, 28.08.2000, http://www.eurofound.europa.eu/eiro/ , текстът е свален от Интернет на 20 август 2007 г.; Вижте също така: www.reseau-ipam.org/IMG/rtf/Dossier_IPAM_Revoltes_urbaines.rtf ).

Така се ражда и терминът „социален тероризъм".

Човек би се запитал, какво се е случило, за да се стигне до толкова драстична конфронтация и до действия на френски работници, пред които въстанието на лионските тъкачи някак си бледнее. Оказва се, че пътят към ада е бил доста продължителен. (Cellatex, quand l'acid a coulé. Sous la direction de Christian Larose, Préface - Bertrand Thilbaut, Editions Syllepse, Collection: La Present avenir, 2001., стр. 6.).

В самото начало, фабриката „Cellatex" е била поделение на „Rhоne - Poulenc". През 1991 г., предприятието е продадено на нов собственик и това сякаш отключва поредица от нещастия, сякаш фабриката е преследвана от лош късмет. През 1995 г., производствените помещения са наводнени. През 1998 г., пък идва първото излизане на предприятието в несъстоятелност.

Активите на предприятието са купени от една австрийска индустриална група „Glanzstoff", която обаче няма намерение да го развива, а подхожда в духа на „най-добрите традиции на българската приватизация". Австрийската групировка на практика е извършила не точно „враждебно поглъщане", но най-вероятно „враждебно изкупуване на активи". Един от най-големите клиенти на фабриката е поет от друго предприятие на „Glanzstoff". Междувременно една от производствените линии за вискоза е спряна.

С безпогрешния си усет на хора, които дълго са работили във фабриката, работниците усещат, че новите австрийски собственици се опитват просто да разпродадат активите на предприятието. Над фабриката надвисва заплахата от стачка.

Междувременно се случва ново неблагополучие. Водените преговори с компанията „H2O Active" от Германия, която иска да купи „Cellatex" се провалят. Това е тежък удар за всички, които си изкарват хляба във фабриката, защото „H2O Active" е постоянен стратегически клиент на „Cellatex". Години наред, фабриката в Ардените е доставчик на изкуствена коприна за производство на медицински бактерицидни изделия.

„H2O Active" е едноличен световен лидер в производството на анти-бактериални медицински изделия, там отлично познават възможностите на „Cellatex", но сделката не става. Това се оказва фатално за бъдещето на предприятието.

Обстановката става все по-изнервена и се стига до масова истерия. В региона безработицата е неприлично висока за европейска държава - 22 на сто и хората се ужасяват пред перспективата да загубят работните си места. До сблъсъка и окупацията остава само една крачка и тя е направена.

Конфликтът в „Cellatex" завършва, след като работниците получават обезщетение, представляващо по думите на наблюдателите „пакет от компенсации", в който влизат:

Месечно заплащане от 2500 френски франка за всеки работник без изключение, плюс платен отпуск за период от десет месеца, който трябва да бъде използван за обучение и професионална преквалификация. На работниците е гарантирано, че през тези десет месеца ще получават по 65 процента от дотогавашното им трудово възнаграждение.

Тези гаранции са дадени не само от работодателите, но и от префекта на Ардените. Иначе казано, държавата се ангажира с изпълнението на споразумението за обезщетяване на освободените работници от затвореното предприятие.

Нещо повече, според икономическите анализатори, правителството е успяло да осигури изпълнението на компенсационния план, като е убедило индустриалната групировка „Aventis group" да поеме част от финансирането му. Всъщност, оказва се, че зад това име стоят някогашните собственици на „Cellatex" до 1991 г. - „Rhоne - Poulenc".

Продължението следва...