News.bg започна поредица, представяща мащабно изследване на доктора по социология Теодор Дечев, посветено на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда

Продължаваме темата за социалния тероризъм в Европа, най-вече във Франция. Преди да представим нова поредица от инциденти, още един път напомняме, че „социалният тероризъм" е специфично явление, различаващо се качествено от другите форми на терористични актове, с които медиите ни заливат.

То няма нищо общо нито с класическия тероризъм на ИРА, на Червените бригади или на ЕТА, нито пък с безадресния тероризъм, съпътстван обикновено със самоубийството на извършителя, който се практикува вече доста време най-вече от религиозни фанатици - били те мюсюлмани или християни, какъвто беше случаят с атентата, организиран от Тимъти Маквей.

При „социалния тероризъм" заплахата абсолютно доминира над реалното, крайно насилие, от което няма връщане назад. „Социалният тероризъм" се практикува най-вече в случаите на предприятия, за които е ясно, че ще бъдат затворени и работниците се борят най-вече за увеличаване на размера на обезщетенията, които ще им се дадат. Терминът „социален тероризъм" все още не е утвърден в контекста, в който се използува тук - в бъдеще може да бъде изкована и друга терминология. И сега се използуват и други термини - най-вече популярният във Франция: „социално насилие".

Четири дни след инцидента във Воапи и две седмици след конфликта в „Скапа", на 20 април 2009 г. (понеделник) вечерта, работници от предприятието „Молекс" („Molex" - филиал на американска компания за автомобилно оборудване) във Вилемюр-сюр-Тарн (Villemur-sur-Tarn), департамент Горна Гарона (Haute-Garronne) в Средните Пиринеи, задържат ръководството на фирмата. (Les salariés de Molex séquestrent leurs dirigeants, La - Croix, 21. 04. 2009, http://www.la-croix.com/photo2/index.jsp?docId=2371400&rubId=4085 ).

Директорът на „Молекс" във Вилемюр-сюр-Тарн (в департамент Горна Гарона,) е задържан в кабинета си, като му е бил оставен на разположение телефон, от който той се възползвал, за да алармира адвокатите на предприятието и префектурата на Горна Гарона. (La justice les presse : les Molex libèrent leur patron, "Liberation", 22.04.2009, http://www.libetoulouse.fr/2007/2009/04/la-justice-les.html).

Причината за конфликта се корени във взетото през октомври 2008 г. решение от управата на „Молекс", да затвори най-късно до средата на 2009 г. производствения корпус за електрически конектори. Това е означавало съкращаването на повече от 283 работни места.

На 20 април 2009 г. (понеделник) вечерта, работническият комитет решава да задържи двама директори. Това са съсобственикът на „Молекс" Маркус Кериу (Marcus Kerriou) и директорката по човешките ресурси Колин Колбо (Coline Colboc). Те са задържани като заложници през цялата нощ, за да бъде принуден концернът да отмени изнасянето на производството към други заводи, за което работниците са смятали, че имат основателни съмнения. Да си отиде е пуснат само директорът на завода Филип Форт (Philippe Fort).

Маркус Кириу, задържан в кабинета си от 17,30 часа, е бил в компанията на своята колежка и на един съдебен пристав, извикан, за да констатира възникналата ситуация в предприятието. Задържаните са прекарали нощта под наблюдението на десетина работници в сградата и на 50-тина около нея. Двамата директори са проявили готовност да подновят диалога във вторник сутринта, „но нямало да преговарят в тези условия". (Les salariés de Molex séquestrent leurs dirigeants, La - Croix, 21. 04. 2009, http://www.la-croix.com/photo2/index.jsp?docId=2371400&rubId=4085 ).

Според вестник „Либерасион" Маркус Кириу е освободен след 15 часово задържане от секретаря на работническия комитет Дьони Париз, за да се яви два часа по-късно в съда в Тулуза. (Всъщност, тук вестник „Либерасион" греши - проста аритметична сметка показва, че задържането е продължило около 24 часа. Същото съобщава и вестник „Фигаро"). В 19,40 ч. на 21 април 2009 г. (вторник), съсобственикът Маркус Кериу и директорката по човешките ресурси напускат завода под виковете и дюдюканията на голяма част от неговите 286 стачкуващи работници. (La justice les presse : les Molex libèrent leur patron, "Liberation", 22.04.2009, http://www.libetoulouse.fr/2007/2009/04/la-justice-les.html).

Синдикалистът Пиер Белегард (Pierre Bellegarde)  се явява с делегация от стачкуващи работници в префектурата, за да обясни драматичната случка н индустриалното предприятие: ръководството на американската групировка обявило затварянето на "Молекс" във Вилемюр с мотив „свиване на пазара".

През това време, групировката задържа в Холандия складовия запас на компоненти за автомобилни съединители, произвеждани в Горна Гарона (създавайки склад при холандския подизпълнител „Power and Signal") и изпраща копия от калъпите им в Небраска, за да бъдат използвани отново.

Стачниците от Вилемюр приемат това като „грабеж", защото тези компоненти са разработени от европейски автомобилни конструктури. Работниците са отправили молба към префекта, да съдейства за връщането на тези кълъпи и за прехвърлянето във Вилемюр на задържаните наличности в холандските складове. Във връзка с твърдението си, че продукцията на предприятието се изнася в Холандия, работниците поставят искане за обезщетение в размер на 100 милиона евро. (Les salariés de Molex séquestrent leurs dirigeants, La - Croix, 21. 04. 2009, http://www.la-croix.com/photo2/index.jsp?docId=2371400&rubId=4085).

От събитията във Вилемюр-сюр-Тарн (Villemur-sur-Tarn) не закъсняват да се възползуват от крайната левица. На 23 април 2009 г. (четвъртък), пред работниците от „Молекс", които вече са получили значителна известност със задържането на своите директори, говори Оливие Безансон (от „Нова антикапиталистическа партия").

Той критикува „речника на социалната война" на правителството и призовава „за национален поход към Париж през месец май (на 2009 г. бел. авт.) на всички съкратени работници". Действията им според него са законни, защото те са били „заплашени от политиката на предприемачите". (La violence, ultime stade des rapports sociaux?, Les Echos, 01. 05. 2009, http://archives.lesechos.fr/archives/2009/Enjeux/257-3-ENJ.htm?texte=Molex).

Вестник „Les Echos" констатира, че през няколкото седмици преди конфликта в „Молекс", представители на крайната левица са посетили и „борещите се работници" (според терминологията на Новата антикапиталистическа партия) в заводите „Фюлман Ексид" (Fulmen Exide) в Оксер, както и работниците от „Тойота" в Валансиен.

Вестникът отбелязва, че посещенията на политици от левицата в различни предприятия се извършват и от представители на „Работническа борба", на Френската комунистическа партия, но много рядко от представители на Социалистическата партия.

На 26 април 2009 г. (неделя), около четиридесет наемни работници задържат директора на книжарницата „Grand Cercle" в търговския център "Ар-дьо-вивр" (Art-de-Vivre) в Ерани-сюр-Оаз (Eragny-sur-Oise) в кабинета му, защото не им разрешава да отворят незаконно магазина. Както в неделя, 19 април 2009 г., работниците са дошли да работят безвъзмездно, за да защитят своя магазин, който поради едно решение на правосъдието не трябва да работи в неделя.

След като са вървели ръка за ръка в продължение на една година, борейки се книжарницата да може да работи в неделя, наемните работници от „Grand Cercle" и техният работодател Ерик Вотрен (Erik Vautrin) влизат в противоречие. Работниците искат да продължат да отварят книжарницата, въпреки осъдителното съдебно решение. Предишната неделя те са успели да отворят магазина, въпреки, че на 15 април 2009 г. книжарницата е била осъдена да затваря в неделя, въпреки желанието на работниците да работят в почивния ден.(Eragny : le patron du Grand Cercle retenu par des salariés qui veulent travailler le dimanche, 26/04/2009, 21:16, AFP, http://www.vonews.fr/article_6215). Работодателят обаче не желае повече усложнения с правосъдието и инспекторите по труда.

Според Агенция „Франс прес" (AFP), задържането е продължило осем часа. Пред журналистите, работещите в книжарницата са обяснили, че "реализират 23 на сто от оборота на книжарницата в неделя, така че, ако не направим нещо, може да има социален план". Иначе казано, книжарите са настояли да им се разреши да работят в неделя, защото тогава правят най-добрия си оборот през седмицата. Поради законови забрани, те не могат да работят в неделя и са прибегнали до задържането на работодателя като последно и отчаяно средство да постигнат своето.

Общата конфедерация на труда "Работническа сила" (Confédération Générale du Travail "Force Ouvrière" - FO) междувременно е започнала съдебна процедура срещу отварянето на книжарницата в неделя.

Директорът на книжарницата „Grand Cercle" е заявил, че няма намерение да подава жалба срещу работниците си. Той е окачествил задържането си като "действие без насилие". Всички са съгласни: "Не е имало задържане...".

"Не исках да отварят магазина, както миналата неделя. Заплаших ги, че ще спра тока, те ми попречиха да стигна до електромера и ми показаха, че не e време да се противопоставям. Полицията дойде, за да констатира фактите...", разказва работодателят Ерик Вотрен (Erik Vautrin), който все пак успял "да отиде до предприятието и да се върне".(Le coup de force des salariés du Grand Cercle. Les employés de la librairie du Grand Cercle, condamnée à fermer le dimanche, ont ouvert malgré l'opposition de leur directeur. Ils réfléchissent à une nouvelle action pour dimanche, 28/04/2009, Le Parisien, http://www.leparisien.fr/val-d-oise-95/le-coup-de-force-des-salaries-du-grand-cercle-28-04-2009-494731.php). Той почувствал "решимостта" на своя екип да отвори.

Самите работници не се крият: "С този силов жест искаме да запазим работните си места".

Работодателят Ерик Вотрен, който обикновено отсъствал в неделя, този ден бил на входа на книжарницата „Grand Cercle" към 9.45 часа.

"Те имаха нареждане да затворят, но аз усещах, че подготвят нещо, затова дойдох", обяснява той. На следващия ден след този епизод, работодателят заявява, че възнамерява да уреди разногласията си с работниците чрез диалог.

"Не искам да влизам в конфликт с тях", твърди той. „В продължение на една година те приемаха битката ми да работим в неделя и фактът, че днес има решение на правосъдието, което искам да спазя. Те преживяват това като предателство, но аз съм твърдо решен".

От своя страна, наемните работници изтъкват, че има "1100 подписа, събрани  в неделя, в петиция "за" отваряне в неделя". До вторник (28 април 2009 г.) нищо не е било уредено около куриозния спор. Колективът обмислял друго протестно действие за следващата неделя (03 май 2009 г.), докато работодателят признал, че е "объркан и не знае какво да прави".

Много фирми във Вал-д'Оаз (Val-d'Oise), в това число и книжарницата „Grand Cercle", са били принудени да престанат да работят в неделя, след протекла съдебна процедура, предприета от синдикалната конфедерация "Работническа сила" ("Force Ouvrière" - FO), за да бъде спазена неделната почивка.

Случаят естествено предизвиква медиен интерес. На въпрос на „Europe 1" за неделния труд, министърът на труда Брис Ортeфе (Brice Hortefeux) заявява: "в близките седмици ще бъде направено предложение за нов закон за труда в неделя", който да се обсъди в парламента в тримесечен срок.(Eragny : le patron du Grand Cercle retenu par des salariés qui veulent travailler le dimanche, 26/04/2009, 21:16, AFP, http://www.vonews.fr/article_6215).

На 05 октомври 2009г. (понеделник) след обяд, директорът на завода на „Rohm and Hass" в Семоа - департамент Лоаре (Semoy dans le Loiret), който принадлежи на американската индустриална химическа група „Dow Chemical", е задържан от своите наемни работници. Те протестират срещу затварянето на завода, което е предвидено за 2010 г. Според работниците заводът е "рентабилен" и няма икономическа логика в затварянето му. По тази причина, те искат "премия за нанесени щети".(Nouveau cas de séquestration de patron, La Tribune.fr, 06/10/2009, 09:44, http://www.latribune.fr/actualites/economie/france/20091006trib000430221/nouveau-cas-de-sequestration-de-patron.html).

"Ние сме в стачка, заводът е затворен. Директорът може да излезе от кабинета си, да отиде, където иска, но не може да напуска завода", заявява същия ден пред АФП (AFP - Agence France Presse) Мартин Филипини (Martine Filippini), секретар на синдикалния комитет в предприятието.

Наемните работници протестират срещу затварянето на завода, "още повече, че експертите доказаха, че той е рентабилен", обяснява Мартин Филипини. Те искат също "специална премия за нанесени щети", защото групата, която преструктурира дейността си във Франция, е предвидила съкрлащаване на работни места в няколко от своите заводи, но само този в Семоа ще бъде закрит.

"Двайсетина работника останаха на място през цялата нощ. Всичко премина спокойно. Други работници дойдоха сутринта да поемат щафетата", посочва пред АФП Кристиан Ерпен, синдикален представител на Френската демократическа конфедерация на труда (Christian Herpin, délégué syndical CFDT) на следващия ден.

Наемните работници са поискали по "100 хил. евро на човек" и са дали срок на своя директор да обяви отговора си до понеделник следобяд. Те не са получили отговор на искането си. Американската група „Dow Chemical" е съобщила, че е готова да се срещне с наемните работници на следващия ден - вторник, следобяд в Париж, но работниците са поискали преговорите да се състоят в завода в Семоа.

Заводът използва труда на 97 души и произвежда специални залепващи материали за автомобили и за опаковки. Неговото затваряне е било предвидено за края на 2010 г. Още през лятото на 2009 г., наемните работници са блокирали завода в продължение на 12 дни, за да протестират срещу неговото затваряне и с искане за по-добър социален план. Ръководството е решило да предложи на десетина души, които заемат административни постове, преназначаване в Париж. Останалите наемни работници са били предвидени за уволняване.