Некадърните превратаджии от турската армия сами оказаха огромна услуга на Ердоган, в опита му да установи еднолична диктатура в югоизточната ни съседка. Независимо дали са действали по негово желание, или под тайното му наблюдение, те така му развързаха ръцете, че оттук-нататък той ще се разправи с всички открити и потенциални противници, установявайки еднолична диктатура.

В Република Турция предстоят репресии, от рода на сталинските през 1937-39 г. Реджеб Паша иска да стане нещо средно между султан и Сталин, а изгнаникът Фетхуллах Гюлен ще играе ролята на Троцки. Може и да завърши като него, ако се намери някой нов Рамон Меркадер (убиецът на Троцки).

Фетхуллах Гюлен засега не се примирява с поражението и се готви за решително контранастъпление. Междувременно, действа много грамотно юридически – официално осъжда превратаджиите и така не дава никаква възможност на американското правосъдие за екстрадиция. От друга страна, продължава с опитите да печели привърженици сред тюрките в бившия СССР – аз лично съм свидетел, как на всеки един конгрес, или конференция в МГУ, на които съм присъствал, на столовете на делегатите има оставени негови текстове на чист руски език, интересно написани.

Имайки предвид, че в САЩ, както и във всяка една западна страна, процедурите по екстрадиция са достатъчно сложни, можем да очакваме Гюлен да остане там в обозримото бъдеще. Най-много да му бъдат наложени някои ограничителни мерки.

Това означава, че на Ердоган ще му бъде още по-лесно да се справи с вътрешните си противници. Защото, например Абдуллах Йоджалан сега му създава много повече главоболия, отколкото когато управляваше ПКК от съседните Сирия и Ирак. Разбира се, ако се намери турският Меркадер, въпросът ще се реши оптимално за кандидата за падишах. Но самият Гюлен е сериозно болен и може да си отиде и без чужда помощ.

Случилото се само на пръв поглед е връщане на Турция във втората половина на ХХ век. Тогава армията беше всесилна и винаги можеше да свали неудобния президент, или министър-председател. И дори да го екзекутира, както постъпи с Аднан Мендерес.

След чистките, свързани с делото Ергенекон, турските военни са лишени от своя генералитет. И не могат, нито да се справят с външен, или вътрешен враг /ПКК/, нито да организират успешен преврат, по примера на предшествениците си. Ердоган го знае много добре. Затова, първо организира Ергенекон, за да обезглави армията. После натъкми и този пишман-преврат, за да се справи с оцелелите си противници в нея, както и най-вече със съдебната система. На път е да успее 100%. Въпрос на дни.

В такъв случай, на югоизток ще имаме съсед с нарастваща конфликтогенност вътре в страната, която ще избива в изкуствени конфликти с всички съседи, за да се мотивират по-нататъшните репресии.

Все още е трудно да се каже как ще се отразят те на турската икономика и най-вече на туризма. Със сигурност обаче ще прогонят от страната много хора, които имат алтернатива. Например, тези български турци, които са запазили нашите паспорти и не са загубили европейската си идентичност, ще поискат да се върнат. И ще увеличат икономическите проблеми и социалното напрежение у нас. Да не говорим, че ще взривят и демографския ни баланс.

Ако към тях се присъединят и пребиваващите на турска територия сирийски и иракски бежанци, катастрофата става неизбежна. Тогава нашите граничари ще трябва да последват подвига на Вълкан Хамбарлиев, а той официално да бъде обявен за герой и пример за подражание. Иначе българите бързо ще станем малцинство в държавата си.

Между другото, у нас май никой не забелязва, че от вчера насам турският президент се появява с карирана риза, вместо с бяла с вратовръзка. Тоест, вече и на външен вид се опитва да изглежда силно вярващ мюсюлманин и да се облича както например иранските политици и държавници – там вратовръзката символизира разпятието.

Умереният ислямизъм на Ердоган ще катализира и радикалните ислямисти сред помаците и циганите. Тоест, очакват ни по-сериозни проблеми в циганския квартал в Пазарджик, в Родопите и в Долината Чеч.

Тук изходът изглежда един – Бойко Борисов и Цветан Цветанов бързо да забравят какво не можаха да поделят с Алексей Петров и да го възстановят на старата длъжност (или дори на по-висока). Защото никой друг не може да се справи с настъплението на радикалния ислям и неговите емисари сред мюсюлманските малцинства в България. Този ход ще допринесе и за успеха на кандидат-президентската кампания на ГЕРБ.

Нашата страна еднозначно има най-добри отношения с Турция сред всички нейни съседни държави (изключваме, разбира се, Азербайджан). Дори разцеплението на ДПС и несъстоялата се все още поява на ДОСТ не им се отразиха много.

Няма турски съсед обаче, с който да не предстои увеличаване на политическото и военното напрежение след случилото се. Турция ще бъде притискана от световната общност, с цел обуздаване на амбициите на Ердоган и нарастващата пасионарност (по Лев Николаевич Гумильов) на турската нация. Вътрешните конфликти и външната изолация на Анкара ще нарастват.

Последните събития в Анкара вече рефлектираха в съседна Армения. Дни преди опита за преврат, министър-председателят Биналли Йълдъръм направи провокационно изказване (вероятно част от сценария) за бъдеща ос Русия-Турция-Азърбайджан. За всеки здравомислещ аналитик е напълно ясно, че турският премиер много силно преувеличава резултатите от телефонния разговор Путин-Ердоган. Фактът, че не се е случило нищо особено беше потвърден и от министър-председателя Дмитрий Медведев, и от министъра на селското стопанство Александър Ткачов. И двамата ясно дадоха да се разбере, че е твърде рано да се говори за падане на санкциите.

На въдицата обаче се хванаха някои дейци на прозападната арменска опозиция и ветерани от войната за Нагорни Карабах, конкретно от отряда Сасна Дзрер. Те свързаха изказването на Биналли Йълдъръм и нескопосания опит за преврат с ширещите се в Ереван слухове, че президентът Серж Саркисян е обещал на Путин териториални отстъпки в Нагорни Карабах срещу официалното му признаване, от страна на Азербайджан. Въпреки, че и за слепия е ясно, че нито той, нито който и да е арменски президент не може да остане на власт, ако допусне такъв компромис. Най-малкото това може да се очаква от главнокомандващия карабахската арменска армия по време на войната през 1990-1994 Серж Саркисян. И той го потвърди в Степанакерт, по време на посещението си там, което беше принуден да прекъсне, заради атаката срещу полицейския участък в Еребуни.

Привържениците на арестувания през месец юни радикален опозиционер командир на Сасна Дзрер) Жираир Сефилян искат неговото освобождаване и оставката на президента. Без да мислят, че страната е във война и след като убиха полицай и раниха неколцина други, нито те самите, или лидерът им ще излязат на свобода, нито президентът ще напусне поста си. Напротив и Серж Саркисян, подобно на Ердоган, вече е с развързани ръце да затяга болтовете. Страната е във война и компромиси с въоръжени терористи не са възможни. Дори да са от отряда Сасна Дзрер, или от Предпарламента – обществената организация, оглавявана от същия Жираир Сефилян и събрала видни и авторитетни арменски интелектуалци.

Точно преди 3 години привържениците на Жираир Сефилян и активисти на Предпарламента почти провалиха лекция на руския политолог Игор Панарин в Института за ОДКБ в Ереван, задавайки му остри въпроси, на които той не можа да отговори. После ме поканиха в офиса на организацията, където водихме дълъг и съдържателен разговор. Направиха ми впечатление на мъдри, мислещи, умерени млади хора. Затова съм изненадан от случилото се. И смятам че това е работа единствено на ветераните от Сасна Дзрер, а не на привържениците на Жираир Сефилян от Предпарламента. Което не означава, че сега няма да излязат и те виновни.