Млади „академици" нищят актуални социални явления

Млади учени от областта на социалните науки представиха резултати от свои изследвания, посветени на темата „Социалните науки в подкрепа на практиката".

В Дома на учения към БАН те изтъкнаха, че чрез тези изследвания и чрез представянето им имат възможност да обменят свои възгледи и позиции, да информират публично за своите постижения и анализи, които да подпомогнат социалните практики в страната.

Участници в изследването са докторанти и млади учени от Департамента по психология от Института за изследване на населението и човека при БАН, от Института по психология към МВР и СУ.

Една от представените теми беше за активността на българите в социалната мрежа. Младите учени изложиха резултати от изследване, проведено сред около 120 души, за това дали българинът злоупотребява със социалните мрежи. Като злоупотреба учените приемат ситуацията, при която човек престава да се интересува от други неща.

„Най-страшното е, когато човекът няма желание за други неща - за жив контакт с другите, за развиване на дейност", изтъкнаха младите учени психолози. Те правят извода, че пристрастяването към социалната мрежа може да се сравни със зависимостта към алкохола, хазарта, наркотиците. По думите им използването на социалната мрежа има позитивен елемент, като създава приятелски контакти. Но има и негативен ефект, тъй като общуването в социалните мрежи не може да замени контакта „лице в лице".

Учените посочиха, че при младите виртуалният свят е неделим от реалния. Младите са нет поколение - става въпрос за млади хора, които са много по-концентрирани върху нещата, които правят. Те са друга категория и при тях понятието зависимост трябва да се дефинира специално. Затова изследването е проведено сред възрастовата група между 30 и 50 години в първите два месеца на тази година. Общият извод както положителен, така и отрицателен е, че виртуалните технологии са неизменна част от нашето ежедневие. Изследването е част от по-голям проект, но изнесените данни не са представителни, тъй като извадката е малка.

Изследването констатира, че при групата между 30 и 50 години продължителността на престой във Фейсбук е средно 2,30 часа на ден. Прави впечатление, че онези, които прекарват най-много във Фейсбук са хора, които се опитват да са значими. Търсят обратна връзка. Установява се също, че за тях това е предпочитана форма на комуникация, защото едновременно може да се прави и друго.

Извод от проучването е, че се търси количество на контактите, а не качество.

Работният екип от учени, провел изследването обособява 6 групи при хората, ползващи Фейсбук в посочената възрастова група.

Първата е групата на консервативните потребители. Тяхната цел на общуването в мрежата е възстановявне на стари контакти и поддържане на контактите, които имат в момента. Тази група не търси нови контакти.

Втората е групата на пасивните. Те са ангажирани с това да разглеждат чужди профили. Така правят социално сравнение за това къде се намират в социалната действителност.

Трета е групата на екстравертите експериментатори. Те са най-отворени към нови контакти и са много активни онлайн. Използват всички приложения на Фейсбук.

Четвъртата група е групата на професионалистите. Това са журналисти, политици, известни личности, които са ангажирани да си правят реклама. Техният профил постоянно се обновява и се поддържа от специалисти. Те имат много социални контакти с цел набиране на публика и почитатели.

Петата е групата на фалшивите потребители. Те поддържат по един или няколко фалшиви профила. Целта им е да манипулират и тормозят други потребители. Извършват така наречен кибертормоз.

Шеста е групата на креативните потребители. Те влагат творчески елемент на общуването си в мрежата. Те са концентрирани върху това да направят добро впечатление и се стремят да получат признание.

Според първоначалните данни от изследването може да се каже, че по-малко от 10 % от групата от 30 до 50 години не ползват Фейсбук.

Сред най-разпространените форми на тормоз в киберпространството са организиране на фалшив купон; контрол над бивше или настоящо гадже; контрол над съпруга или съпруг; контрол над децата. Има много родители, които се регистрират с фалшив профил, за да следят какво правят децата им, с кого контактуват. Оказва се, че това е една добра форма за контрол.

Изследването е качествено, а не количествено и не може да представи точни статистически данни коя от посочените по-горе групи е най-голяма. Част от потребителите имат над 1000 контакта.

Търсенето на партньор също е една от мотивациите за използване на Фейсбук, изтъкват психолозите.

Изследователката Елица Димитрова представи резултати от изследването си „Психо-социални детерминанти на решенията за раждане на първо и второ дете сред жените в България". Тя посочи, че проблемът за раждаемостта е силно зависим от психо-социалните условия и в България се наблюдава промяна в модела на репродуктивните ценности.

Акцентира се върху качествения капитал при отглеждането на децата. Също така у нас е голямо влиянието на мъжа върху репродуктивните процеси и решенията в много случаи се взимат от него. Според нея жените, които отлагат родителство, са склонни да ревизират своите репродуктивни планове във времето и с напредване на възрастта могат да изберат бездетния модел. Относно планирането на първо раждане високообразованите жени са по-склонни да планират първо раждане.

Материалният статус е основна детерминанта и по отношение на второто раждане се забелязва отлагане или отказ заради страх, по-висок риск от нестабилно материално положение, усещане за несигурност на пазара на труда. Общият извод е, че жените, които се стремят към кариера, трудно предприемат второ раждане. В България второто дете е все по-рядко срещано сред високообразованите жени.

Младият изследовател от Института по психология към МВР Любка Христова се спря на изводите от проведеното от нея изследване за социално-психологическите характеристики на извършителите на грабеж с убийство на възрастни хора.

Тя посочи, че в последните години се забелязва тенденция на увеличаване на тези престъпления. Извършителите на такива престъпления са млади хора с липса на чувство за перспектива, които не могат да контролират състоянието си и жертвата и действат интуитивно. Стига се до патологична проява на агресията.

Парадоксално е, че един нападател, който е млад и силен човек, използва брутални методи, за да сломи възрастна жена, дори когато тя спи. Изследването констатира, че такива престъпления се извършват повече в малките градове и населени места.