В периода между 5-и и 7-и клас учениците започват се сблъскват с първите трудности в образователната система - с различни учители по различни предмети. В периода между 5 и 7 клас индивидуалната грижа изчезва, количеството материал надхвърля възможностите на учениците и родителят изпитва все по-голяма невъзможност да заместват ролята на училището у дома. Данните представи народният представител от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова по време на кръгла маса в Народното събрание на тема "Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус".
Тя посочи още, че българският родител очаква към 5-6 клас да не участва денонощно в учебния процес. Близо 60% от родителите плащат частни уроци, за да повишат образователното ниво на децата си, а останалите плащат частни уроци, за да могат децата им да се справят с материала в училището. В 5 и 7 клас има драстичен спад в езиковите и математическите умения на учениците.
В резултат на това Белобрадова зададе редица въпроси към Министерство на образованието и науката (МОН), които също присъстват на дискусията. Все повече родителите искат децата им да учат математика. Какво се случва с децата, които не успяват да влязат в желаната от тях гимназия, ако са били на една задача разстояние от това? Как трябва да се обърне внимание на това, че родителите инвестират усилия, но как е възможно тези усилия да бъдат възнаградени с по-фокусирано изучаване на предмета, който се отдава на учениците? Как така се случва, че с еднакъв бой часове по математика едни ученици постигат определени успехи, а други не постигат?
Какво споделят родителите на ученици между 5-и и 7-и клас? Според родителите материалът в 5-и клас е труден заради новите предмети и учители, 6-и клас отива в абсолютното нищо и в 7-и клас идва главоблъсканицата с частните уроци.
Елисавета Белобрадова заяви още, че обучението на учениците между 5-и и 7-и клас отразява всички положителни и отрицателни страни на образованието. В този втори период след 1-4 клас започваме да забелязваме как е интегрирано не просто образованието, а каква е ролята на семейството в образованието и как обществото функционира. Идеята на кръглата маса е да се изкажат притеснения и предложенията за промени на бюджетните програми в МОН, обясни тя.
Белобрадова представи информация и данни за четвъртокласниците от международното изследване PISA. Резултатите на четвъртокласниците могат да бъдат определени като високи. Над 75% от учениците се справят с творческите задача по матурата и се справят много добре с учебния материал по БЕЛ и по математика. 49% от учениците показват висок напредък на международно ниво. Българският четвъртокласни демонстрира по-високи резултати по математика и по природните науки, отчете Белобрадова.
Най-основополагащ фактор, който разделя учениците по отношение на четене с разбиране и образование, са финансовите възможности на семейството. Фокусът върху предучилищното образование, трябва да бъде засилен. 42% от българските четвъртокласници не са имали добра училищна готовност при постъпването си в 1 клас.
Друг проблем освен невъзможността на родителите да осигурят и подготвят децата си за началното образование, е и ежедневното пътуване до и от училището. 167 000 ученици пътуват ежедневно, за да посещават училище и детска градина.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че учениците имат проблем с математиката и природните науки. МОН няма да си заравя главата и да отрича, че има проблем с математиката и природните науки. Учениците продължават да изповядват културата на изучаване, а българската образователна система е прекалено амбициозна и се товари с нови предмети, коментира министърът.
Друг проблем, е проблемът с липсата на концентрация сред учениците. Ползването на телефони силно се увеличава след 3-4 клас.
Това, което може да направи МОН е да направи нови учебни програми чрез разширено изучаване на чужд език и математика. Ако не се освободи пространство и не се направи количествена промяна, няма да може да се направи качествена програма в областта на образованието. Това, което може да се направи, е да се увеличат часовете по математика и да се промени начинът на преподаване. Учебните програми трябва да бъдат насочени до децата със средни или под средни когнитивни способности и всяка една програма да има възможност за формиране на нови умения, отколкото със знания, обясни просветният министър. МОН е готово да се мисли за нов терен и нова училищна сграда за разширяване на Софийската математическа гимназия, или нова математическа сграда. София е най-зле с материалната база с училищата, посочи Красимир Вълчев.
Ивайло Ушагелов, директор на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов", сподели, че учителите нямат достатъчно часове за упражнения. Той настоя за промяна в учебните програми и работа с учителите, които да бъдат подпомогнати и извадени от така наречения праволинеен стереотип, с който преподават през годините.