Тотална промяна при обучението на бъдещите учители във висшите училища бе акцентът в националната конференция "Перспективи и предизвикателства пред педагогическото образование през 21 век", провеждаща се в София.
На конференцията присъстваха министърът на образованието Красимир Вълчев, председателят на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова, Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, директори и учители от цялата страна.
Темата бе поставена от Милена Дамянова, която отбеляза, че за българските учители не може да се говори само по празници и когато има проблем, тъй като обществото изисква отговор защо образованието изостава от поколенията.
"Учениците имат умения на 21 век, но в същото време продължаваме да дебатираме за разликите в поколенията между ученици и учители. Родителите смятат, че само ако детето е затрупано с домашни, тогава учителят си е свършил работата. Но учебникът вече не е единственият източник на информация. Старите правила са променени, но де юре, а де факто не се вижда промяната", каза Милена Дамянова.
По думите й основният проблем е, че образователната система е консервативна: "Но тя започна да ни дърпа надолу и започва да ни отдалечава от съвременния свят."
Председателят на образователната комисия посочи, че другите държави вече са приели да започнат реформите и България иска да следва техните модели.
"Ако час по-скоро не намерим начин да стимулираме най-добрите студенти да стават учители, няма как да говорим за ученици с адекватно образование. Трябва да е ясно, че учителите имат повече свобода и могат да избират правилата, с които да работят. Новият вид учител трябва да има обучение в университета и квалификации, чрез които да предадат новите знания и умения в класната стая", каза още експертът.
Тя извади пример от учебна програма по специалност "Педагогика" в университет, който не назова, за да докаже, че бъдещите учители се обучават по остарели правила със стари дисциплини - история на педагогиката е задължителен предмет, а новите модерни дисциплини са избираеми в обучението.
"Никъде не виждам приобщаващо образование, всички са в избираемия блок. Това е съществената промяна, върху която трябва да се съсредоточим - имаме изисквания към учителите, но дали в университета успяваме да ги подготвим за 21 век. Няма секунда време за губене и трябва да се работи усилено за промяна на мисленето и нагласите", категорична бе Дамянова.
Министърът на образованието Красимир Вълчев се съгласи напълно с казаното и посочи, че МОН води от 3 месеца разговори с факултетите, които преподават учителската професия и е ясно, че трябва да се промени системата.
Той посочи, че има 5-6 ключови елемента - методи, учебни програми, организация на дейности, мотивирани и добре подготвени учители, какво и как се учи във висшите учители.
"Променя се времето и важното се променя, а образователната система не се е променила последните 70-80 години. Класно-урочната система няма да променим, но фокусът трябва да се промени. Може да се инатим, но не можем по същия начин - различно е поколението и то възприема света по различен начин - обучението да е интересно и да е необходимост, а не самоцел. Образованието вече няма да е билет за една професия", каза министърът.
По думите му учебните планове в някои университети са направени, така че да има хорариум за преподавателя до пенсия, както и да се поддържат губещи магистърски програми, за да изкара някой до пенсия.
"Това е обучение на статуквото, а не на промяната", каза Вълчев и посочи, че се готви националната програма за висшите училища, които предвиждат мрежи, общи дипломи, общи преподаватели, споделени ресурси и повече млади преподаватели във висшите училища.
Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, подкрепи тезата на официалните институции и каза, че няма как да има промяна в преподаването към учениците, ако няма пълен рестарт на обучението на бъдещите учители във висшите училища.
Тя обаче защити българския учител и каза, че надграждащата квалификация е най-добрата в България, а българското образование е най-доброто на Балканите.