Националният исторически музей (НИМ) показва живота през късната античност. Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея могат да бъдат видяни изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 - 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин - изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица), с името на император Лициний (308 - 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики.

Във витрините са представени - полуостров Хрисосотира и полуостров Акра, край Черноморец, крепостите Калята край Якоруда, Букелон, край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатят експозицията на музея.

Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея. Възстановката, с оригинални бронзови елементи, с посребряване, на римски военен колан от края на IV, началото на V в., от региона на с. Рибново, е също изключителна находка.

Снимка 579930

Източник: НИМ

Експозицията "Българските земи през Късната античност" може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей.

През Късната античност в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия, изграждането на нови култови средища. Същевременно епохата е белязана с пагубни явления свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари.

Снимка 579931

Източник: НИМ