Ако икономиката расте със същия темп и пазарът на труда е в същото състояние, така или иначе доходите ще се вдигат. Дори и да не се вдигне минималната заплата и осигурителните прагове, при това положение те най-вероятно ще се повишат, коментира икономистът Лъчезар Богданов по темата за бюджета за 2019 година и алтернативата, предложена от Института за пазарна икономика.
"Това с антицикличността и процикличността на фискалната политика ми се струва абсурдно невъзможно", заяви той. Той тълкува концепцията като добър икономически цикъл, при който се събират пари, но ще се замразят заплатите и пенсии и подобряването на инфраструктурата ще бъде отложено. "Като тръгне да се срутва всичко, ще вкарам тези пари и тогава ще вдигна с 30% заплатите и пенсиите. Това няма как да стане", отсече Богданов.
Според него, не трябва да се дават тотално грешни стимули и сигнали през бюджета, за да има възможност за реакция при негативно икономическо развитие.
От гледна точка на това да сме подготвени за рискове в данъчната политика, са необходими структурни промени за по-добра събираемост, смята икономистът. Основният принцип, по думите му, е въвеждането на ниски ставки, но за всички.
Обхватно трябва да бъде разгледан потенциалът на българската икономика, подчерта Богданов. "Твърде дълго време от 90-те и след кризата през 2008 година, дебатът беше фиксиран върху нуждата от структурни реформи, преодоляване на дисбаланси, лоша ефективност и неизползвани ресурси", посочи той.
Богданов насочи вниманието си към демографската картина. Само за десет години делът на тези, които са до 35 години е намалял от 34% на 27%. "Трябва да се постигне консенсус, че политиката трябва да се фиксира върху качеството, а не върху количеството", изтъкна икономистът. Това, според него, е основата да се харчат повече пари за образование, за да се подобри човешкият ресурс.
Дългосрочното основание да се харчи за образование в добри времена, Богданов смята, че е в предстоящата липса на работни места за необразован персонал.
USD
CHF
EUR
GBP
