Едва 6% от българите готови да плащат и за здравна застраховка

Критиките към действащата здравна система са насочени към качеството на услугите, нееднаквия достъп до здравеопазване и липсата на ефективност на лечението.
Това показват данните от последното национално проучване за периода юли-август 2018 г. на "Алфа рисърч", представени от управителя на социологическата агенция Боряна Димитрова. Тя показа данните по време на дискусия за бъдещето на здравеопазването в НДК.

Ананиев предлага два модела за здравеопазването ни

Реформата е закъсняла, по мнението на здравния министър

Само 11-21% от анкетираните българи имат позитивно мнение за основните характеристики на настоящия модел. "България е с един от най-високите дялове пряко доплащане за здравни услуги", заяви Димитрова.

По думите й, с 2 млрд. годишно българските граждани дофинансират здравната система с допълнителни разходи. Пример за това е доплащането за специализиран или за личен лекар, за лекарства, за рехабилитация.

Само 6% от хората, според проучването, са съгласни да внасят допълнителни суми към здравната си осигуровка, но огромна част от пациентите доплащат пряко много повече.

Изследването целеше да представи как гражданите да дефинират проблемите, когато се обръщат към здравната система, какво е реалното им поведение, когато ползват медицински грижи и какви са очакванията им. Изследването е проведено между 23 юли и 3 август сред 1017 души, анкетирани по домовете им, каза Боряна Димитрова.

Проблемите (в различните модели за здравноосигурителен модел - б.р.) се повтарят, разликите са в предлаганите решения за здравната система, стана ясно от думите й.

Скъсаната връзка между качество на здравеопазването и икономически стимули, които да провокират хората да се осигуряват върху реалните си доходи, може да постави под риск солидарния характер на здравноосигурителния модел, каза Димитрова.

Тя обобщи нагласите на българските граждани и изразената необходимост от висококачествено лечение, достъпност, икономически стимули за контрол, по-високи изисквания за работа на лекарите в извънболничната помощ и ефективност.

По данни от доклад на ЕК за състоянието на българското здравеопазване страната ни е с най-голям брой хоспитализирани пациенти в ЕС. В същото време е отчетен висок процент смъртност, като най-често пациентите страдат от сърдечно-съдови заболявания. Димитрова посочи, че това налага въвеждането на интензивен и иновативен модел с обновени болници и специализирано лечение.

Боряна Димитрова открои и друг чувствителен елемент. Болшинството от гражданите заявяват, че здравните специалисти трябва да имат достойно заплащане на труда.

Невъзможността да се проследява и контролира изразходването на средствата поставя в риск от разколебаване и солидарния модел, предупреди Боряна Димитрова.

Хората не искат просто болници, а искат и специализирано лечение, добра апаратура. И хората искат на това право да имат хората в цялата страна - в София, Пловдив, Варна, така и хората в провинцията.

Българите искат и съвременни лекарства и възможността да ги използват, като настояват да се проследява ефекта им от лечението. "България живее в отворен свят и хората искат това, което съществува в Европа, в съседните страни", посочи Димитрова.

Прави впечатление увеличеният брой граждани, които настояват за по-широк обхват на здравеопазването като профилактични прегледи и имащите вече по-високи изисквания за работата на лекарите в извънболничната помощ.

Боряна Димитрова посочи данни от допитването, които ясно открояват подоходни различия. 67% средно за страната са хората, които са били на профилактичен преглед през изминалата година. В селата този процент обаче е 49%, а в София - 78%.

Подобна разлика се вижда и при доходите - едва 30% с доходи под 200 лв са ходили на профилактичен преглед, за разлика от 79%, които са с доходи над 1000 лв. на член от домакинството.