Промяната в здравноосигурителния модел ще се състои, това е сигурно. Само не е сигурно кога. В момента тече общественото обсъждане на двата варианта за осъществяването й, предложени от екипа на здравното министерство. Първият вариант предвижда демонополизация на здравната каса, вторият надграждане на системата с допълнително осигуряване. Да предлагаш увеличение на здравноосигурителната вноска в предизборна обстановка, в каквато вече се намираме, е по-скоро опит за проучване на нагласите, отколкото сериозно намерение. От МЗ се застраховаха, че промените ще влязат в сила от 2020-а година (евентуално). Опозицията вече настръхна и се обяви против увеличаването на здравната вноска, което вещае безплодни дебати в парламента, ако проектът бъде внесен за гласуване. В такива случаи обикновено надвива статуквото.

Покрай срещите на министър Ананиев за проучване на нагласите започнаха да излизат подробности по проекта за реформиране на здравноосигурителния модел, появиха се и ревизираните му версии. Преобладаващото мнение е, че първият вариант е по-радикален, а вторият по-адаптиран към нашите условия.

Нароченият за по-адаптиран вариант предвижда въвеждане на задължително застраховане, лимит на сумата, която НЗОК ще плаща за болнично лечение, и по-висок официален копеймънт (регламентирано допълнително заплащане). Държавните служители, полицаите и др., на които в момента държавата поема здравното осигуряване, ще плащат сами допълнителните си здравни осигуровки. От МЗ твърдят, че за пенсионерите и социално слабите ще бъдат заделени средства в бюджета. За момента не е ясно обаче кой ще поеме допълнителните застраховки на децата.

Оптимистичната прогноза на здравното министерство е, че при този модел ще влязат повече средства в системата, ще се осигури по-добър контрол на разходите и ще спрат плащанията "под масата". Според прогнозни изчисления на МЗ, при допълващото осигуряване пациентите ще внасят около 900 млн. лв. на година допълнително. Или здравната вноска се запазва 8% и към нея всеки е длъжен да сключи здравна застраховка, с която да доплаща лечението си, на база 2% доходите си. Така Касата ще финансира лечението в болница до определен лимит, над който разходите се поемат от застрахователните компании. Или - влизаш в болница, НЗОК плаща 85 % от сумата за лечението ти, а останалите 15 % си ги плащаш ти, но официално, чрез допълнителната си здравна застраховка. За сметка на допълващото осигуряване ще бъдеш освободен от таксата за престой. Разбира се, твоя грижа са и т. нар. "екстри" като избор на екип, ВИП стая и др. Дотук всичко сочи към увеличаване на разходите на здравноосигурения.

От министерството уверяват, че при този модел контролът над разходване на средствата ще е троен, защото ще бъде осъществяван от пациента, касата и застрахователите. За възможностите за контрол на Касата сме скептични, ако се има предвид ежегодното доплащане на надлимитна дейност на болниците. Как пациентът ще "управлява" разходите сме чували неведнъж, дори има система за SMS известяване при некоректна стъпка на здравно заведение (която работи ли всъщност?). Надеждата е в застрахователните компании, които биха могли да контролират разходите (поне надлимитните).

Съвсем естествено допълващият модел среща по-сериозна подкрепа сред медиците, тъй като гарантира вливането на още пари в системата, която от години се определя като "недофинансирана". Дебатите около допълващото осигуряване обаче показват, че застрахователите имат някои резерви. Те са свързани основно с ценообразуването на болниците. Според тях, ако то не е прозрачно не може да бъде остойностен рискът, който поемат. Ако се влеят допълнителни пари в болниците, без да се контролират цените на услугите им, просто ще им се създаде по-голям комфорт. На подобно мнение са и представителите на пациентски организации, според които е нелепо да наливаш допълнителни средства в сфера, в която системно се краде и няма ефективен финансов контрол. Точно за затягане на контрола се обяви и финансовият министър Владислав Горанов, който още при старта на дебатите обяви, че за него заместващият модел, с демонополизация на НЗОК, без допълнителна тежест за здравноосигуряващите се е по-приемлив. Той обаче се застрахова, че ако не бъде постигнат консенсус (какъвто не се задава) ще бъдат направени само "фини настройки", с цел по-добър финансов контрол.

Радикалният модел предвижда демонополизация на НЗОК със запазване на 8-процентната здравна осигуровка. Пациентът сам ще избира къде да бъдат насочвани парите от здравната му осигуровка - към касата или към частен застраховател. Този вариант се определя като по-рисков, защото би се създала административна система, която е още по-трудна за управление, а възможността за контрол от страна на пациента липсва. Освен това при невъзможност да се съберат здравните вноски ще се мултиплицират съществуващите и в момента нерегламентирани плащания. Идеята за демонополизиране на НЗОК е добра, но при ограничен пазар, какъвто е нашият, разпределянето на и без това недостатъчните средства би застрашило съществуването на т. нар. допълнителни каси.

Предложеният БДЖ модел за общинските болници, които да минат под шапката на областните, също не среща подкрепа. Според тях това няма да реши проблема с дълговете им и ще доведе до закриването на здравни заведения. Това всъщност е отдавна предизвестена смърт, за която никой управляващ досега няма кураж да поеме отговорност.

Логично е преди да се обсъждат нови модели на здравно осигуряване да се остойностят медицинските дейности, включително и медицинският труд, за да е регламентирано за какво точно плащаме. Проектите не гарантират по-висока събираемост на здравните вноски и тежестта отново е върху онези по-малко от 2 млн. души, които са изрядни данъкоплатци. Иначе казано, който е плащал ще плаща повече, без особени гаранции, че качеството на здравното му обслужване ще се подобри.

Промените касаят предимно болничната помощ, извън рамките му остава извънболничната и спешната. Слаб опит за оптимизиране на профилактиката е предложението да се увеличи размерът на здравната вноска на пациенти, които пренебрегват профилактичните си прегледи и изследвания.

Разчетите на здравното министерство се базират на данни от 2017-а година, а новият модел на здравно осигуряване би влязъл в сила през 2020-а, ако бъде приет. Опитът ни показва, че когато става дума за непопулярни мерки, никоя политическа сила не бърза да поеме отговорност. Затова и "дебатите" по проектите за промяна на здравноосигурителния модел у нас не са нищо повече от буря в чаша вода.